DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд образува конституционно дело №1/2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на едни от последните разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс, които нарушават правото на защита и водят да забавяне на произвдството. Оспорени са ал.2 и ал.3 на чл. 368, ал. 3 НПК, както и парграф § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК, който указва приложеинието на старите разпоредби спрямо новите.
През ноември 2025 г. пpoмeнитe в Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc (HΠK), предложени от министъра на правосъдието, бяxa изнeнaдвaщo пpиeти мeждy нaпpeжeниятa c ocoбeния yпpaвитeл нa Лyĸoйл, Бюджeтa и други подобни дpaми в HC. Haбъpзo дeпyтaти cвaлиxa cъдeбния ĸoнтpoл въpxy иcĸaниятa зa ycĸopявaнe нa paзcлeдвaнeтo. Измененията бяха приети бързо и веднага oбнapoдвaни в бp. 97 нa Дъpжaвeн вecтниĸ, ĸaĸтo ce cлyчвaше често пpи cпeциaлни пopъчĸи зa yпpaвлявaщoтo мнoзинcтвo.
Преди гласуването в закона бе записано, че cъдът ce пpoизнacя eднoличнo в зaĸpитo зaceдaниe в 15-днeвeн cpoĸ пo иcĸaния зa ycĸopявaнe нa paзcлeдвaнeтo.
Cлeд пoпpaвĸитe тези искания вeчe ce oтпpaвят дo aдминиcтpaтивния нaчaлниĸ нa cъoтвeтнaтa пpoĸypaтypa, ĸoйтo ce пpoизнacя пo тяx в eднoмeceчeн cpoĸ.
Промените нарушават гражданските права, правото на защита, правото на справедлив процес и правна сигурност и др., сочат адвокатите в искането си.
Съдия дочкладчик по делото е Красимир Влахов.
Какво пишат адвокатите на конституционните съдии по този повод:
Разпоредбите на чл. 368, ал. 3 НПК и чл. 368, ал. 2 НПК в оспорената й част, както и свързаният с тях § 8 от Преходните разпоредби на ЗИДНГПС (обн. бр. 97 от 2025 г.) са именно с такъв характер. С тях се засягат правата на заинтересуваните лица , които имат правен интерес да упражнят възможността за съдебен контрол върху забавянето на досъдебното производство и да поискат произнасяне на независим съд относно спазването на разумния срок на разследването. Това право, като част от правото на съдебна защита по чл. 56 от Конституцията във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 122 от Конституцията, както и инкорпорираното във вътрешното законодателство право на справедлив процес по чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи (ЕКПЧ), е било изрично гарантирано от предходната редакция на чл. 368 НПК чрез възлагане на съда да се произнесе по искането за ускоряване.
С оспорените нови разпоредби обаче искането за ускоряване на досъдебното разследване вече се отправя до административния ръководител на съответната прокуратура, който се произнася в едномесечен срок. В резултат на това достъпът на гражданите до независим и безпристрастен съд е напълно отнет, като контролът върху действията и бездействията на органите на досъдебното производство се прехвърля на лице, което е функционално и йерархично свързано със същите органи.
Така на практика заинтересованите са лишени от възможността да получат съдебна защита срещу неоправданото забавяне на разследването, а единственият останал компенсаторен механизъм е последващо търсене на обезщетение едва след приключване на производството, което в никакъв случай не може да се счита за ефективно средство за защита.
По посочения начин се накърнява правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което произтича както от разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, инкорпорирана във вътрешното право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и от чл. 22 НПК, а чрез тях — и от чл. 56 от Конституцията.
Никой не може сам да си е съдия
Заличаването на съдебния контрол и замяната му със „самоконтрол“ в рамките на прокуратурата е в нарушение на основния принцип още от Римското право – NEMO JUDEX IN CAUSA SUA (никой не може сам да си е съдия), води до реално обезсмисляне на института за ускоряване на наказателното производство, който по замисъл има за цел своевременно да предотврати или прекрати забавянето, а не със закъснение да обезщети последиците от него. Нещо повече, по отношение на наказателния процес посоченото право се извлича изрично от
чл. 22, ал. 1 и 2 НПК. Следователно, когато органите на съда в съдебното
производство, а в досъдебното производство – на прокуратурата и разследването, не изпълняват задълженията си по обезпечаване на разумния срок за провеждане на производството, пълно проявление намира основното право на защита по чл. 56 от Конституцията, включващо на първо място и достъпа до съдебен контрол.
В това отношение трайната практика на КС многократно е утвърждавала, че правото на съдебна защита на правата е определящата форма на защита (в този смисъл виж. Решение № 1/2012 г. по к.д. № 10/2011 г., Решение № 13/2021 г. по кЛ № 12/2021 г. и др.).
Освен това, се казва в искането, процедурата по приемане на оспорените разпоредби се явява изцяло опорочена – не просто в противоречие с ПОДНС, но и в пряко нарушение на чл. 88, ал. 1 от КРБ, което допълнително обуславя допустимостта на искането. Текстът на оспорваната ал. 3 изобщо не е бил включен в първоначалния законопроект на Министерския съвет (ЗИДНПК № 51-502-01-39
от 04.08.2025 г.), не е бил обсъждан при първо гласуване, липсва и като
предложение между първо и второ гласуване и не е фигурирал в доклада на Комисията по конституционни и правни въпроси за второ гласуване в зала на законопроекта.
Няма постъпили предложения между първо и второ гласуване.
Изменението е въведено единствено по устно предложение „от място“ на народен представител в пленарната зала, под претекст за „техническа редакция“, без мотиви, без обсъждане и без съответното първо гласуване.
Това представлява очевидно нарушение на чл. 88, ал. 1 от Конституцията, който изисква законите да бъдат приемани на две гласувания, както и на принципите на предвидимост и стабилност на законодателния процес, произтичащи от чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията.
Поради това считаме, че за Висшия адвокатски съвет е налице правен интерес и основание да внесе настоящото искане и то е допустимо, тъй като оспорваната разпоредба пряко накърнява основни права на гражданите и е приета в противоречие с конституционно установената процедура за създаване на законите.
Цялото искане тук
