DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдът отхвърли искане на опозицията за обявяване на кабинета „Желязков“ за нелегитимен
Конституционният съд за втори път обяви, че референдум по въпроса за въвеждане на еврото не може да бъде проведен, защото решението за това не се взима само от България.
През декември м.г. Депутатите от „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“ поискаха от съда да обяви за противоконституционно решението на 51-вия парламент, с което беше отхвърлено предложението на президента Румен Радев да се проведе национално допитване с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 година?“
В друг състав и по различно формулиран въпрос, конституционните съдии през 2024 г. се произнесоха за недопустимост на въпроса относно въвеждането на единната европейска валута.
Това стана след като 49-ото Народно събрание отхвърли поискания с подписите на над половин милион души референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г“ .
Сега депутатите поискаха КС да установи, че така поставеният от президента въпрос съответства на Конституцията и на ограниченията на закона за референдумите, както и на Договора за функциониране на ЕС. Те настояха, че с оспорваното от тях решение се нарушават не само основни принципи на прякото участие на гражданите в управлението, „но и се суспендират конституционни права на българските граждани“.
Национален референдум може да се произвежда само по въпроси от компетентността на Народното събрание,
посочи в определение съдът.
В него е посочено, че на 8 юли 2025 г. е прието Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. (обнародвано в Официалния вестник на Европейския съюз, L/14.7.2025). Според неговия чл. 1 „България изпълнява необходимите условия за приемане на еврото. Дерогацията, посочена в член 5 от Акта за присъединяване от 2005 г., се отменя, считано от 1 януари 2026 г.”. На 8 юли 2025 г. е приет и Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 година за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение на въвеждането на еврото в България (обнародван в Официалния вестник на Европейския съюз, L/14.7.2025). С неговия чл. 1 се изменя „приложението към Регламент (ЕО) № 974/98“ като се добавя, че единната валута евро се въвежда в България от 1 януари 2026 г. Тези два акта влизат в сила на 1 януари 2026 г.
По този начин процедурата по въвеждане на еврото в България юридически приключва, изтъква КС.
“ В разглеждания случай оспореното решение на Народното събрание представлява отказ да приеме решение за произвеждане на национален референдум с въпрос, произнасянето по който не може да породи правни последици, тъй като единият възможен отговор (България да не въведе еврото през 2026 г.) не може да ревизира решение, което не се взима едностранно от Република България, а правните последици на другия възможен отговор (България да въведе еврото през 2026 г.) дори са настъпили. По същите съображения и решение на Народното събрание за произвеждане на референдум с така предложения въпрос също не би било годно да породи правния ефект, който предложението за произвеждане на референдум цели: решаване на въпроса дали еврото да се въведе през 2026 г. Поради това не е налице конституционен спор, който да бъде годен предмет на производство пред Конституционния съд, и разглежданото искане в тази му част е недопустимо“.
Съдиите заключиха, че решението на Народното събрание да се произведе или да не се произведе предложения от Радев референдум не може да породи ефект, тъй като въпросът, предмет на предложението за национален референдум, не е от компетентността само на Народното събрание, а исканият от суверена резултат не би могъл да бъде постигнат, „защото парламентът не би могъл да приведе в действие, да осъществи решението, взето чрез националния референдум, а суверенът не може сам да изпълни взетото на референдума решение“.
Отделно съдът акцентира, че „обратният подход означава да се произвеждат референдуми по всякакви въпроси, включително такива, за които изначално е известно, че няма да породят пряко правно действие, а това може да доведе до използване на пряката демокрация за цели, противни на самата нея. С вота на гражданите не може да се спекулира чрез формирането на правно неоправдани очаквания“, цитира КС и решение по друго конституционно дело – №8/2016 г.“
„Поради това не е налице конституционен спор, който да бъде годен предмет на производство пред Конституционния съд“, посочиха съдиите. В този контекст съдът отклони и втория въпрос дали взетото решение за въвеждане на европейската валута е в съотвествие с Конституцията, ДЕФЕС и закона за прякото участие на българите в управлението на станата, с мотива, че няма основание за обсъждане.
Съдия докладчик е Атанас Семов. Определението е прието единодушно, като със становище то е подписано от съдиите Янаки Стоилов и Сашо Пенов.
Конституционният съд отхвърлии искане да обяви кабинета „Желязков“ за невалидно избран
Кабинетът беше избран на 16 януари 2025 г. със 125 гласа „за“ и 114 „против“. Три месеца по-късно КС обяви избора на 16 народни представители за незаконен, включително на 8, които са подкрепили правителството и така предоставената държавна власт на правителството „не е реализирана чрез законно избрани представители на народа, а от лица без валидно учреден мандат“.
„Решенията по спорове за законност на избора на народен представител влизат в сила от датата на постановяването им преди тяхното обнародване, действат занапред, за да бъдат гарантирани валидността на приетите от Народното събрание актове и запазването на настъпилите с тях правни последици“.
В заседанието участваха всички конституционни съдии. Решението е прието единодушно.
