DeFakto.bg DeFakto.bg
Заедно с лихвите дъгът на комисията се удвоява. Резултатът се дължи на отказ на ВКС за преразглеждане на касационна жалба на антикорупционната комисия.
Върховните съдии подтвърждават решенията и на СРС, и на СГС, с които съдилищата признаха вреди на финансиста, тъй като след оправдателената присъда за участието му в подкуп „води до извода, че Комисията е сезирана незаконно и действията й спрямо него също са незаконни“.
Претенцията
В исковата си молба пред съда Попов претендираше имуществени вреди от 13 050 лв., които е платил като лихва по договор за заем след наложените му от КПКОНПИ възбрани върху недвижими имоти и запори върху банкови сметки по воденото срещу него наказателно производство. Бе поискал 25 000 лева неимуществени вреди за преживяното. В исковата си молба сочеше, че на 01 април 2010 е арестуван в нотариалната кантората на съпругата си, проснат на земята и закопчан с белезници. По повод образуваното наказателно дело СГП уведомява антикорупционната комисия, че Попов е придобил имоти на стойност от 406 739 лв., за които не са били установени законни източници на придобиването. Комисията предяви пред съда иск за 880 430 лв. като обезпечение на бъдеще иск, а съдът допуска поисканото обезпечение.
След окончателното влизане в сила на оправдателната присъда през 2015 г. , близо пет години (10.08.2010 г. – 05.03.2015 г.) след налагане на обезпеченията, те са са отменени. Но през цялото време Попов е търпял вреди от блокираното имуществото на него и съпругата, казва той в исковата си молба.
Комисията възразява срещу исканията на Попов, твърди, че актовете за налагане на обезпеченията са поискани от нея, но са наложени от съда, поддържа, че липсват основания за деликтната отговорност.
Съдилищата: Обезпеченията не налагат забрана за разпореждане с имуществото
ВКС потвържадва изводите на СРС и СГС , че оправдателната присъда на Тенчо Попов е основание за плащане на обезщетения, но не за всяко от тях има законово оправдание.
И първа, и втора инстанция отхвърлиха имуществените претенции на ищеца с аргумента, че сами по обезпечителни мерки за за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност не са достатъчни да причинят имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си“. Още повече, че при определени предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото. Ищецът е можел, но не е подал искане за разпореждане с имуществото, за да удовлетвори неотложната си нужда от парични средства, отбелязаха съдилищата, като акцентираха, че причиняването на вредите се дължи само на поведението на ищеца“. Това доведе до отхъврляне на иска от 13 050 лв. като недоказан.
Моралните вреди са безусловни
Не така стои въпросът с предявения иск по чл. 2а ЗОДОВ за неимуществени вреди. Преценката за морални вреди обхваща всичко онова, с което Попов е трябвало да се съобразява, да прави и да понася по доказване на имуществото си пред комисията.
Съдилищата посочиха, че според практиката на ВКС производството по отнемането засяга пряко засяга свободата на личността, доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице. Върховните съдии приемта изводите, че за продължителен период от време проверяваният е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди, посочва съдът.
За определяне на дължимо обезщетение в случая е обследвано как воденото производство се е отразило на начина на живот на Попов. От свидетелски показания, на които е дадена вяра се устанява че ищецът е изпитвал притеснение, стрес и безпокойство, имал е финансови затруднения – останал е без никакви средства, вземал е заеми от приятели, имал е затруднения да си намери работа, съответстваща на досегашния му професионален опит и на неговите образование и квалификация, включително и че част от приятелите му са се отдръпнали от него и се е наложило се е да продаде ценни за него вещи. Установяват, че се е чувствал унизен, и от „лъчезарен човек се е превърнал в свита и затворена личност със сломено самочувствие“.
ВКС: Няма основания за допускане на касационно обжалване
Пред ВКС КОНПИ оспорва последното решение на СГС и наложеното обезщетение. Като посочва, че оправдателната присъда е безусловно основание за обзщетяване, ВКС посочва, че въвзивитя съд е изяснил всички факти и обстоятелства в конкретния случай, които оправдават присъдената репарация на Тенчо Попов.
Съставът а ВКС не приема твърденията на Комисията, че всичките й действия са законосъобразни, доколкото са извършени в условията на обвързана компетентност, тъй като установената незаконност на обвинението, води до извода, че Комисията е сезирана незаконно.
Да, посочва съдът действията на КОНПИ са извършени в условията на обвързана компетентност, доколкото тя е била уведомена от прокуратурата, но тази обвързаност се изчерпва с акта на започване на поверката – всички останали действия са самостоятелни с оглед предоставените й от закона правомощия не само да извърши проверка на имуществото на лицето и свързаните с него лица, но и да провери и всички други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му, както и да събира относими доказателства, установяващи и връзката му с престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Ако такива доказателства липсват или ако не е извършена обективна преценка за това, депозирането на молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск,
се явява незаконосъобразно действие.
При липсващо или отпаднало основание за образуване на производството пред Комисията, актът на прокуратурата, с който тя е уведомена, че е налице основание за образуване на проверката по чл.3 ЗОПДИППД/отм./, каквото в действителност не съществува, е незаконен. Такъв е и актът, с който директорът на съответната териториална агенция образува проверката, въпреки липсата на законово основание, както и самата процедура по установяване законността на източника на придобитото имущество, подчертават върховните съдии.
ВКС не приема и възражението на КОНПИ, че неимуществени вреди, присъдени на ищеца, се припокриват и не могат да бъдат разграничени от претърпените вреди в резултат на незаконното наказателно производство, а за тях вече е присъдено обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, дължимо от прокуратурата.
Самият закон – ЗОДОВ допуска възможността държавата да отговаря за едни и същи вреди чрез различни органи като нейни процесуални субституенти, отговаря ВКС.
“ Именно поради това, за да се избегне двукратно обезщетяване на ищеца за едни и същи вреди, във висящото производство по ЗОДОВ съдът поначало следва да разграничи вредите и да извърши преценка, дали ищецът е вече напълно овъзмезден с присъденото обезщетение по влязлото в сила решение, или по висящото дело са установени вреди, причинени му от ответника, които не са репарирани с това обезщетение, дължимо от държавата в лицето на вече осъден процесуален субституент“.
В случая „въззивният съд ясно е посочил за кои установени по делото неимуществени вреди, ищецът не е бил овъзмезден с присъденото му обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е определил дължимото му се на основание чл. 2а ЗОДОВ обезщетение за тях по реда на чл.52 ЗЗД“, изтъкват върховните съдии.
Потвърждава и отхъвления иск за имуществени вреди, с мотива, че няма абсолютна забрана за разпореждане с обезпеченото имущество, от което ищецът не се възползвал, а наложените обезпечителни мерки не са се отразили на общественат му репутация и не са довели до невъзможност да се реализира професионално с оглед опита му и знанията му във финансовата сфера.
Съобразявайки изложените обстоятелства, свързани с продължителността и специфичните особености на воденото срещу ищеца производство по отнемане, степента на засягане на емоционалния и личен живот на увредения, фактът на водено срещу него наказателно производство в същия период, въззивният съд правилно е приел, че обезщетение в размер на 12 000 лв. е справедливо и достатъчно да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди, заключава ВКС.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС приема, че поставените от касатора въпроси
не обосновават допускането на касационното обжалване.
С тези и други съображения съставът на Върховния касационен съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и не допуска касационно обжалване на решението на Софийски градски съд.
Окончателно
След отказа на ВКС остава в сила присъденото от въззивния съд обезщетение за немущствени от 12 000 лева. Присъдена е и законна лихва върху главницата от 03. 02.2017 г , – датата на подадената молба за обезщетение срещу наложените обезпечения, а не от влизането в сила на оправдателната присъда – 05.03.2015 г., както настоява комисията. Размерът на лихвата е около 12 000 лв.
КОНПИ е осъдена да заплати и 2000 адвокатски хонорар и съдебни разноски от 633,90 лв съдебни разноски.
Определението на ВКС не подлежи на обжалване.
Минало незабравимо
Провалът с „подкупа“ ни излезе скъп
Прокурорският провал по знаковото дело, което беше лансирано усърдно от бившия министър на МВР Цветан Цветанов, излезе скъпо за данъкоплатците. По делото бе пълно с данни за незаконно подслушване, брутални арести и провокация към подкуп.
През 2022 г. Тенчо Попов окончателно осъди прокуратурата да плати обезщетение от 25 000 лева за незаконното обвинение за подкуп по делото, по което той беше съден заедно с бившия военен министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров.
Отделно Попов осъди България за 14 000 евро и пред Европейския съд по правата на човека.
Петър Сантиров осъди прокуратурата за над 300 000 лева обезщетения , заедно с лихвите – близо половин милион.
Николай Цонев спечели дело за 108 000 лева.
Проблемът с делото “Цонев, Сантиров, Попов“ не приключи с платените обезщетения
Имeннo пo това дeлo въpxoвнитe cъдии пocoчиxa, чe cлyчaят e „емблематичен пример за провокация към подкуп“ – инсцениран и проведен от тогавашния следовател Петьо Петров c пpяĸop Eвpopoтo, след като и тримата бяха оправдани.
Прокуратурата твърдеше, че те са дали подкуп от 20 000 евро на Петьо Петров – Еврото, който бе основен свидетел в знаковия процес.
„Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение“ – отбеляза в унищожителни мотивите ВКС, който отхвърли всички доводи на прокуратурата срещу произнесените две оправдателни решения по делото.
Очакваше се решението на ВКС да предизвка възмущуението на ВСС срещу Петьо Петров – Еврото, който тогава оглавяваше следствения отдел към Софийската градска прокуратура. Но часове след решението на ВКС той изяви желание да бъде освободен от поста, а Прокуратурата отказа да му повдигне обвинение за провокация към подкуп ( чл. 307 от Наказателния кодекс).
Тогавашният главен прокурор Цацаров настоя пред Висшия съдебен съвет за светкавичното му освобождаване от съдебната система, без да бъде образувано дори дисциплинарно производство.
Така „провокаторът“ Петров получи цялото обезщетение, полагащо се за безупречна служба „в името на народа“.
