DeFakto.bg DeFakto.bg
Това показва решение от 21 януари 2026 г. на наказателните съдии от СГС Снежина Колева, Мария Димитрова. Кавракова Аршева и Петър В.. Сантиров.
Васил Михайлов бе обвинен, че в периода от октомври 2022 г. до юли 2023 г. е отправил четири отделни закани с убийство спрямо пострадалата, като първоинстанционният съд приeма за доказан само първия инкриминиран акт (от 28.10.2022 г.), а по останалите три пункта е постановил оправдателен резултат.
Делото пред СГС е образувано по протест на Софийска районна прокуратурата, частният обвинител и жалба от самата пострадала. Прокуратурата протестира оправдателната част на присъдтата за продължаваното престъпление и поиска от СГС да признае Михайлов за виновен в общо четири Рангелова, като му наложи по – тежка санкция.
Недоволства, че е изключил доказателства на компютърно технически експертизи, които са били в подкрепа на обвинението.
В случая обаче СГС изцяло споделя извода на първата инстанция, че не са налице предпоставките на чл. 26 НК за продължавано престъпление, като подчертава, че: всяко отделно деяние, включено в продължаваното престъпление, трябва да бъде самостоятелно доказано както от обективна, така и от субективна страна, а общото възприятие на пострадалия за „непрекъснат тормоз“ не може да замести конкретизацията на време, място, начин и авторство.
Подчертава, че при липса липса на „надеждни обективни доказателства, единствено свидетелските показания на пострадалото лице не са достатъчни за осъдителен извод“.
Мотивите „отвътре“
Пунктуално и след самостоятелна проверка на казуса и присъдата на СРС, съдебният състав на Софийски градски съд проверя фактите, довели до отхвърляне на три от заканите, твърдяни от СРП , които на свой ред трябвало да обосноват, че престъпната дейност на подсъдимия е извършена при условието на продължавано престъпление, което влече и по – тежка наказателна отговорност.
От мотивите на СГС става ясно, че съдът е приложил строг стандарт за доказане на престъплението „закана с убийство“ по чл. 144, ал. 3 НК, особено, когато обвинението се основава на твърдения за множество деяния, осъществени чрез различни комуникационни средства.
Според обвинението, след явно влошаване на отношениета между двамата през 2022 г. Михайров на 4 пъти в края на 22-ра и през следващата година се заканва, че ще я убие – което е породило основателен страх у жертвата, че това може да се случи. „На 28.10.2022 г. около 04,00 часа в апартамент в гр. Перник, В.М. се заканил с убийство на жената, като ѝ казал: „Ще те убия! “, а след това започнал да нанася удари с ръка по лицето й .
Пак през декември 2022 г. и на 01.07.2023 г. той се обадил на жената по телефона и отново я заплашил с убийство, а 21.07.2023 г. около 17,30 ч. в Перник обвиняемият отново се заканил с убийство на Боряна с жест на ръката, който наподобявал стрелба с пистолет, насочен към нея.
Оценката на доказателствения материал в случая напомня максимата, че
едно да твърдиш нещо, а съвсем друго е да го докажеш.
Едни от многобройните примери за недоказаност е свързан с показанията на пострадалото момиче, според които през декември 2022 г. е била заплашена по телефона от подсъдимия, че ще я убие, и нея , и майка й, и баща й.
При анализа на доказателствените източници, съдът отбелязва, че в периода на 10 ноември 2022 г. до 21 декември Васил Михайлов е бил задържан в следствения арест в София, а от 21 декември 2022 г. е в Софийския затвор.
За този период по делото няма нито едно доказателство, че задържаният Михайлов е разполагал с мобилен телефон, от който е отправил заканите за убийство, установява съставът на СГС.
Съдебно компютърно-техническата експертиза не подкрепя обвинителната теза на прокурора за заканата, извършена през декември 2022 г., тъй като в изследвания мобилен телефон, иззет при обиск от дома на Михайлов, са установени три негови контакта през същата 2022 г. ,
но те са били осъществени на 01.01.2022 г., а не през декември 2022 г., каквото е обвинението.
Това обстоятелство „принципно изначално бламира доказателствената стойност на иззетите веществени доказателства, както мобилен телефон така и сим карта, но дори в случая не е налице и индиция, че към м. декември, когато Михайлов, според обвинениеот е отправял заплахите, той е ползвал ползвал въпросния мобилен телефон „поради простия факт, че в регистъра на повикванията от него няма отразено
нито едно входящо или изходящо повикване към м. декември 2022 г.
„Няма и установена комуникация между въпросната сим карта и мобилния телефон на свидетелката за периода претендиран от обвинението“, установява още съдът. От друга страна, казва съдът, изисканата справка за стационарен телефон тел.********, до който хипотетично подсъдимото лице би могло да има достъп, след преместването му в СЦЗ не обхваща периода м. декември 2022г.
Прокурорът и частният обвинител твърдят, че от материалите по делото се виждало, че подсъдимия е наказван многократно в Софийския затвор за притежаване на мобилен телефон.
Такива писмени доказателства по делото към месец декември 2022 г. обаче няма, отбелязва съдъдт.
За дадените показани на свидетелите, съдиите сочат: “ При липса на поне едно друго кореспондиращо доказателство, съдът правилно е отказал да кредитира показанията на двама свидетели, които не могат да обслужат обвинителната теза, доколкото представляват преразказ на съобщеното им от пострадалата Рангелова.
„Твърденията й, че е провела разговор в някоя вечер на месец декември с подсъдимия Михайлов е невъзможно да бъдат потвърдени, а още по-малко, установено съдържанието на този разговор, за да може съдът да преценява обективната съставомерност на изразите като съдържание.
По тези съображения съдът намира за неоснователни възраженията на държавното и частното обвинение срещу преценката СРС:
В конкретния случай от приложените трафични данни се разбира, че те не касаят периода м. декември 2022 г., а са за един значително по-късен период от време и съответно не са съотносими времево и не могат да ползват обвинителната власт.
По делото не се доказва и твърдението на пострадалата, че докато отивала към една аптеката, подсъдимият с жест, е показал, че ще я застреля.
Допълнително СГС акцентира, че при съвременните комуникационни технологии съдът не може да бъде уверен, че описаните думи са произнесени именно от подсъдимия и предназначени персонално към пострадалата, ако липсват достатъчно стабилни потвърждения.
Други недоказани твърдения
По делото пострадалата твърди за друг разговор с Михайлов, в който е получила нови заплахи. По думите й на 01.07.2023г., вечерта, чрез телефонно обаждане Васил Михайлов отново се заканил с убийство на пострадалата и близките й.
Съдът отбелязва, че от трафичните данни към датата 01.07.2023г. към телефона ползван от Рангелова не са открити обаждания от телефон, от който подсъдимия е можел да се обади, доколкото е бил в затвора, такива данни има, но за други дати – 13 юни и 14 юни 2023г.
С оглед претенцията на държавното обвинение, че подсъдимият е ползвал телефони регистрирани на неговия чичо, се виждало, че комуникация от телефонните номераq регистрирани на името на В. Й. М. и телефонът, ползван от пострадалата е налице комуникация, но е от 29.06.2023г.
СГС акцентира, че при съвременните комуникационни технологии съдът не може да бъде уверен, че описаните думи са произнесени именно от подсъдимия и предназначени персонално към пострадалата, ако липсват достатъчно стабилни потвърждения.
„Всички тези обстоятелства карат настоящата инстанция също да се солидаризира със становището на проверяваната, че доказателства подкрепящи твърденията на пострадалата в нужния обем за формиране на извод за достоверност, непротиворечивост и истинност на същите така, че да бъдат поставени в основата на извод, че на въпросната дата е провела разговор по телефона именно с подсъдимото лице и, че последният и се е заканил с убийство с отразените в обвинителния титул изрази не са събрани“.
Този подход е в пълно съответствие с принципа in dubio pro reo и утвърдената практика на ВКС, че продължаваното престъпление не представлява облекчен доказателствен режим, приемат въззивните наказателни съдии.
За частните аудиозаписи
Интерес представлява анализът на съда за приобщения аудиозапис, предоставен от свидетелката, послужил на прокуратурата за повдигнатото обвиние.
В съдебно заседание пред съдебния състав на 10.04.24г. св Ранеглова .Б. Р. заявила: „На 01.07.2023г. получих телефонно обаждане от непознат номер. Когато вдигнах разбрах, че това е В. Той започна да ми говори колко е разочарован, че съм подала жалба срещу него. Започнахме да си говорим за това нещо, при което той ми разказа как след като разбрал, че съм подала жалба той решил и е бил измислил цял план как ще ме отвлече, ще ме закара в някое мазе, ще ме целуне и ще ме гръмне, и как би лежал в затвора, за това. Аз му казах, че няма как да ме нарани, а той ми каза, че ако решил да ме уби, ще ме убие, може да убие и президента. Аз успях да направя запис, като тези записи съм ги предала. Тогава той ми затвори телефона и аз блокирах този номер.“
Вярно е, казва съдът, че в конкретния случай соченото веществено доказателство е било присъединено към доказателствената съвкупност коректно с протокол за доброволно предаване.
Но безспорно всяко подслушване, записване на разговори или изготвяне на аудиозаписи или предаването на такива чрез електронно устройство, осъществено от един субект, без знанието и съгласието на другия субект представлява
нарушаване на защитеното право на неприкосновеност на личния живот.
Напомня, че в практиката на върховната инстанция т.нар частни аудиозаписи не се възприемат като доказателствени средства, поради причина, че не са изготвени при условията и по реда на НПК, което очертава и тяхната недопустимост като такива . Според практиката, посоченото действие и основаването на доказателствените и правните изводи върху подобен доказателствен източник е в конфликт с разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията.
СГС посочва и решение по н.д.№1033/2018г. III НО на ВКС, че за: „За осъществяване на тайно записване на друго лице е необходимо спазване на реда за прилагане на СРС, но при все това частен звукозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване на наказателното производство, доколкото, макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за разкриване и доказване на престъпление.
От фоноскопско изследване на предаденото веществено доказателство са установени два броя аудиофайла. Първият аудиофайл е с продължителност от 50 секунди, а вторият е с продължителност от осем секунди.
И в двата разговора са налице прекъсвания на говорещите един от друг, продължения на започнати фрази и неразбираема част от речта между мъж и жена.
След още примери за несъотвествия, СГС стига до извода, че първостепенния съд основателно е оправдал подсъдимия като го признал за невинен и го е оправдал по предявеното му обвинение да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление в периода 28.10.2022г. до 21.07.2023г., чрез четири деяния, осъществяващи по отделно състав на едно и също престъпление.
Съдът изрично отбелязва рисковете, произтичащи от съвременните комуникационни технологии, при които авторството и адресатът на дадено изявление не могат да се презумират, нещо което има практическо значение за бъдещи дела, в които обвинението се основава на записи от мобилни приложения, социални мрежи или други дигитални платформи.
Виновен
Съставът на Софийски градски съд обаче приема, че първата инстанция правилно е установила съставомерност по чл. 144, ал. 3 НК за заканата „Ще те убия!“ в контекст на непосредствено насилие. Тук съдът изрично излага и критериите за заканата и „основателния страх“ (обективни критерии), включително позоваване на практика на ВКС.
Потвърдени са изводите на СРС, че подсъдимият Васил Михайлов на 28 октомври 2022 г. около 04:00 часа в Перник се е заканил с убийство на Боряна с думите „Ще те убия!, а след това започнал да и нанася удари с ръка по лицето и това е могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканата.
Наличието на данни за трайно, предхождащо случая поведение на гняв у подсъдимия и обстоятелството, че двамата са били сами в жилището, което е могло да създаде чувство на застрашеност у св.Р. в съвкупност са довели СРС до основателното заключение, че поведението на подсъдимия е било годно да възбуди основателен страх у св.Р., че той ще изпълни заканата си, посочва съдебният съства на СГС.
Втората инстанция допълва, че освен това е заканата е била осъществена в тъмната част на денонощието и в ситуация на нанасяне на удари от страна на подсъдимия в един продължителен период от време, което е наложило намесата на свидетелка да извика полиция.
Това деянието е било осъществено при условията на пряк умисъл, заключават градските съдии.
Подсъдимият е съзнавал, че поведението му съдържа закана за отнемане на чужд живот, доколкото употребените думи имат такъв смисъл. Той е съзнавал, че заканата може да бъде възприета от адресата като действителна заплаха и това е целял с изричането й е намерил първостепенният съд. Съгласно Решение № 175/11.11.2019 г. по н. д. № 774/2019г., ВКС, III НО . Преценката за съставомерност на деянието по необходимост преминава и през разграничаване на заканата с престъпление от скарването.
„При кавгата заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата“. Деецът следва да съзнава съдържанието на заканата, че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха и то за именно конкретното престъпление. Такъв именно е обхвата на умисъла на подсъдимия и според СГС.
Като потвърждава изводите за вина на Михайлов от присъствена закана, придружена от удар ипо лицето на 28 октоври 2020 г. СГС обобщава, че при липсато на доказателства за останилите измами, той правилно е оправдан по обивнението за продължавано престъпление в периода 28 октомври до 21 юли 2023г.
Отмяна на условното наказание
Въпреки умерения размер на наказанието от 1 г. условно, личността на дееца се характеризира с висока обществена опасност, изтъкват градските съдии.
Известно е, че след като дълго време местните органи в Перник бяха замитали жалбите срещу Васил Михайлов, по онова време син на окръжния прокурор в града, а магистратите си правеха отвод за разглежането им, махалото на отговорността изведнъж се стовари върху тийнейджъра – побойник.
Делата на Михайлов тръгнаха извън Перник – в Бургас, Сливница и София, по коиото има три присъди, всяка от които произнесена преди предходната да е влязла в сила.
По този повод СГС стига до извода, че предходните осъждания и поведението на подсъдимия показват, че целите на наказанието по чл. 36 НК не могат да бъдат постигнати чрез условно осъждане.
Налице са достатъчно писмени доказателства в делото, че отношението към спазването на обществените норми, правила и порядки, формирането на добри нрави у подсъдимото лице следва да бъде осъществявано именно в изолирана среда поради причина, че същият очевидно се нуждае от поправително въздействие в областта на формиране на навици за самоконтрол и съобразяване, отбелязва СГС
Съдебният състав кумулирата невлезлите в сила присъди и определя едно общо най-тежко наказание измежду трите произнесени присъди – „Пробация“ на РС- Бургас, 20 месеца условно лишаване от свобада на РС- Сливница и 1 година условно на СРС.
Съдът като приспада времето на задържане, определя едно общо най – тежко наказание от 1, 8 и месеца , което трябва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „общ“ режим.“
Решението е окончателно.
