След 12 часа дебати парламентът прие окончателно на второ четене промяната в Изборния кодекс, според която в държавите, които не са членки на Европейския съюз (ЕС), могат да се образуват до 20 избирателни секции извън българските дипломатически и консулските представителства в съответната страна.
Със 117 гласа „за“, 82 „против“ и 10 „въздържал се“, мнозниството наложи първоначалното предложение на „Възраждане“ за ограничаване на секциите до 20.
„За“ гласуваха ГЕРБ, „Възраждане“, „Има такъв народ“ и БСП.
„Против“ се обявиха от „Продължаваме Промяната – Демократична България“, „ДПС-Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“.
Избирателни секции извън дипломатическите или консулските представителства ще се образуват въз основа на не по-малко от 40 заявления за гласуване, решиха депутатите.
Осем пъти по-малко ще бъдат секциите в Турция, а във Великобритания от 112 секции 92 ще бъдат закрити.
За пореден път бе отложено обособяването на многомандатен избирателен район за българските граждани извън страната, въпреки че в Изборния кодекс беше предвидено такъв да се образува до 1 януари 2025 г. По предложение на ГЕРБ това не се случи и срокът беше променен на 1 януари 2028 г.
Това означава, че българските граждани извън страната все така няма да имат възможност да гласуват с преференции и да избират със собствения си глас желаните от тях кандидати в парламента.
От „ПП- ДБ предлагаха секциите вместо 20 да са 100, но предложението не беше подкрепено в пленарната зала.
По време на дебата Джейхан Ибрямов („Алианс за права и свободи“) предложи секциите извън ЕС да бъдат 70, а не 20, но и това беше отхвърлено.
Гюнай Хюсмен (ГЕРБ – СДС) предложи секциите да бъдат ограничени до 30, но и това предложение не беше прието.
Изменениятав Изборния кодекс бяха внесени изненадващо в края на миналия месец от „Възраждане“, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че е поел ангажимент към „Възраждане“ за намаляването на секциите в държавите извън Европейския съюз до 20. Пред БТВ Борисов не каза в замяна на какво партията му подкрепя промените в Изборния кодекс. Декларира обаче, че 20-те секции са напълно достатъчни, въпреки че само преди година и половина в Турция бяха нужни 168 секции, във Великобритания – 112, а в САЩ – 55.
Така изобрния процес бе поставен в зависимост от лични обещания между лидерите на партии, които смятат, че са над неотменито право на българските граждани да участват и гласуват при равни условия в изборите за следващия парламент.
Надежда Йорданова (ПП-ДБ) коментира, че се ограничава правото на българските граждани извън ЕС да упражнят правото си на глас с една единствена цел – да се накажат онези български граждани, които на предишните избори не са подкрепили „ДПС-Ново начало“ и са оттеглили подкрепата си от ИТН. Не обосновахте защо да са 20, Борисов каза: „Обещал съм“, посочи тя и попита на кого и на каква цена.
Йорданова отрече твърдението на „Възраждане“, че възпира контролиран вот от Турция – според нея организаторите на подобни схеми се намират тук, в България
Драгомир Стойнев („БСП-Обединена левица“) посочи, че Великобритания провежда избори зад граница единство в своите посолства и консулства, защото е нормално да има по-голям контрол. Няма как да финансираме изборите на някого, който живее извън граница и не си плаща данъците в страната, цитира той свои колеги във Великобритания. Съгласни ли сте на някой, който не си плаща данъците, изведнъж ние да му правим изборите, попита Стойнев.
Стойнев отиде още по далеч, предложи нещо, което сам определи като ексцентрично (а то е просто безсрамно) – хората, които са извън граница, да финансират изборите и ще им отварят секции където пожелаят.
Мартин Димитров (ПП-ДБ) посочи, че Йорданова пита ГЕРБ, а й отговаря БСП. Българите от чужбина изпращат огромни средства в България, което означава, че това се превръща и в платени данъци и в инвестиции, отбеляза Димитров.
Не мога да приема, че представител на Социалистическата партията ще противопоставя едни български граждани на други български граждани, отговори Надежда Йорданова на Драгомир Стойнев.
Нима БСП не беше тази партия, която подкрепи Конституцията, в която пише българските граждани да имат еднакви права независимо къде се намират, посочи тя. Йорданова отбеляза, че само за 2024 г. приносът на българските граждани в чужбина е 3 млрд. евро.
Танер Али от „Алианс за права и свободи“ предупреди, че ако се приеме законът в този му вид с ограничението на секциите, ще сезират Конституционния съд, всички европейски институции, ОССЕ и Венецианската комисия. Той призова да не се нарушава Конституцията на България.
Цончо Ганев зави, че „37 години ДПС разчита на едни жертви в България, каквито са хората, които ви подкрепят, защото бяха принудени, купени, смазани и пребити и едни хора в Турция, които дори не знаят български“.
В отговор Петър Петров („Възраждане“) припомни изказване от 2021 г. на тогавашния вътрешен министър Бойко Рашков, който обвинил турските власти във вмешателство в изборите у нас в полза на ДПС. Само след десет месеца ни очакват отново президентски избори, които могат да бъдат отново с парламентарните, и от „Възраждане“ няма да допуснем отново 90 хиляди гласа за Движението за права и свободи, посочи той.
Предложението на Надежда Йорданова (ПП-ДБ) за експериментално дистанционно гласуване не беше допуснато за разглеждане от пленарната зала, защото е извън предметния обхват на приетия законопроект на първо четене.
Ограничаването на правата на българските граждани да гласуват извън ЕС трябва да бъде компенсирано с нещо, нашето предложение е това да бъде с дистанционно електронно гласуване, каза Божидар Божанов (ПП-ДБ).
Целта обаче не е да получат нещо. От изказване на Цончо Ганев се разбра, че тя е да се ограничена възможността на 42 000 турски граждани да гласуват за български парламент“. Конституционни права бяха превъртени през обикновена аритметика.
„В Англия избирателната активност беше 6%. Там хората просто не гласуват – около 20 000 души. Срещу тези 20 000 гласа стоят 42 000 гласа на турски граждани, които влияят директно на изборите“, коментира той пред БНТ.
Христо Гаджев (ГЕРБ-СДС) коментира, че електронно гласуване има само в една държава в света – Естония, а нивото на дигитализация там е различно от която и да било страна в ЕС, а и в света. Той посочи, че във Великобритания има гласуване по пощата, но попита дали това ще гарантира запазване честността на вота. По думите му там имало и делегиран вот – един гласува за цялото семейство. Това би ли било качествено за българската ситуация, попита той. Гаджев подчерта, че ГЕРБ 10 години са защитавали ограничаването на секциите.
Деница Симеонова (ПП-ДБ) отбеляза, че ако се приеме ограничението на секциите, това ще доведе до натоварване на секционните комисии и допускане на грешки. По думите й в САЩ ще има по 31 гласуващи на час, а във Великобритания – 79 на час.
Тошко Йорданов (ИТН) коментира, че ПП-ДБ са просто царе на политическото лицемерие, защото можели да се изгласуват сканиращите машини, които просто щели да унищожат купения вот, и да се изчистят мъртвите души от списъците.
„Нали знаете какво означава приемане на противоконституционен закон, който ограничава правата на гражданите?“, попита реторично Танер Али.
„Най-накрая имаме ясните мотиви защо изобщо това нещо се случва и това е, че Борисов бил обещал на „Възраждане“, срещу какво е това обещание, то първото ли е, има ли и други елементи на тия договорки“, каза Божидар Божанов (ПП- ДБ).
Oт ДΠC нa Дeлян Πeeвcĸи фopмaлнo ce пpoтивoпocтaвиxa нa пpoмeнитe пpи глacyвaнeтo им. Kaĸтo oбaчe нaпoмниxa oпoнeнтитe им, дeпyтaтитe нa движeниeтo ocигypиxa ĸвopyмa нa пapлaмeнтapнaтa пpaвнa ĸoмиcия, ĸoгaтo тя oдoбpи пpoмeнитe в ĸoдeĸca.
„Bъзpaждaнe“ изпълнявa пoлитичecĸa пopъчĸa нa ГEPБ и „ДΠC Hoвo нaчaлo“, ĸaзa Йopдaн Ивaнoв. Πocoчи, чe ГEPБ имaт cлaбo пpeдcтaвянe в чyжбинa, a пapтиятa нa Πeeвcĸи иcĸa пpeз избopнитe пpaвилa дa oщeти „Aлиaнc зa пpaвa и cвoбoди“, зa ĸoятo ce знае, чe имa мнoгo повече пpивъpжeници в Typция.
Нито Борисов, нито Костадинов, нито Пеевски бяха в пленарна зала – защо им е да присъстват на грабежа на избирателни права, след като вече бяха сглобили нуждите си за предсрочните избори.
DeFakto.bg DeFakto.bg








