DeFakto.bg DeFakto.bg
На 30 януари парламентът прие промени в Закона за адвокатурата (ЗА) за някои от които адвокатите се бореха от години – занапред те ще се гласуват лично без „бланкетно попълнени пълномощни“, които се раздаваха и дописваха преди общите събрания от привърженици на модела за „списъчно“ (още наричано „блоково“) гласуване.
С премените бе направен опит да се преодолеят последиците от решението на СЕС по дело С-438/22 във връзка с начина на определяне на размера на разноските, които да бъдат присъждани на страните в съдебния процес и критериите, по които следва да се формират справедливи адвокатски възнаграждения, съответни на положения труд, правната и фактическа сложност на дадено дело.
Приета бе възможност на адвокатски избори да се гласува и машинно – с устройства за машинно гласуване, сходни с тези, използвани широко в изборния процес в страната. Имаше и дори едно още по-авангардно предложение, да се създадат предпоставки и за разработване на система за дистанционно електронно гласуване (т.е. да може се гласува от таблета или смартфона на всеки адвокат, чрез специална апликация и при гарантиране на честността и тайната на вота), но то не мина, разказа в статия за Дефакто адв. Петър Славов.
В последния момент лобита на статуквото осуетихапредолжението кандидатите в бюлетината за гласуване да се подреждат по азбучен ред , а не блоково по реда на подаването им, което осигурява „правилното“ гласуване за кандидатите на ръководството на колегията и т.н.
Вълненията в адводкутарута не стихват и на преден план излизат още предложения, свъзрани с избора на органите на управление на адвокатското съсловие. Този път думата има адвоката Георги Гайдаров от САК, члев на УС на ОСА.
Премина пореднoто Общо събрание в Софийската адвокатска колегия и изборите за делегати, които се провеждат всяка година по същото време.
Във връзка с провеждането и резултатите на миналогодишните избори написах една статия в Дефакто.
Тази година, текстът ще бъде много по-кратък, защото
нямаше нищо ново.
Може би единственото ново е, че от единият списък няма избрани. Всичките 152 делегати са предложени от единия списък, а миналата година бяха 151, като единствената която бе избрана от другата листа бе адвокат Доковска.
Доколкото още миналата година задълбочено съм описал какво представлява „списъчното явление“ в САК, тази година няма да се спирам на него. Причините са, че за една част от колегите, това е „нормално“ явление, което има своето обяснение в многократното му прилагане, без никакви санкции за това.
Настоящият анализ ще бъде насочен към причините за това явление и предложения как то може да бъде решено.
Основният проблем са разпоредбите на Закона за адвокатурата, които дават възможност идеите, които са въплатени в текстовете да бъдат заобиколени. Законът предвижда мажоритарна система, в която всеки кандидат се съревновава с останалите адвокати за доверието на колегите си. Реално обаче, участват отбори (листи, екипи) и има конкуренция между тях, а не между самите адвокати. Това е характерно за пропорционалната избирателна система, която реално съществува в закона, но юридически резултатите се определят по мажоритарната система. Така, ако един от отборите има по-малко гласове (20-30-50 гласа по-малко), той бива изцяло неизбран, независимо, че има пропорционална тежест. Така с малък брой адвокати и пълномощници получаваш всичко, а конкурентите не получават нищо.
Моето предложение е фактическото положение да бъде приравнено на юридическото, чрез промяна в Закона за адвокатурата.
Да се предвиди възможност за регистрация на различни листи, като резултатите се отчитат по пропорционалната система за всяка една листа. Така ще се даде възможност за участие на различни видове адвокати, които са обединени от общи разбирания, ценности и интереси, като се даде възможност за тяхното участие в органите на адвокатурата. Тази идея има събира все повече адвокати, които я подкрепят, което установих от контактите ми и коментарите с колеги през изминалата година
Доколкото по дефиниция адвокатурата все още е свободна и независима, предлагам вътре в самата листа да има възможност за пренареждане чрез преференция, като има нисък праг на преференцията за пренареждане на листата. Идеята е да се съчетаят мажоритарната и пропорционалната система, като в органите на адвокатурата попадат адвокати с най-голямо доверие и подкрепа от колегите си.
Същевременно на 30.01.2026г. Народното събрание гласува на второ четене важни промени в Закона за адвокатурата, които като цяло считам за полезни.
С тях отпадна гласуването чрез пълномощно при гласуванията в адвокатурата. Това е кауза, за която аз и моите съмишленици се стремим да променим повече от десет години и я приветствам като полезна мярка.
Считам обаче, че в следващото НС
трябва да бъде премахната фигурата на делегата.
По сега действащият закон в края на месец февруари има Общо събрание на адвокатите в страната, като всеки адвокат представлява 40 от колегите си.
Реално единственото правомощие на това събрание е да избере на 4 (четири) години съставът на новия Висш адвокатски съвет. Именно фигурата на делегата, според мен отчуждава и дезинтересира адвокатите от вътрешния живот в адвокатурата.
Представителят не е пълномощник, защото той нито познава колегите си, които уж представлява, нито има мандат от тях как да гласува. Според мен трябва да има възможност всеки адвокат директно да избира органите си за управление, без да има опосредстваната фигура на делегата. Така решенията ще се вземат от самите адвокати, както трябва да бъде в една свободна, независима и самоорганизираща се институция, каквато е адвокатурата.
Тази промяна, обаче трябва да бъде свързана с още една друга- изборите да бъдат и електронни, тоест да се разработи платформа, чрез която всеки адвокат може да гласува при избор на органите му. Същевременно в някакъв период от време да се даде възможност и за хартиено гласуване, тоест адвокатите да имат избор как и по какъв начин да гласуват.
Предложените промени, според мен ще спомогнат да се реши и най-големият проблем, а той е ниската избирателна активност и масовата незаинтересованост на адвокатите от живота в адвокатурата и участия в общи събрания. За това има множество причини, но това са факти, които се релевантни за цялата страна, не само за София. Адвокатите нито участват в работата на колегията, нито се интересуват, нито познават хората, които са в органите на управление. Това според мен е основната причина за тези явления и всички мерки трябва да се насочат в тази посока. Целта е все повече
адвокати да се интересуват, да се чувстват представени, да усещат, че от тях зависи нещо, имат общи ценности, разбирания и интереси и следва да ги защитават.
