DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България заради закон, който позволява на тайните служби да проникват в предприятия, неправителствени организации или в държавната администрация в името на националната сигурност, предаде Франс прес.
„Регулирането на използването на „агенти под прикритие“ не съдържа минималните защитни мерки срещу произвол и злоупотреби“, изисквани от Европейската конвенция за правата на човека, постанови съдът.
Въпросните разопредби, влязли в сила през 2008 г., позволяваше на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да внедрява информатори в дадена структура със съдействието на нейния ръководител, в случай на „доказана оперативна необходимост“.
През 2018 г. законът беше затегнат, като позволи на разузнавателните служби да не се съобразяват с мнението на ръководителите на съответните структури, за да се внедрят в тях.
Освен това внедряването може да става без ограничение във времето и без структурите да знаят дали са били обект на проникване, докато тези, които може да оспорят подобни мерки, се сблъскват с презумпцията за държавна тайна.
Съдът в Страсбург, сезиран от неправителствена организация за защита на околната среда „Зелен алианс“, постанови, че този закон нарушава правото на лична неприкосновеност на структурите, в които може да става внедряването.
В жалбата на сдружение „Зелен алианс“ бе посочено, че разпоредбите на чл. 49-62 от Правилника на ДАНС, могат сериозно да засегне лични права, тъй като информаторите биха могли да имат таен достъп до вътрешна информация или комуникации на всяка организация или биха могли да шпионират нейния персонал. Липсата на законов контрол над тази дейност, води до липса на гаранции срещу злоупотребата с тези агенти, чиито действия не подлежат на съдебен контрол, както другите тайни способи, нито са с ограничена продължителност във времето, сочат правозащтниците.
Българските администратвните съдилища, към които се обръща сдружението, решават въпроса на принципа – проблема няма.
Най-напред Тричленен съдебен състав на ВАС с председател и докладчик Георги Колев оставя жалбата на сдруженето без разглеждане с мотива, че няма правен интерес да оспорва тези текстове. След като петчленен състав с председател Диана Добрева отменя това определение и връща делото за ново разглеждане, тричленeн състав отхвърля жалбата с мотива, че правилникът коректно кореспондира със закона, пише Капитал.
След като делото отново стига до петчленен състав, с председател Таня Вачева и докладчик – Илиана Славовска, върховните съдии приемат, че уредбата на служителите на прикритие в правилника „не дава основание да се твърди, че дейността им е свързана с личния живот, жилището и кореспонденцията на гражданите, затова няма място и за опасения от липса на гаранции за опазване на личния живот на гражданите по чл. 8 от ЕКЗПЧОС. “
Един от аргументите на съда е свързан с разликата между „служители под прикритие“ по Закона за СРС и Закона за МВР, които имат право да ползват специални разузнавателни средства и „служители на прикритие“ по правилника за ДАНС. Тези служители нямат право да използват специални разузнавателни средства или техника и се различават от т.нар. „служителите под прикритие“.
На друго мнение е Съдът в Страсбург
Според ЕСПЧ обаче разпоредбите, които уреждат използването на „служители на прикритие“, не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба, изисквани от член 8 на конвенцията, приемат европейските съдии.
Основанията, на които тези агенти могат да бъдат внедрявани и областите, в които те могат да работят, са разнообразни – няма срокове, които ограничават използването им, процедурата за разполагането им не гарантира, че те ще бъдат използвани само когато е „необходимо в едно демократично общество“, не е осигурена никаква възможност за ефективния им надзор нито ефективно средство за защита срещу незаконното или неоправданото им използване.
И още : „Самото съществуване на въпросната разпоредба […] може да се разглежда като пречка за правата на жалбоподателя (на лична неприкосновеност), без да е необходимо да се доказва, че за съответната организация има риск да стане обект на внедряване на подобни агенти“, пишат съдиите.
Съдиите единодушно приемат, че е нарушено правото на зачитане на личния и семейния живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът не налага финансова санкция, тъй като смята, че неправителствената организация не е доказала, че законът ѝ е нанесъл вреда.
