В съдебната власт съществуват механизми за натиск, които подкопават справедливостта и върховенството на правото. Противодействието им изисква институционални мерки, но и подкрепа за устойчивостта на магистратите. това са изводите от конференцията „Механизми за натиск над съдии и съдийска независимост“.
Конференцията бе организирана от Съюза на съдиите в България и Българския хелзинкски комитет. Във форума бяха представени изводи и данни за натиска върху магистрати, включително чрез специални разузнавателни средства (СРС), както и наблюдения за институционалните реакции и работещите механизми за защита.
Министърът на правосъдието Андрей Янкулов приветства форума, като акцентира върху необходимостта от подкрепа за магистратите, които започват да говорят открито за натиска в системата.
В словото си председателката на ВКС съдия Галина Захарова постави фокус върху изострянето на публичния натиск върху съда, но и изострената загуба на взаимно уважение между властите. „Неизпълнението на съдебните решения е страшен бич, който руши правовата държава“, подчерта Захарова.
Когато най-висш представител на прокуратурата заяви, че няма да спазва решенията на Върховния касационен съд, се стига до беззаконие.
Няма друга държава, в която по този начин да се заяви, че върховният съд е нелегитимен, обяви Захарова пред конференцията.
Проф. Ханс-Петер Гравер (Университет в Осло) подчерта, че съдийската независимост се атакува в по-широк контекст на демократичен упадък, както в Европа,
така и в САЩ, и съдиите имат активна роля в защитата на правовия ред. По думите на проф. Гравер „Съдиите не само имат право да говорят свободно в защита на
върховенството на правото, те имат задължението да говорят“.
Съдия Евгени Георгиев от Софийския градски съд представи наблюдения върху конкретни случаи на натиск и очерта типични източници. Особено тревожен сигнал е,
че нерядко натискът се упражнява от административни ръководители или прокуратурата и представители на други институции.
Подкрепа за преодоляване на такъв натиск най-често съдиите са намирали сред колеги, по-рядко в лицето на административните си ръководители.
Адв. Адела Качаунова (БХК) представи ключови данни за употребата на СРС спрямо магистрати. Данните за десетгодишен период показват, че „всеки 17-ти
магистрат в страната е бил обект на СРС“, което прави магистратите 1500 пъти по- следени от редовите граждани. Значителна част от създадените чрез СРС материали не
водят до последващи досъдебни производства. Процедурните „вратички“ усилват риска от натиск: възможно е започване на следене със СРС без предварително разрешение
при неотложност, а създадените веществени доказателствени средства може да се съхраняват безсрочно.
Съдия Даяна Топалова от СГС и доц. Христо Христев от Юридическия факултет на Софийския университет представиха системните уязвимости, които допринасят за
натиска в системата.
Събитието завърши с дискусия относно възможностите за укрепване на съдийската независимост, като същевременно се предотврати злоупотребата с право, в
условията на една компрометирана система
.
Пълен запис от събитието ще бъде достъпен на YouTube страницата на БХК.
Докладът „Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи“ е достъпен на сайта
на БХК на български и на английски език тук .
Обобщеният доклад на случи на натиск над съдии ще бъде достъпен на страницата на Съюза на съдиите в България
DeFakto.bg DeFakto.bg








