DeFakto.bg DeFakto.bg
Кой накрая ще плати сметката от отказа на Прокурорската колегия да назначи нов и.ф. главен прокурор и да провъзгласи Борислав Сарафов за вечен временно изпълняващ длъжността на най-високия пост в прокуратурата, въпреки изтеклия му срочен мандат.
Досега проверките на Де Факто установиха преобладаващ брой на отказите в апелативните съдилища на София, Варна и Бургас да разглеждат искания на Сарафов за възобновяване на дела.
Нова проверка показва, че това съотношение се запазва и в Пловдивския апелативен съд. По сведения на пресцентъра на съда, след 21 юли 2025, когато изтече 6-месечния срок, в който Сарафов можеше легитимно да иска възбоновяване, са решени две дела ( НДВ 486/25 г. и НДВ 407/25 г.), като два съдебни състава са постановили откази, а друго дело е обявено за решаване, но още няма произнасяне.
Мотивите за отказите и по двете дела са идентични
– липса на процесуална лигитимация на Борислав Сарафов. ( В едния случай осъденият от Районен съд – Пловдив иска преразглеждане на определения му срок за изтърпяване на наказание заради съдебна грешка, а в другия – лишеният от свобода не желае да му се възобновява делото) .
И по двете дела съдебните състави споделят становището на Наказателната колегия на ВКС, че според действаща разпоредба на чл. 173, ал. 15/нова/ от ЗСВ, „при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
Автентично
В решението си Трети НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ на АС – Пловдив с председател Христо Ив. Крачолов и членове Иван Хр. Ранчев Елена Й. Захов, казва:
.. С решение на ПК на ВСС по протокол № 21 /16.06.2023 г. Борислав Сарафов- директор на НСС и заместник на главния прокурор по разследването, е определен за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“.
Същественото в случая е, че след влизането в сила на 21.01.2025 г. на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ, бр. 6 от 2025 г./, е действаща разпоредба на чл. 173, ал. 15/нова/ от ЗСВ, според която „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на ВКС или председателя на ВАС се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие:
едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от шест месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите“.
Установеният в обсъжданата разпоредба 6-месечен срок е изтекъл на 21.07.2025 г. Настоящият съдебен състав споделя виждането, изразено в Разпореждане №2035/02.10.2025г. на председателя на второ н.о. на ВКС, в Разпореждане №2036/02.10.2025г. на зам-председателя на ВКС и ръководител на наказателна колегия и в Решение № 485/12.11.2025 г. по н. д. № 764/2025 г. на ВКС, I н.о. Разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има т. нар. „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения. Тя няма обратно действие спрямо тях, приемайки ги такива, каквито са преди влизането й в сила.
След влизането й в сила преурежда за в бъдеще заварените правоотношения, които не са приключили. С изтичане на предвидения в чл. 173, ал. 15 от ЗСВ срок от шест месеца, т. е. след 21.07.2025 г.,
Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите на главен прокурор,
които са прекратени ex lege. За допустимостта на искането за възобновяване на наказателното дело съдът следи служебно, дори и без да са отправени възражения в тази насока.
Проверката за допустимост предхожда тази за основателността му. Констатираното отсъствие на изискуемата съобр. чл. 420, ал. 1 от НПК активна процесуална легитимация формира извод, че искането за възобновяване на делото е процесуално недопустимо.
То следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – прекратено.
Воден от изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ: ОСТАВЯ без разглеждане искането на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на производството по HOXД №920/2025г. на Районен съд- Казанлък.
ПРЕКРАТЯВА производството по н.д.в. № 486/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Със същите доводи е отказано възобновяване и на дело на районен съд Казанлък.
В решението също е акцентирано, че искането не изхожда от легитимирано по закон лице, “ предвидeният 6 -месечен cpoĸ e изтeĸъл нa 21.07.2025 г ., едно и също лице не може повторно да изпълнява функциите на и.ф. главен прокурор, а правомощията му са прекратени по силата на закона“ .
Обтекаемите разсъждения на онези членове от ВСС, които имат собствени непреодолими причини да „държат“ един от 1500 – те прокурори в България ( Сарафов) на поста главен прокурор, нямат нищо общо с реалните съдебни виждания и решения по един безпротиворечив закон.Може да е добре тези кадровици да се замислят дали на изпроводяк трябва да оставят такъв отпечатък на професионалната си кариера, а други направо да й сложат кръст. Поне доколкото съдим от мотивите на действащите съдии, взети по вътрешно убеждение, а не по битови или други нужди, които нямат нищо общо с правото.
ВКС също би могъл да подпомогне мнозинството от членове на ВСС с тълкувателно решение на случая „Сарафов“.
Очевидно извън мандат, никой не може да им попречи да се превръщат в патерици на провалени партийни и правни величия. Ще се помнят думите на председателя на ВКС Галина Захарова, че с отказа Сарафов да спазва решенията на върховния съд, настъпва беззаконието.
Безобразният имиджов удар по авторите на правосъдието, вероятно ще стигне до европейските прокурорски организации, които дълго биха се чудели на извращението.
Има и още нещо – кой ще плаща сметката, ако някой от осъдените поиска да бъде обезщетен заради непреразгледани присъди поради нелегитимност на главния прокурор?! #Кой?!
