DeFakto.bg DeFakto.bg
Ветото на президента Илияна Йотова бе бламирано заради осем народни представители от БСП.
Това са трима от кабинета „Желязков“ – Иван Иванов, Петър Кънев и Атанас Зафиров плюс Драгомир Стойнев, Кирил Добрев, Мая Димитрова, Деян Дечев и Петър Кънев.
„С това тяхно действие те не само не се съобразиха с решението на Изпълнителното бюро на партията, но и допринесоха за нарушаването на Конституцията, която гарантира всеобщо и равно изборно право на българските граждани, заяви лидерът на БСП Крум Зарков след преодоляното вето на държавния глава относно промените в Изборния кодекс.
„Поведението им е абсолютно неприемливо и те повече няма да бъдат депутати от БСП в следващия парламент. Благодаря на останалите депутатите от БСП, които отстояха принципите, които са залегнали в основата на нашата партия. С тях ще трябва да преодолеем щетите, които вече ни бяха нанесени и които очевидно ще ни бъдат нанасяни до последния ден на това Народно събрание. Продължаваме напред по друг път“.
Мотивите на държавния глава Илияна Йотова да наложи вето са свързани главно с текстовете, които ограничават до 20 броя на секциите извън дипломатическите и консулските представителства в страните, които не са в Европейския съюз (ЕС).
Промените в Изборния кодекс бяха подкрепени от 126 народни представители, против гласуваха 86, а 11 се въздържаха. Така остава рестрикцията за до 20 секции извън дипломатическите и консулските ни представителства в държавите, които не са членки на ЕС. На управляващите не достигаха гласове, за да преодолеят ветото, но „пътниците “ от БСП дадоха всичко от себе си и с осем гласа подкрепиха ограничаването на избирателни права.
„За“ промените в ИК гласуваха групите на ГЕРБ–СДС, „Възраждане“, трима депутати от „ДПС–Ново начало“, осем от „БСП–Обединена левица“, групата на „Има такъв народ“ и двама независими народни представители.
„Против“ гласуваха депутатите на „Продължаваме промяната–Демократична България“ (ПП-ДБ), „Алианс за права и свободи“(АПС), „Величие“, 24 депутати от „ДПС–Ново начало“, седем от „БСП–Обединена левица“ и трима нечленуващи в парламентарна група.
Въздържаха се депутатите от „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и един независим народен представител.
По време на дебатите напрежението в залата беше високо.
По думите на Костадинов от Възраждане причината за предложението на поправката през декември 2021 г. е желанието да се спре „намесата във вътрешните ни работи на чужда държава, на Турция“.
„Ако имаше такава намеса, над 40 хил. български граждани в Турция щяха ли да гласуват, при положение че там са изселени около 500 хил.?“ – попита Мюмюн Мюмюн, независим депутат.
Надежда Йорданова заяви, че според „Продължаваме промяната–Демократична България“ ситуацията за българската демокрация е тревожна – шест дни след насрочването на изборите се разглеждат промени, които ограничават правата на глас за гражданите извън ЕС. Тя подчерта, че ограничението от 20 секции поставя сериозни препятствия и попита защо предложението е базирано на данни от последните парламентарни избори при ниска активност. Според нея става дума за „грозна политическа сделка“, при която някои партии търсят служебна преднина, а други – наказание на избирателите.
Явор Хайтов от „Алианс за права и свободи“ потвърди, че групата ще подкрепи ветото, като подчерта, че на първо място винаги се поставя интересът на българските граждани, независимо къде се намират. Той добави, че акцентът върху Турция изкривява правния спор, докато въпросът за гражданите в САЩ и Великобритания също е важен.
Асен Всилев от „ПП- ДБ“ отбеляза, че твърденията на „Възраждане“, според които район „Чужбина“ ограничава правата на българските граждани, са неверни и че реалното ограничение идва от горната граница от 20 секции извън ЕС.
Доскорошният социален министър Борислав Гуцанов даде за пример изборни манипулации от Турция.
Наталия Киселова, председател на ПГ „БСП–Обединена левица“, отбеляза значението на мястото, където се формират изборните секции извън посолствата и консулствата. Тя посочи, че промяната на правилата непосредствено преди изборите подкопава доверието в процеса. Според нея ветото на президента е оправдано, а социалистите не участват в политически сделки в последните седмици.
Севим Али („Алианс за права и свободи“) подчерта, че упражняването на избирателното право е задължение на всеки български гражданин и държавата трябва да му го осигури. Ако промените бъдат повторно приети, АПС ще сезира Конституционния съд.
