DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд (ВКС) присъди обезщетение от 62 000 евро за бавно и саботирано правосъдие на майката на загиналата през 2006 г. Деница Ченишева – Александрина под срутилата се сграда на ул. „Алабин“ в столицата. Обезщeтението е присъдено заедно със законна лихва от 40 000 евро.
На 19 септември 2006 г. привечер, в центъра на София рухна стена на сграда на ул. „Алабин“ 39 затрупа автомобила, в който пътуваха 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Двете момичета загинаха на място.
Разследването на срутването преди 20 години, не просто е било бавно, не просто е водено с нежелание, а разследващите са положили необходимите усилия, за да не излезе истината наяве, заключават върховните съдии, писа „Лекс“.
Преди три години майката на Деница предяви иск за 300 000 лева за неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Следствието се проточи 10 години и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими бяха собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото беше в чужбина.
През феврурари 2020 АС – София за втори път прекрати делото с мотива, че Прокуратурата не положила никакви усилия
да изясни причините за заличаването на следи от евентуално престъпление.
Решението на съдиите Камен Иванов, Стефан Илиев, Владимир Астарджиев – докладчик дойде близо 14 години след трагедията.
Наказателното производство е било обречено в зародиш стана ясно от мотивите на съда. За тримата апелативни съдии остана загадка защо веднага след трагедията е последвало бързо разчистване на мястото, а прокуратурата, включително и след поредица указания от съда, не е положила никакви усилия да изясни причините за заличаването на следи от евентуално престъпление.
Назначена от първоинстанционния съд тройна съдебно-техническа експертиза установи, че при самото изпълнение на конкрукцията на сградата са били допуснати съществени и недопустими пропуски. През годините ситуацията се е влошавала, особено в най-ново време, когато голяма част от сградата се оказва без стопанин. Като са давани и предписания от Националния институт за паметниците на културата за укрепването й.
Оправдаването бе протестирано от прокуратурата и от близките на загиналите момичета.
В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага, а както стана ясно майката на Деница заведе дело за отговорнстта на прокуратурата.
Най- напред Софийски градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лева, но Софийският апелативен съд (САС) но наред със загубата на единствето дете на ищцата, отсъди по-голяма тежест на вредите от бавното разследване, като увеличи обезщетението на 60 000 лева.
Делото стигна до ВКС след жалби на майката и на прокуратурата, но върховните съдии допуснаха за разглеждане само на жалбата на Александрина Ченишева, като приеха, че е възможно да не са оценени в пълна степен причинените ѝ вреди.
ВКС : Единствено виновни за бавното правосъдие са властите
Последно съставът на ВКС споделя изцяло изводите на апелативния съд, и приема, че прекомерната продължителност на делото и липсата на ефективно разследване се дължат изцяло и единствено на поведението на властите.
ВКС цитира мотивите към оправдателната присъда на САС, в които пише, че „органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия да не бъде установена обективната истина по делото, като дълги години не са извършвали никакви процесуално-следствени действия или пък извършените такива се отличават с непрецизност, повърхност и непълнота“.
„В противоречие с всякакви правила – разчистването е направено без да е документирано по съответния процесуален ред и преди да се извърши надлежен оглед от компетентните органи. Тези действия са определени като „заличаване на следи от евентуално престъпление“ и като причина за невъзможност да се установи точният механизъм на срутване на сградата, което пък е предопределило невъзможността да бъде ангажирана наказателна отговорност от виновните лица„, приема ВКС
