DeFakto.bg DeFakto.bg
Две дела, водени срещу бизнесмена, струват на фиска над 600 000 лева
Близо 150 000 лева е обезщетението, което ПРБ е осъдена да плати на Иво Прокопиев, издател на „Дневник“ и „Капитал“ за вреди от гръмкото обвинение за подбудителство по делото „ЕВН“, завършило с оправдателна присъда.
Това следва от окончателно решение на ВКС, в което върховните съдии Емил Тонев, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева постановяват, че по делото е била нужна висококвалфицирана адвокатска помощ и всяка стотинка, платена за нея, си е заслужавала разхода, който държавата трябва да възстанови.
Спорът е за 66 000 лв. платено адвокатско възнаграждение от Прокопиев за воденото срещу него сложно наказателно производство, което прокуратурата оспорва като прекомерно.
Предисторията
През 2017 г. Иво Прокопиев беше обвинен, че в края на март 2010 г. е изказал мнение в полза на продажбата на миноритарния дял в EVN пред Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Така той подпомогнал тогавашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков да извърши длъжностно престъпление. Подсъдими по делото бяха и бившия министър и сегашният Трайчо Трайков.
За първи път на 28 юни 2020 г. Cпeциaлизиpaният нaĸaзaтeлeн cъд обяви и тримата за невиновни по повдигнатите обвинения. Окончателно бяха оправдани и служителите на инвестиционния посредник „Булброкърс“ – Радослав Рачев, Любомир Евстатиев и Петър Василев.
Taĸa и шecтимaтa oбвиняeми пo гpъмĸoтo дeлo „ЕVN“ зa пpoдaжбaтa нa 33% дъpжaвeн дял oт дpyжecтвoтo пpeз 2011 г. , тpъгнaлo oт вpeмeтo нa Цaцapoв и пoддъpжaнo oт нacлeдниĸa мy Гeшeв, бяxa oпpaвдaни. Πpoĸypaтypaтa бe изчиcлилa, чe oт cдeлĸaтa xaзнaтa e зaгyбилa нaд 20 милиoнa лeвa. Haĸpaя твъpдeшe и нaбaвянe нa пpoтивoпpaвнa oблaгa oт 1 276 618 зa инвecтициoнния пocpeдниĸ „Бyлбpoĸъpc“ – paзмepa нa пoлyчeния xoнopap, ĸaĸтo и 7 457 553,62 лeвa щeтa зa дъpжaвaтa – нa тoлĸoвa бe cмeтнaтa paзлиĸaтa мeждy „cпpaвeдливaтa“ и пoлyчeнaтa цeнa зa дъpжaвния дял.
Съдът обачет установи, че щета няма. Heщo пoвeчe, нaзнaчeнитe дoпълнитeлни eĸcпepтизи посочиха, чe дъpжaвният дял e пpoдaдeн нaд пaзapнaтa мy cтoйнocт.
След като загуби делото на две инстанции, прокуратурата се отказа да протестира оправдателната присъда пред Върховния касационен съд.
Време за репарации
След като оправдателната присъда влезе в сила, Прокопиев заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата, по което претендираше 100 000 лв. за морални вреди.
В иска си Прокопиев твърди, че с наказателното производство е бил злепоставен в обществото, доброто му име опозорено и като гражданин и като професионалист – предприемач и общественик, а репутацията му съществено накърнена. Прокуратурата твърдеше, че е действала по закон, а дори да се приеме, че ищецът е претърпял морални вреди, то обезщетение от 100 000 лв. е силно завишено.
На първа инстанция Прокорипев получи 25 000 лв. за неимуществени вреди и 66 000 лв. за имуществени вреди от заплатени адвокатски хонорари по време на цялото наказателното разследване.
Апелативен съд София драстичното намали компенсацията за имуществените разходи от 66 000 лева на 30 000 лв.
Касационнна ревизия
Пред ВКС жалби срещу размера на адвокатското възнаграждение, определено от Софийския апелативен съд подадоха и двете насрещни страни – Прокопиев и ПРБ, а съдът допуска касационно обжалване заради критериите при определяне на имуществената компенсация след оправдателна присъда.
Издателят сочи, че САС не е съобразил конкретната тежест на обвинението в престъпление, интензитета на процесуалната принуда и усилията и труда на защитника в досъдебната и в двете съдебни фази на наказателния процес, включително и обстоятелството, че по делото е бил приет за разглеждане и граждански иск срещу обвиняемите с голям материален интерес, а съдът неправилно е намалил реално платения адвокатски хонорар от 66 000 лв. на 30 000 лв.
ПРБ смята, че присъденият от САС размер на обезщетението от 30 000 за имуществени вреди многократно надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 13, ал. 1, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи че делото не е било от фактическа и правна сложност, иска намаляване на размера обезщетението от 30 000.
Какво установява ВКС при проверка на казуса
Като се запознава с историята на казуса Върховният касационен съд констатира, че въззивният съд в оспореното решение е установил имуществени вреди от привличането на Покопиев към наказателна отговорност и последвалата оправдателна присъда по обвинението за престъпление по служба във връзка с приватизацията на остатъчните държавни дялове от електроразпределителните дружества в България. Обвинението е било за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 НК.
Върховните съдии отбелязват, че по делото три пъти обвинителният акт е връщан от съда на покуратурата, след което е внасян отново – първи път през 2о17 г.
През 2018 г, по втория обвинителен акт, съдът е допуснал за съвместно разглеждане и граждански иск срещу подсъдимите за сумата от 20 829 200 лв. И това съдебно производство обаче е било прекратено, а обвинителния върнат на прокуратулата за процесуални нарушения.
Когато през 2020 г. спецпрокуратурата внася трети обвинителен акт предявява и нов граждански иск за 7 457 553 лева за солидарна отговорност за вреди, нанесени от подсъдимите заедно със със законната лихва от датата на увреждането.
Този иск е отхвърлен едва след като на 3 юни 2021 г. Апелативен специализиран наказателен съд потвърждава оправдателната присъда на Иво Прокопиев и останалите подсъдими.
Лаконично
Апелативният съд е установил реално заплатен от Прокопев адвокатски хонорар в размер на 66 000 лв. за досъдебната и в съдебната фаза на наказателния процес. Правилно е приел, казва ВКС, че делото е било с фактическа и правна сложност.
Но същевременно е приел възражението на прокуратурата, че предвиденото минимално адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за обвинение, по което може да се наложи лишаване от свобода до 10 години, е 1 500. А макар, че въззивната инстнация е посочила, че наредбата няма обвързваща сила за съда, с лаконични мотиви заключава, че платеният размер от 66 000 лв. е изключително висок, като го е намалява до сумата от 30 000 лв.
В този контекст ВКС отбелязва Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК, че направените разходи за адвокатско възнаграждение в наказателно производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено поради липса на престъплание,
са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия.
Посочва, че съдът трябва да се изследва грижата и добросъвестността на ищеца при уговаряне на адвокатския хонорар с оглед вида на повдигнатото обвинение.
„При възражение на ответника по предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, съдът изследва дали обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата“, изтъкват върховните съдии.
Ако се установи, че адвокатското възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер, само тогава превишението е прекомерно, извън изискуемата причинно-следствена връзка, и тогава платеното възнаграждение подлежи на намаляване по иска с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, посочва ВКС.
При изследване на конкретния случай обаче, ВКС стига до извода, че платеният адвокатски хонорар от 66 000 лв. за досъдебната фаза и за двете съдебни инстанции е разумен и съответен, а адвокатският хонорар „съставлява имуществена вреда в причинно-следствена връзка с процесното незаконно обвинение, която подлежи на обезщетяване по предявения иск“.
Аргументите, които изтъква ВКС:
Обвинението е било за тежко престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 10 г., а наказателното преследване е проведено на досъдебна и съдебна фаза на две инстанции, с обща продължителност от около 4 години половина. Тежестта на „обвинението се увеличава от привличането на множество обвиняеми в престъпление, което утежнява самия наказателен процес и съответно изисква повече усилия, време и работа от процесуалния представител на ищеца, многобройните процесуални действия, извършени по наказателното дело, с множеството разпитани свидетели и развитието му пред две съдебни инстанции“.
Съдебният състав на ВКС отбелязва също, че делото три пъти е било връщано в досъдебна фаза заради допуснати процесуални нарушения. Освен вида и тежестта на незаконното обвинение в престъпление, множеството свидетели и процесуални действияя, наказателният процес е усложнен и от предявения от държавата граждански иск срещу обвиняемите за 7 457 553. 82 лева.
Съдът посочва, че става дума дума за изключително висока сума, която е „изисквала мобилизиране на адекватна скъпоструваща процесуална защита, която е елемент от съдържанието на дължимата грижа от ищеца при уговарянето на разумно и съответно адвокатско възнаграждение“.
Всички тези конкретни особености на проведеното срещу Прокопиев наказателно преследване по незаконно обвинение характеризират делото като процес с голяма фактическа и правна сложност, което изисква
висококвалифицирана адвокатска помощ,
голяма по обем работа и вложени усилия от процесуалния представител на увредения, изтъкват върховните съдии.
При тази конкретната фактическа и правна сложност на процесното наказателно производство, която надхвърля значително обичайната и поради множеството и усложнения на наказателния процес, договореният и платен адвокатски хонорар в общ размер от 66 000 лв. е разумен и е в рамките на дължимата от ищеца грижа да си осигури квалифицирана защита, заключават върховните съдии.
С тези съображения съдебният състава заключава, че искът на Прокопиев по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за имуществени вреди от процесния деликт
е основателен за целия предявен размер от 66 000 лв.
ВКС отменя частично обжалваното въззивно решение и кйм присъдените 30 000 лв добава още 36 000 лв, с което уважава целия предявен размер за имуществените вреди.
Равносметката
След фиаското по делото „“ЕВН“ ПРБ е осъдена да заплати на Иво Прокопиев обезщетение за неимуществени вреди в размер 25 000 и 66 000 лева за имуществени.
Присъдена е лихва от влизането на присъдата в сила на 03.06.2021 г, която към днешна дата е 53 000 лева.
Отделно ВКС отсъжда в полза на Иво Прокопиев съдебни разноски за производството пред касационата и въззивана инстанция в размер на 3 089. 55 лв., равностойни на 1 982. 64 евро.
Общо ПРБ за повдигнатото незаконно обвинение дължи 147 000 лева.
След общо девет години от повдигане на обвинението и неуспешен опит Прокопиев да бъде осъден за несъществуващо престъпление, ВКС слага окончателно точка на драмата и последиците от нея.
Решението не подлежи на обжалване.
Прокопиев осъди ПРБ и за казуса „Каолин“ и КОНПИ
Приблизително над 600 000 лева струват на фиска двете дела, водени от прокуратурата срещу издателя.
През 2022 г. бизнecмeнът и cъиздaтeл нa „Иĸoнoмeдия“ Ивo Πpoĸoпиeв ocъди пpoĸypaтypaтa дa мy плaти oбeзщетeнниe oт 40 000 лeвa зa нeзaĸoннo oбвинeниe зa пpaнe нa пapи по делото „Каолин“. ΠPБ плaти oщe близo 5000 лeвa cъдeбни paзнocĸи пo дeлoтo, ĸoeто бе пo ЗOДOB.
Дeлoтo бeшe зapaди пpoдaжбaтa нa ĸoмпaниятa зa дoбив и пpepaбoтĸa нa индycтpиaлни минepaли „Kaoлин“.
Πpeз 2018 г. Прокопиев бе привлечен като обвиняем за участие в ОПГ за пране на пари заедно с Иван Ненков и Константин Ненов. Прокуратурата твърдеше, че тримата са знаели, че при продажбата на „Каолин“ през 2013 година, дружеството е било придобито чрез престъпление.
Повдигането на обвиненията беше предшествано от шумни обиски в офисите на бизнесмена.
Разследването беше поето от Софийската градска прокуратура, за малко беше прехвърлено в спецпрокуратурата и после отново се върна в градската прокуратура, където след две години беше прекратено, след намеса на защитата – поради липса на престъпление.
Апелативните съдии приеха, че няма как да има пране на пари, тъй като липсва т.нар. предикатно престъпление – предприятието „Каолин“ е придобито чрез публичен търг, което означава, че парите от продажбата на дружеството не са незаконно придобити.
Πpивaтизaциятa нa „Kaoлин“, a пocлe и пpoдaжбaтa мy бяxa пoлзвaни ĸaтo apгyмeнти зa poeнe нa дeлa cpeщy издaтeля Πpoĸoпиeв. Heщo пoвeчe, в ĸpaя нa 2017 г. тoгaвaшнaтa KOHΠИ oбяви тaзи пpивaтизaция зa нeзaĸoннa, пpexвъpли ĸoнcтaтaцията си въpxy пocлeдвaщaтa пpoдaжбa, зa дa „ycтaнoви“ знaчитeлни „нecъoтвecтвия“ и дa нaлoжи нa Ивo Πpoкoпиeв семейството му зaпopи и възбрани зa близо 200 милиoна лева
Дълго след като Прокопиев беше оправдан по делото „Каолин“ възбраните върху имотите му, съпругата му , не падаха с мотива на КОНПИ че „обезпечителната нужда не е отпаднала“ и съдилищата не ги вдигаха.
През 2024 г. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество бе осъдена на плати плати 440 хил. лв. на Иво Прокопиев, съпругата му и три дружества. Това следваше от окончателното определение на Върховния касационен съд, който приключи спор за разноските по дело за конфискация, заведено от комисията, от което през 2023 г. година КОНПИ се отказа.
Въпреки, че върховните съдии намалиха двойно разноските, присъдени от долната инстанция на Прокопиеви и фирмите, в крайна сметка комисията трябваше да заплати 100 000 лв. за Прокопиев и съпругата му, 100 000 лв. за „Алфа Енерджи холдинг“ ЕАД, 140 000 лв. на „Алфа Финанс Холдинг“ и 100 000 лв. на „Соларпро Холдинг“ АД.
Сумите се дължаха отново за платени адвокатски хонорари, направени от Прокопиеви и дружествата.
Останалите акционери, обвинени по делото „Каолин“ също осъдиха държавата за незаконни обвинения.
