DeFakto.bg DeFakto.bg
Мерките в Испания за санкциониране на злоупотреба със срочни трудови договори в публичния сектор са видимо несъвместими с правото на Съюза – това реши Съдът на ЕС по дело C-418/24 | [Obadal]1
Случаят
По делото пред Съда на ЕС става дума за работничка, която от март 2016 г. е детегледачка на трудов договор в обществено детско заведение на бюджетна издръжка към Автономна област Мадрид (Испания). Трудовото ѝ правоотношение се основава на шест последователни срочни договора, всичките сключени за временно изпълняване на свободна длъжност или за заместване.
Испанските съдилища приемат, че използването на такива последователни срочни договори представлява злоупотреба, и затова квалифицират правоотношението като „непостоянно трудово правоотношение за неограничено време“. Това означава, че работничката ще остане на заеманата длъжност, докато не бъде назначен титуляр на длъжността чрез процедура за подбор2, и че тя ще получи обезщетение при прекратяването на трудовото ѝ правоотношение. Пред испанския върховен съд работничката иска трудовото ѝ правоотношение да бъде обявено за постоянно.
Испанският съд отбелязва, че в свое решение от 2024 г.3 Съдът вече се е произнасял относно задълженията по клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа4. Целта на тази клауза е предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Въпросното решение на Съда обаче се прилага разнопосочно от испанските съдилища.
Според испанския върховен съд са необходими разяснения от Съда, за да се определи дали националната правна уредба и съдебна практика относно понятието „непостоянно трудово правоотношение за неопределено време“ са в съответствие с изискванията по клауза 5 от Рамковото споразумение, тоест дали установяват подходящи мерки за санкционирането на злоупотребата с такива договори в публичния сектор.
Съдът
припомня, че не следва да се произнася по тълкуването на разпоредбите на националното право, тъй като това е в правомощията на компетентните национални съдилища. Затова испанският върховен съд ще трябва да прецени дали предвидените в националната уредба мерки санкционират надлежно злоупотребата с последователни срочни трудови договори или правоотношения в публичния сектор и дали позволяват да се заличат последиците от нарушението на правото на Съюза.
Все пак Съдът дава някои пояснения, които да ръководят преценката на испанския върховен съд.
Според Съда преобразуването на последователните срочни договори в „непостоянно трудово правоотношение за неопределено време“ не представлява подходяща мярка за надлежно
санкциониране на злоупотребите. В същност тази мярка е равнозначна на запазване на временно по естеството си трудово правоотношение, а следователно и на положението на несигурност на съответния работник, въпреки че стабилността на работното място е предвидена като съществен елемент от закрилата на работниците.
Съдът приема, че предвидените в националната уредба обезщетения — които се плащат при прекратяване на трудовото правоотношение и имат двойно определена горна граница5 — видимо не са
годни да заличат последиците от нарушението на правото на Съюза във всички случаи на
злоупотреба с последователни срочни договори6.
Що се отнася до режима на отговорност на публичните администрации, Съдът отбелязва, че такъв режим не е подходяща мярка по смисъла на клауза 5, когато е двусмислен, абстрактен и непредвидим и не е придружен от други ефективни, възпиращи и пропорционални мерки, които да позволяват да се заличат последиците от нарушението на правото на Съюза.
Испанският върховен съд следва да провери, от една страна, дали предвиденият в испанското право режим на отговорност се основава на точни, предвидими и практически приложими национални разпоредби, така че да позволява надлежно да се санкционира съответната публична администрация, а от друга страна, дали е придружен от описания тип мерки. Накрая, Съдът приема, че за предотвратяването и санкционирането на злоупотребите не е подходяща мярка и провеждането на процедури за подбор, при които се отчитат предходният опит на съответния работник и прослуженото му време на изпълняваната от него работа, но отчитането им не е ограничено така, че да се отнася само за кандидатите, които са пострадали от такива злоупотреби.
Всъщност е възможно съответният работник да не участва в процедурата за подбор или кандидатурата му да не бъде одобрена. Освен това изглежда — ако проверките на испанския върховен съд не покажат друго —че предходният опит и прослуженото време се отчитат в полза на всички работници на срочни договори, които имат такъв опит, включително онези, които не са пострадали от този вид злоупотреба.
(Срочните договори по българското законодателство виж най-долу)
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Испанският върховен съд уточнява, че в публичния сектор статутът „работник на постоянен договор“ може да се признае само на онези лица, които са приети да работят в публичния сектор след успешно премината процедура за подбор в съответствие с предвидените в испанската конституция принципи на равенство, качества и пригодност на кандидатите и в съответствие с принципите на равенство и
недопускане на дискриминация, закрепени в Хартата на основните права на Европейския съюз.
3 Решение на Съда от 22 февруари 2024 г., Consejería de Presidencia, Justicia e Interior de la Comunidad de Madrid и др., C-59/22, C-110/22 и C159/22.
4 Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с
държавно участие (CEEP).
5 А именно ограничение от 20 дневни заплати за всяка прослужена година и не повече от 12 месечни заплати за едното от обезщетенията, а за второто — ограничение от 33 дневни заплати за всяка прослужена година и не повече от 24 месечни заплати.
6 Всъщност тези обезщетения не биха могли да осигурят нито пропорционално и ефективно отстраняване на последиците от злоупотребите, продължили над определен брой години, нито подходящо и пълно поправяне на причинените с тези злоупотреби вреди.
Освен това, щом се плащат само в момента на прекратяването на трудовото правоотношение поради избирането на титуляр в процедурата за подбор, тези обезщетения не изглеждат годни да отстраняват ефективно последиците от всички случаи на злоупотреба, например по отношение на работниците, които се пенсионират, подават оставка или са уволнени преди приключването на процедурата по подбор
Срочен трудов договор по българския Кодекс на труда се сключва най-много два пъти
По българското законодателство трyдoв дoгoвop зa oпpeдeлeн cpoĸ ce cĸлючвa зa изпълнeниe нa вpeмeнни, ceзoнни или ĸpaтĸoтpaйни paбoти и дeйнocти c нoвoпocтъпвaщи paбoтници и cлyжитeли в oбявeни в нecъcтoятeлнocт или в лиĸвидaция пpeдпpиятия.
Caмo пo изĸлючeниe cpoчeн тpyдoв дoгoвop зa cpoĸ нaй-мaлĸo eднa гoдинa мoжe дa ce cĸлючвa зa paбoти и дeйнocти, ĸoитo нямaт вpeмeнeн, ceзoнeн или ĸpaтĸoтpaeн xapaĸтep . Taĸъв тpyдoв дoгoвop мoжe дa ce cĸлючи и зa пo-ĸpaтъĸ cpoĸ пo пиcмeнo иcĸaнe нa paбoтниĸa или cлyжитeля. B тeзи cлyчaи cpoчният тpyдoв дoгoвop cъc cъщия paбoтниĸ или cлyжитeл зa cъщaтa paбoтa мoжe дa ce cĸлючвa пoвтopнo caмo вeднъж зa cpoĸ нaй-мaлĸo eднa гoдинa.
Или, cpoчeн тpyдoв дoгoвop мoжe дa ce cĸлючи нaй-мнoгo двa пъти.
Baжнo e дa ce знae, чe aĸo ĸлayзитe нa тpyдoв дoгoвop зa oпpeдeлeн cpoĸ ca в нapyшeниe нa пocoчeнитe пpaвилa, тoй ce cмятa cĸлючeн зa нeoпpeдeлeнo вpeмe.
Cпpaвĸa: чл. 68 и чл. 70 oт Koдeĸca нa тpyдa.
