DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд образува конституционно дело №10/2026 г. по искане на Районен съд – Тутракан за установяване на противоконституционност на §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2, като накрая е добавено: „… и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.
Докладчик по делото е съдия Орлин Колев
Казусът
Районен съд – Тутракан (ТнРС) е издал заповед за изпълнение в полза на Топлофикаиця София ЕАД срещу двама длъжници
При опит да се връчи заповедта на първия длъжник на регистрираният му постоянен и настоящ адрес, адресът е посетен три пъти в продължение на един месец (23.07, 17.08 и 31.08.2025 г.). Призовкарят е посочил, че не е открил адресата, „…нито се отваря“ По разпореждане на съда е залепено уведомление на 14.12.2025 г. (след още три посещения-на 05.11, 01.12 и 14.12.2025 г.). Извършена е справка в БД на НАП, която е установила, че няма действащи трудови правоотношения.
Съдът е приел, че в тази хипотеза заповед за изпълнение (ЗИ) е връчена в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Доколкото обаче по делото няма данни лицето да живее на адреса, Районен съд – Тутракан е преценил на основание чл. 15 от ЗНА, не следва да приложи противоречащо на КРБ изменение на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като вместо това се е съобразил с предходната редакция на разпоредбата и е
указал на заявителя да предяви иск относно вземането си.
Заявителят е предявил иска пред Районен съд – София (СРС). С Определение № 4621/02.02.2026 г. по ГД № 2426/2026 г. СРС е върнал исковата молба, приемайки, че заявителят няма правен интерес от предявяването на иска.
Въпреки отсъствието на мотиви в тази насока в горецитираното определение на СРС, следва да се приеме, че исковият съд е разширил предметния обхват на т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., приемайки, че исковия съд може да извършва самостоятелна преценка относно влизането на заповедта в сила и при извършено връчване по чл. 47, ал. 5 от ГПК, когато не са налице предпоставките на заявителят да бъдат дадени указания за завеждане на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Произнасянето на Конституционния съд относно съответствието на атакуваната разпоредба с КРБ ще отговори на въпроса дали заповедния съд (ТнРС) следва да издаде изпълнителен лист (в случай, че разпоредбата съответства на КРБ) или на заявителят следва отново да бъдат дадени указания да заведе иск пред СРС (в случай, че разпоредбата не съответства на КРБ).
По този начин ще се разрешат и развилите се след въвеждането на централизираното разпределение на електронните заповедни дела спорове между заповеден и исков съд (каквито спорове са налице и в множество други съдилища в страната), които на практика водят до отказ от правосъдие, сочи вносителят на искането.
РС Тутракан цитира решенине на СЕС по дело С-222/23, според което: „Член 62, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която се счита, че гражданите на държава членка, пребиваващи в друга държава членка, имат местоживеене на адрес, който винаги е регистриран в първата държава членка.
Посочено е и друг абзца от решението: Член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, както е тълкувана в националната съдебна практика, да предоставя на съд на държава членка компетентността да издава заповед за изпълнение срещу длъжник, за когото съществува обосновано предположение, че към датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, е имал местоживеене на територията на друга държава членка, в случаи, непредвидени в глава II, раздели 2—7 от този регламент.“
Искане
В заключение РС- Тутракан оправя искане до Конституционния съд да установи на осн. чл. 150, ал. 2 от КРБ несъответствието с чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията на Република България на § 7 от ПЗР на ЗИД на ГПК (обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), с който е изменена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т , като накрая е добавено: връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. “
