DeFakto.bg DeFakto.bg
Атанаска Дишева, ВСС в ИЗВЪН ЕФИР
Който притежава банката с компромати по случая с „Осемте джуджета“, притежава огромна власт.
Това заяви в предаваневто „Извън ефир“ Атанаска Дишева, член на Съдийската колегия на ВСС пред Борис Митов. Поводът бе освобждаването на поста и.ф. главен прокурор от Борислав Сарафов близо година, след като бе изтече законовия срок за неговото заемане.
Дишева е част от „изключителното малцинство на Висшия съдебен съвет“, което беше в опозиция и на по предишния главен прокурор Сотир Цацаров, и на наследника му Иван Гешев, и на доскорошния, подал оставка временен главен прокурор Борислав Сарафов.
Разговорът засяга смяната на главните прокурори, политическите влияния и обвързаности в прокуратурата и тайните банки с информация, които направляват кадрите в т.нар. независима съдебна власт.
Смея да твърдя, че отблизо наблюдавам процесите в съдебната система, включително и в прокуратурата. Каквото и да се се говори, че прокуратурата стои извън политиката и няма нищо общо с нея и не се поддава на каквато и да е форма на натиск, не издържа пред очевидните факти.Всъщност в и последните години, включително трите през които г-н Сарафов ръководеше прокуратурата, се затвърди убеждението, че в определени случаи прокуратурата се използва за наказване, образно казано дори в случай, когато няма основания за наказателно преследване, а в други случаи, когато има такива основания, те по някакъв начин прикриват или пък нещо се държи на трупчета, за да бъде държан някой в зависимост.
Имаме примери от това лято и много други случаи, в които не бяха поискани имунитети от събраните материали от МВР за купуване на гласове, за които бяха изнесени публично данни от министъра.
От една страна това може да представрява някаква форма на прикриване на данни, защото от МВР, че има данни за извършено престъпление.
От друга страна господин Сарафов може да се е притеснявал, че ЦИК можеше да откаже изобщо да разгледа по същество исканията му заради изтеклия срок на прословутия текст от Закона на съдебната власт, което
би звучало като поредния публичен шамар.
Дишева напомни, че ВКС и различни състави на апелативни съдилища отказаха да разглеждат по същество искания на Сарафов в качеството му на изпълняваш дължността главен прокурор за възобновяване на наказателни производства, което освен публичният отзвук, който се получи от тези актове, доведе до ситуации, в които осъдени и пострадали не могат да получат възобновяне на делата.
Добави, че Конституционният съд излезе с решение, с което каза, че разпоредба на Закон на съдебната власт (чл. 173 ал 15 ), която определи 6-месечен срок за временно изпълние на функция на главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС, без право на повторно назначение, не противоречи на Конституцията.
Това решение е кристално ясно и съдържа поне три неща. Първо, той съвсем ясно отговори на въпроса, че чл.173, ал.15 от Закон на съдебната власт не противоречи на Конституцията. Следващото нещо, което Конституционният съд каза, е, че този текст намира приложение в хипотезата на господин Сарафов. Не го каза точно с тези думи, в прав текст, но дори за средноинтелигентен гражданин, дори не говоря за юриста, това съвсем ясно личи от мотивите на решението на Конституционният съд.
Особено ясно беше становището на петима съдии от т Конституционните съдии, включително и докладчикът по делото проф. Янаки Стоилов, каза Дишева.
И третото нещо, което според мен съвсем ясно се разбира от това решение, е, че не прокурорската колегия, а Пленумът на ВСС се произнася за определянето на и.ф. главен прокрор, допълни тя.
Дишева напомни, че министър Андрей Янкулов внесе искане за определяне на нов и.ф. главен прокурор първо пред Пленума на ВСС, койото отказа да направи тома и прехвърли въпроса в Прокурорскта колегия, а прокурорска колегия, отказа да изпълин закона.
В крайна сметка Конституционният съд бе на висотата на очакванията, този път той се произнесе много бързо, по мое виждане, каза Дишева. Но въпреки това Борислав Сарафов и Прокурорската колегия не реагираха.
Ултиматомът
От друга страна, веднага след ултиматума на Иван Демерджиев във Facebook, Сарафов отегли съгласието си да продължава да изпълнява тази дължност, а след това прокурорската колегия дори не дебатира и с пълно съгласие назначи заместничката на Сарафов на негово място, коментира съдията.
Дишева обърна внимание, че т.нар. съгласие на Сарафов да бъде оттеглен от поста, не може да бъде наречено оставка, защото той не е заемал длъжноста в мандат, след като е идтекъл 6-месечния срок за това, заяви тя.
Защо беше цялото това упорство?
Според Дишева, Сарафов притежава „някакви“ качества, които са били твърде подходящи за тази длъжност, но не и според Закона за съдебната власт и Конституцията.
Върховният касационен съд се произнесе няколко пъти, както и състави на апелативни съдилища, че той е нелегитемн на поста и отказаха да уважават исканията му за възобновяване на дела. Течеше дебат в публичното пространство, протести и какво ли още не, даже беше поставен въпроса (Иван Демерджиевм) дали той може фактически да бъде изваден и дали следва това да направи настоящия министър на правосъдието, служебния министър. Демерджиев всъщност критикуваше Янкулов, че не е наредил на главна дирекция охрана да ограничи достъпа на Сарофов до кабинета.
Но когато той получи ултиматум, че времето му е изтекло, Сарафов изведнъж в изявление до прокурорите заяви, че той отдавна си бил подготвил това изявление и напускането на поста.
„На мен това ми звучи голосовно, но това е, разбира се, неговия начин да реагира“, каза Дишева.
Тя върна темата към въпроса на водещия дали Сарафов притежава специални умения и качества, за да бъде задържан толкова дълго на поста, въпреки закона и конституцията. Или това се дължи на достъпа му до информация, сле като 14 години е бил все на върха на прокуратурата, сега – директор Национална следствена служба.
Осемте джуджета
Атанаска Дишева напомни, че веднага след назначениеото му за и.ф. главен прокурор Сарафов пред Пленума на ВСС изнесе конкретни данни по линия на така популярната афера 8-те джуджета.
„Негови бяха думите, сега периферзирам, няма да дам точен цитат, че прокуратурата не може да продължи напред, без да изясни напълно този казус“.
Сега, само за зрителите да кажа, в 8-те джуджета имаше свидетелски показания за високопоставени прокурори, че са участвали в корупционна схема, че са се подавали на търговие за влияние от Петьо Еврото.
Петров Еврото, бивш ръководител на Столичното следствие, впоследствие напуснал системата и станал адвокат, че той на практика е брокер на влияние.
Името на Сарафов също беше намесено, появиха се публично снимки с Петьо Еврото пред бившия ресторант на “ 8-те джуджета“ в последните дни на Гешев като главен прокурор.
Софийската районна прокуратура образува разследване, по което бяха разпитани редица свидетели, а в публичното пространство изтекоха част от разписите, в които се твърдеше именно, че Сарафов, Емилия Русинова, сегашната градска прокурорка, бившата градска прокурорка Илия Кирилова и други високопоставени прокурори са били част от този близък кръг на Петио Еврото с подозренията, че са участвали в някаква форма на търговие за влияние най-малко.
Та Сарафов изясни ли този казус ?
Разбира се, че не го е изяснил не само от моя гледна точка, отбеляза Дишева. Аз никак не съм убедена от задълбочеността на това разследване, което по осемте джуджета беше проведено от начина, по който бяха разделени съединени дела от привличането в качеството на обвиняване на лице, което отсъства имам предвид в Петьо Еврото и вследствие това, което се разви по още неприключилото съдебно производство. Не мисля, че това е само мое виждане.
И непосветен в правото човек, не би могъл да бъде убеден, че е проведено задълбочено, всестрано и цялосно изследване.
Така че не, разбира се, не е изяснен случаят с “ Осемтте джуджета“. Фактът, че не може да бъде даден отговор на въпроса дали е жив подсъдимия вече по едно конкретно дел. Задочно Петро Петровс, известен с прозвището Еврото. Този случай е един от най-емблематичните и показателните.
Прокуратурата сама оцени показанията срещу себе си като недостоверни и прекрати делото и свали обвиненията, включително от съпруга на Петьо Еврото, Любена Павлова, двама действащи прокурори от височата специализирана прокуратура и единственият подсъдим му става задочено на известният, къде се намира Петио Еврото. Да, включително и дали е жив, нали, защото твърденията, че не е, продължават.
Беше повече от необходимо да се извади на бял свят съдържанието на тази документация, да се представят фактите и тогава да може да бъде направена преценка, дали е обоснован извода, пък че няма данни за извършено престъпление и че документите били недостоверни.
Всъщност обществото никога не получи официална информация какво се съдържа в тези доказателства и какво всъщност стана с разследването. Знаем само, че то беше прекратено в СГП. Да, даже не знаем защо, каза Дишева.
Припомнено бе, че Любена Павлова, говореше за изградена система от начини за записване, за създаване на информация, включително за създаване на провокативни ситуации, в които да се създават компромати за магистрати във частност, вероятно, и за други лица. Както и думите на Павлова, че са правени по няколко копия , които се съхраняват на няколко места и че дори информацията да е унищожена на едното място, тя със сигурност се съхранява някъде другаде.
И понеже стана въпрос за така наречените професионални качества или за качества в друг аспект, всъщност да се притежава определена информация, особено когато тя е негативна в една или друга степен за определено лице, очевидно създава огромна власт.
Така че това е едно от възможните обяснения защо е трябвало да бъде държан точно господин Сарафов на поста. Затова е интересен и въпросът какво наложи Сарафов да подаде оставка “ днеска“, освен промяната в политическата власт.
Запитана при наличието на такава компроматна банка, за която не се знаем под чие влияние е в момента, под чии контрол е фактически, може ли това да играе роля кой да е главен прокурор, отговорът бе: Разбира се, че може.
За нов ВСС
Първо трябва да бъде избран ВИЧ съдебен съвет, нещо което трябваше да ес случи много отдавна и аз се надявам, че това ще се случи максимално бързо.
Разбира се, трябва да бъдат преосмислени правилата, начина по който включително Народното събрание избира своите представители и начина по който и професионална таквота избира. Защото ако бъде запазен досегашния начин на издигане на кандидатури, на изслушване, на представяне и на практика на липсата на прозрачност, особено по отношение на квотата, която се избира от Народното събрание, публичност има, но прозрачност няма.
Така и до ден днешен не стане ясно, защо някакви лица са избрани и предпочетени пред други. Ако не се промени начина по който се избират членовете и по който работи Висшия съдебен съвет, ще бъде получено още от същото и това ще бъде възпроизведено в следващите избори на ръководни длъжности, включително и за избор на главен прокурор.
