DeFakto.bg DeFakto.bg
Шестнайсет години след като бе обвинена в длъжностно присвояване и оправдана поради липса на престъпление, бившатата социална министърка Емилия Масларова окончателно излиза от тежката съдебна одисея с близо 100 000 лева обезщетение.
На 17 април т.г. ВКС не допусна касационно обжалване по искане на прокуратурата срещу присъденото обезщетение за неимущетени вреди от 50 000 лева. ПРБ остава осъдена и за имуществени вреди, а порасналата лихва завиши общия й дълг към Масларова за обвинение в престъпление, което не е извършила.
Междувременно друг потърпевш по същото дело осъди прокуратурата на обезщетение от над 200 000 лева за неправомерно обвинение.( най-долу)
Предисторията
Проблемите на бившата социална министръка от кабинета „Станишев“ (2005 – 2009) започнаха, веднага след като се смени политическата власт с идването на първия кабинет „Борисов“ през 2009 г.
Масларова и още и четирима души от екипа й бяха обвинени за длъжностно присвояване в особено големи размери. Ставаше дума за 11 млн. лева от общо 19 млн., предвидени за реконструкцията на административна сграда на министерството в Стара Загора, т.нар. „златен ремонт“ на Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора за над 11 млн. лева.
„За улесняване на длъжностното присвояване е извършено и престъпление по служба”, заяви навремето говорителят на СГП по онова време Маргарита Немска.
Подсъдими заедно с Масларова бяха още бившият й заместник Димитър Димитров, главният секретар на министерството по онова време Иван Пенев, бизнесменът и неин семеен приятел Венцислав Драганов, Михаил Методиев, шеф на фирма „Стара Загора 2007“, спечелила обществената поръчка за ремонта, и експертът Росен Стефанов, удостоверил, че СМР са извършени.
Обвинителният акт беше внесен в съда през 2010 г., а в края на 2015 г. Софийският градски съд (СГС) оправда всички подсъдими – нито една експертиза по делото не потвърди повдигнатото обвинение и съдът стигна до извода, че обвинителният акт е една „немислима“ правна конструкция.
Две години по-късно, през 2017 г. по протест на прокуратурата, Софийски апелативен съд отмени оправдателната присъда на Масларова и остяналите и върна делото с мотива, че градският съд е използвал пороците на обвинителния акт, за да оправдае подсъдимите, вместо да го върне на прокуратурата.
Въпреки признанието на самите апелативни съдии, че обвинителният акт е „неясен, непълен, неразбираем, противоречив и концептуално невъзможен“, те бяха забелязвали „годни“ доказателства прокуратурата трябвало още да се поработи по него.
Шансът, даден на СГП се оказа напразен – без да поправи обвинителния акт, две години по-късно през 2019 г. прокуратурата прекрати делото поради липса на престъпление.
Прекратяването влезе в сила след още две години по – късно на 22.06.2021 г. когато бе потвъдено от САС, а прекратеното дело стана аргумент за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ.
Искът по ЗОДОВ
Масларова заведе иск срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради продължилото повече от 11 години дело срещу нея, широко отразявано в медиите и неимоверният стрес, на който е била подложена – злепоставена в обществото с опозорено добро име и приключила активна политическа кариера.
Най-напред СГС отбелязва дългата продължителност на процеса и обвинението за присвояване на изключително голяма сума, като за това престъпление се предвиждат от 10 до 20 години затвор и конфискация на цялото имущество. Наложени са й били запори и възбрани за период от над 5 години е парична гаранция от 5000 лв.
Общо СГС присъди на Масларова обезщетение от над 70 000 лева
Решението на СГС бе протестирано пред САС, който след известни корекции го потвърди.
Пред ВКС прокуратурата оспори размера на обезщетението само за неимуществени вреди, а върховните съдии стигат до извода, че няма основание за промяна.
Мотивите на ВКС: Обезщетението е изрядно
ВКС приема, че САС размерът на обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. на Масларова e определен безупречно.
Незаконно наказателното преследване е продължило 11 години и 4 месеца, като от пет години от 2010 г. до 15.12.2015 г, тя е търпяла действието на наложени обезпечителни мерки.
Апелатвният съд е съобразил, казват върховните съдии, че ищцата е била обвинена в тежко престъпления по служба, извършени в качеството й на министър на труда и социалната политика, което е предпоставило големия обществен интерес към наказателното производство.
Към момента на образуване на досъдебното производство за присвояване през 2010 г. , Масларова е била народен представител и председател на Комисията по труда и социалната политика, а след подиганото обвинението е освободена от тази длъжност. Започналото наказателното преследване било широко разгласено в медийни публикации. Паради заеманата длъжност и повишения интерес, вредите били в значително по – висока степен, сочат върховните съдии.
За определяне на размера на обезщетението САС е съобразил още, че оправдателната й присъда през 2017 г.е била отменена, а до прекратяване на делото от прокуратарата на 29.11.2019 г., тя отново е била върната на старта на неизвестността как ще приключи наказателното производство срещу нея.
Наказателното производство е засегнало не само живота на ищцата като личност, но и обществения й престиж в професионално отношение и формирало негативно общественото мнение за нея, а като политик и общественик с активна позиция, тя е следвало да търпи обществена критика на ниво, по- високо от това, на което са подложени частни лица, посочва съдът.
ВКС не приема твърденията на прокуратурата, че обезщетение за морални вреди е в противолечие със съдебната практика на ВКС: “ Различните размери на присъдените обезщетения в отделните съдебни актове се дължат не на противоположни правни разрешения, а на различните установени по делото обстоятелства, от значение за определянето на тези размери като справедливи“, отбелязва съдът.
„Въззивният съд е съобразил и задължителното за съдилищата тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/2004 г., ОСГК, ВКС, според което не се дължи обезщетение за вреди, несвързани с незаконното обвинение срещу ищеца. Именно поради това той не е взел предвид при определяне на размера на дължимото обезщетение зачестилите хипертоничните кризи при ищцата, за които не е намерил данни да са причинени от наказателното преследване срещу нея, според указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а решението си е мотивирал съгласно изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г., ОСГК, ВКС.“
Съдът е съобразил решение № 40/ 13.05.2020 г. по гр.д.№ 2683/ 2019 г., ІV г.о., ВКС, съдебна практика, според която справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице, посочва съдебният състав.
В заключение ВКС обобщава, че не са налице условията за допускане на касационния контрол и касационна жалба на ищеца не подлежи на разглеждане, съгласно чл.287 ал.4 ГПК.
Поради отклонената жалба на ПРБ като неоснователна, съдът не разглежда и насрещния иск на Масларова за присъждане на първоначално предявения от нея размер от 100 000 лв. за морални вреди.
Окончателно
По съвпадение 16-годишната сага от повдигане на незаконно обвинение и усилията на прокуратурата да не заплати нанесените вреди, за Емилия Масларова финалът настъпва отново при съществено променена политическа обстановка.
Окончателно Масларова излиза от неволята си с обезщетение за морални вреди от 50 000 лв за незаконното обвинение, компенсация от 9 600 лева за платени адвокатски хонорари и 2 990 лева за пропуснати ползи от неизползватата сума от 5 000 лева за парична гаранция в периода от 20.03.2010 г. до 20.01.2016 г.
Върху присъдените обещетения се дължи лихва от 22.06.2021 г., датата на прекратеното неоснователно обвинение до окончателното й плащане.
Към към момента лихвата е в размер на 37, 000 лева.
Общо, експериментът на прокуратурата приключва с присъдено обезщетение от близо 100 000 лв., които ще бъдат изплатени в евро.
Преди пет години Емилия Масларова осъди и държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург да ѝ плати обезщетение от 8000 евро за коментари на срещу нея, с които е била нарушена а презумпцията за невиновност, като бе обявена от говорителка на главния прокурор за виновна преди съдът да се е произнесъл по обвинението.
По същото дело: Бившият главен секретар на МТСГ, осъди ПРБ за над 200 000 евро
Преди публикуване на информацията за приключилата съдебна одисея на Емилия Масларова, Де Факто установи, че бившият главен секретар на МТСГ е осъдил ПРБ за вреди от незаконно обвинение по същото дело.
В жалбата пред съда ищецът И. П. твърди, че е бил „главен секретар“ на МТСП в екипа на Масларова като министър на труда и социалната политика. „След изборите от 05.07.2009г., БСП става основен политически опонент на управляващата политическа партия ГЕРБ. Тогава са повдигнати множество политически мотивирани обвинения и се водят показни наказателни процеси срещу редица лидери на БСП.
Ищецът твърди, че процесното ДП е един от тези процеси.
От мотивите на първоинстанционния СГС се разбира, че след незаконното обвинение той е бил отстранен от работа, останал без доходи, а здравсловно му състояние е било значително увредено.
Само за един ден в резултат от произволното обвинение на СГП- настъпва коренна промяна на политическия, социален и трудов статус на ищеца. Той остава без работа, без работна заплата, без право на осигурителни плащания, без право да започне Друга работа поради несъвместимост с държавната служба, пише съдът.
На основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, съдът присъжда 30 000 евро обезщетение за морални вреди. Признава компенсация от 90 400,81 евро за имуществени вреди от неполучени възнаграждения като главен секретар в МТСП за периода 23.02.2010г.- 03.10.2016г., заедно със законната лихва.
Осъжда ПРБ да му заплати обезщетение от 3 978,36 евро за направени разходи за лечение плюс законната лихва.
Признава и разходите за адвокатско възнаграждение от 2395,37 евро , както и сумата от 2033,40 евро, платени за експертизи по делото.
Към момента лихвата върху присъдените суми е в размер на 73, 000 евро.
Решението подлежи на обжалване пред САС.
Можем да гадаем каква ще е златната равносметка, когато всички обвиняем по делото за „златния ремонт“ поискат да бъдат възмездени за неправомерното обвинение, променило за дълго живота им.
