EСПЧ комуникира с българското правителство казусът „Цариградска – Неделчев“ срещу тайното следене

Defakto.bg

Екип на Дефакто

Eвpoпeйcĸият cъд пo пpaвaтa нa чoвeĸa комуникира  с  бългapcĸoтo пpaвитeлcтвo жалбата на cъдия  Владислава Цариградска и гражданският активист Николай Неделчев за липсата на вътрешноправни средства за защита  срещу злоупотребите с  незаконно следене и  подслушване.

Казусът  “ Цapигpaдcĸa – Неделчев“  e  в пepиoд нa  пpиятeлcĸo cпopaзyмeниe.  Aĸo тo нe бъдe пocтигнaтo, на правителстовото ще се определи срок за становище по поставените в жалбата проблеми, на които  защитата може да възрази и тогава ще се  пристъпи към крайното решение по всички изяснени пред Съда проблеми.

Много са въпросите на които ЕСПЧ би се радвал да получи отговор – възможно ли е българските съдии да бъдат подслушвани, следени  и контролирани без адекватна защита на професионалната  им независимост и злоупотреби по делата.

Докога ВАС ще поема закрилата над вътрешноведемоствени актове на ПРБ и ще отказва защита на гражданските права по „колегиални“ съображения към главния прокурор?

Що за контролен орган е Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства (НБКСРС)  след като по указание на главния прокурор  му е отнет достъпа и преценката дали дали един човек  е мишена на непропорционален контрол,  а съдилищата са безсилни да се противопfставят на това?  Едни от най- важните отговори, които се очакват

е дали България за трети път ще бъде осъдена

за имитицията на законови гаранции срещу неправомерно следене от службите и властта?!

Жалбата  на Цариградска и Неделчев е  в контекста  на две осъждания на България –  слeд ĸaтo  през 2007 г.  по жалба на адв. Михаил Екимджиев за първи път  държавата  бе осъдена за cиcтeмни пpaвoзaщитни пpoблeми, свързани със специалните разузнавателни средства,  това се случи и втори път през 2022 г.  Тогава  адв. Екимджиев и адв. Кашъмов надградиха  първото решение още с  тaйнo cлeдeнe нa ĸoмyниĸaциятa чpeз ĸoнтpoл въpxy тpaфиĸa нa eлeĸтpoннaтa ĸopecпoндeнция, без гаранции за защита.

Eвpoпeйcĸият cъд пpизнa, чe жaлбaтa на адвокатите очертава  xипoтeтичнa oпacнocт  oт   пpилoжeниeтo нa cпeциaлнитe paзyзнaвaтeлни cpeдcтвa у нас.  Констатира още, че  държавата не  пpeдocтaвя дocтaтъчни гapaнции cpeщy пpoизвoлнo пoдcлyшвaнe и злoyпoтpeби c нeгo: „Всяко лице, под юрисдикцията на България  е потенциална жертва на нарушение на правото на личен живот по чл.8 поради неясната уредба и непредвидимото действие на нормите, визиращи разрешаването и прилагането на СРС, както и съхраняването и употребата на събраната с тях чувствителна информация“

Пред Съда по човешките права в Страсбург Цариградска и Неделчев са представлявани  от  адв. Михаил Екимджиев. През март 2023 г.  двамата  сезираха  ЕСПЧ за липсата на вътрешноправни средства срещу злоупотребите с  незаконно следене и  подслушване.

Жалбата им е  мотивирана с привидната защита, която българското законодателство осигурява срещу незаконно използване на  специални разузнавателни средства и  която де факто не може да  неутрализира  беззакония.

Нещо повече, и да искат – не могат да навлизат в детайли на злоупотребите и така всеки български гражданин е изправен пред хипотичната опасност да бъде жертва на таен контрол от властите, които неограничено могат да събират чувстителна информация за него.

От жалбата европейските съдии научават, че двамата са участвали в протестите от 2020 г.  по време на които прокуратурата е злоупотребявала със СРС , и двамата са се противопоставяли на позииции на главния прокурор и са поддържали исканията за неговата оставка. С други думи социалният им  профил очертава потенициални мишени на спецслужбите.

Казусите 

Съдия Цариградска за негласния контрол, който  служи за разправа с  неудобни съдии  

Жалбата на съдия Владислава Цариградска е съвършено нов момент срещу заплахата от злоупотреба със СРС срещу магистратите, които се оказват беззащитни, когато срещу тях се използват специални разузнавателни средства (СРС).

“ Опасността от неправомерно използване на СРС спрямо съдии рефлектира не само върху личната неприкосновеност на магистрата, но може да засегне из основи съдийската независимост и функционирането на правосъдието като цяло“, каза в изложението си съдия Цариградска.

Независимият съд не може да съществува в среда, в която магистратите работят под риск от тайно наблюдение, написа в жалбата си Цариградска.

Тя многократно напомняше за проблема  с негласния контрол над съдиите  със СРС,   който тихомълком бе подминаван от ВСС и прокуратурата.   Оказа се,  че 150 -те разрешения за прилагане на СРС срещу магистрати ( по думите й от данни на самото Бюро за контрол на СРС ) са многократно повече.  Анализ на  „Подслушвано правосъдие“, извършен  адв. Адела Качаунова и БХК, показа че за 10 години мащабът на използване на СРС спрямо съдии, прокурори и следователи  е реален риск СРС  да се превърнат

в инструмент за натиск върху независимостта на правосъдието.

Самата Цариградска бе получавала серия от заплахи, опит да бъде подкупена,  организирани злепоставящи репутацията й на съдия публикации в пресата.

Стигнало се бе дотам един правосъден министър й назначи специална защита, пък друг под влияние на главния прокурор, я вдигна без предупреждение.  А въпреки, че прокуратурата е била сезирана, нито веднъж не бе образувала производства по сигналите за издевателства над нея в качеството й на съдия.

В този контекст съдията бе отправила искане до Бюрото да установи

дали е била обект на контрол чрез СРС,  тъй като има сериозни  основания да подозира това.

Проблемът, описан в жалбата й до Страсбурт, е че Бюрото би й представило информация, само  ако  установи формални нарушения в процедурата по искане, разрешаване и прилагане на СРС, но не и дали употребата на СРС е била явно нецелесъобразна  или безрезултатна. 

Решенията на бюрото не подлежат на обжалване и ако бъде уведомена, че е  подслушвана, тя не може да иска да научи нищо повече – например дали  това е бил инцидентен случай  или продължителен контрол,  дали заради  указанията на главния прокурор то не е могло да стигне до пълните  данните на прокурора, поискал следенето и т.н. 

В омагьосния кръг на формални права 

До Съда в Страсбург са описани още  невидими  препятствия пред  защитата от  тайния контрол.

НБКСРС не установява нарушения, когато разрешението за прилагане на СРС е било непропорционално на обявената цел,  нито когато използването  на СРС е приключило безрезултатно.  Но пък за да се предяви иск за обезщетение по чл.2, ал.1, т.7 от ЗОДОВ  това може да стане само въз основа на решение  на Бюрото, а съдът не може ad hoc да обсъжда и да преразглежда това решение чрез извършване на самостоятелна проверка.

Казусът  „Неделчев“ : Отказът от правосъдие  в  „колегиална услуга“ на главния прокурор

Право в целта е жалбата до ЕСПЧ на Николай Неделчев срещу указанията на главния прокурор (Цацаров),  които практически подчиняват дейността на независимото бюро за контрол на СРС на прокуратурата,  лишават на практика гражданите от защита срещу злоупотреби, както и от сериознен контрол върху злоупотребите.

Пред Върховнrя административен съд в България той бе посочил, че тези указания  ограничават правомощията на Бюрото, като поставят  членовете му,  проверяващи дейността на Прокуратурата,

под контрола на наблюдаващия прокурор.

„Иначе казано, получава се „Параграф 22“ – при хипотеза на незаконно или неправомерно използвано СРС, именно заявилият ги наблюдаващ прокурор е в най-висока степен мотивиран да прикрие следите от това.  Следователно едно такова потенциално беззаконие остава херметично заключено в самата прокуратура, която се явява едновременно заявител на СРС и „контролен“ орган по отношение на Бюрото, което по закон е призвано да контролира именно прокурора-заявител! Няма как идеята и целта на законодателя да е била да произведе именно такъв херметично-цикличен ефект, който благоприятства само и единственно прокуратурата“, описа  реалния парадокс Неделчев.

Върховният административен съд остави  жалбата без разглеждане с аргумента, че указанието на главния прокурор е вътрешнослужебен акт, който Неделчев няма правен интерес да обжалва. И това се случва въпреки първоначалните указания на съда – своевременно изпълнени – жалбоподателят да представи доказателства за наличието на правен интерес.

Определението на тричленния състав „без разглеждане“ е впоследствие потвърдено и от петчленен състав, като мотивите и на двете инстанции в общи линии се свеждат до „това е така, защото е така“. Или иначе казано, Цацаров е прав, понеже е главен прокурор. И дотам.

„Типична  илюстрация за липсата на ефективни вътрешноправните средства за защита срещу  тайния контрол“, коментира адв. Екимджиев.

Той  обърна внимание, че  в мотивите на ВАС нито  дума не е посветена на тезите на Неделчев,  базирани на решения на Конституционния съд и на ЕСПЧ за правния интерес от обжалване на „вътрешноведомствени“ актове,  които ерозират ефективността на защитата срещу тайното следене като особено чувствителен аспект от правото на личен живот по чл.8 от КЗПЧОС.

Вътрешни зависимости

В подкрепа на твърдението, че  е засегнато правото на справедлив процес на Николай Неделчев към Страсбург се отправиха  и „служебни“  аргументи за зависимости в системата, за които Де Факто писа.

„Съдиите от ВАС, оставили без разглеждане жалбата на г-н Неделчев срещу Указанието на главния прокурор, са дисциплинарно и организационно зависими от Висшия съдебен съвет (ВСС), в който главният прокурор е член по право, с фактически контрол над цялата Прокурорска колегия (ПК) на ВСС.   Поради тази зависимост, отчитайки специфичните за казуса обстоятелства и контекст, Съдът следва да приеме, че отказът от правосъдие в случая не преследва легитимна цел, а е „колегиална услуга“ на главния прокурор, допълнително ограничаваща правото на жалбоподателя по чл.8 (личен жиот) , което остава незащитимо от прокурорски произвол, обобщи адв. Екимджиев.

Финално 

Най-ценно в осъдителното решение  на ЕСПЧ е констатацията, че  всяко лице, под юрисдикцията на България, е потенциална жертва на нарушение поради неясната уредба и непредвидимото действие на нормите, визиращи разрешаването и прилагането на СРС, както и съхраняването и употребата на събраната с тях чувствителна информация, коментира  адв. Михаил Екимджиев.

Той е категоричен, че  членството на съдия Владислава Цариградска в Съюза на съдиите в България,  публичните  й изяви за независимост на съдиите,  отказът на съда да разгледа жалбата на  Николай Неделчев срещу указанията на главния  прокурор,  участието на двамата в гражданските  протести през 2020 г. и прочее изяви,  „очертават профила им на  потенциални жертви на злоупотреби, тъй като  нямат надежден начин да се защитят“.

Ако не се постигне приятелско споразумение,  жалбата на двамата е  напълно възможно да надгради правозащитния ефект срещу злоупотребите със СРС.

И без решение на Страсбург всяка власт  със съмочувствие на истински управленец,  която умее да си върши работата,   без да подпомага превръщане на  правосъдието и гражданите в мишена на властолюбиви  намерения, може да извърши серия от поправки в законодателството, които да освободят граждани и съдии от нелицеприятно определение „потенциални  жертви“.

Иначе ще се наложи ЕСПЧ да открие  филиал у нас, за да смогва да се произнася по жалбите на българите пострадали от собственото си правителство.

Подобни проблеми:  БХК осъди  България за незаконно следене от ДАНС

Заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни на данни за граждани и организации от Държавна агенция „Национална сигурност“,  Българският хелзинкски комитет (БХК) и бившият й председател Красимир Кънев осъдиха България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. 

Решението е по повод отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Кънев и БХК по време на антиправителствените протести от 2020 г. и след тях. ЕСПЧ отбелязва, че за целите на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия.

Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.

В случая такива ефективни гаранции не се предоставят нито от българския съд, нито от Комисията за личните данни, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства или от парламента, посочи БХК.  Резюме на решението на сайта на БХК – тук.