DeFakto.bg DeFakto.bg
Административният съд – София-град обяви за нищожно решение на председателя на ДАНС, с което агенцията повторно отказва да предостави на Българския хелзинкски комитет информация по Закона за достъп до обществена информация. В началото на 2026-а Комитетът представи анализ на данни за прилагането на СРС срещу магистрати, но ДАНС повече от година отказва да отговори на част от въпросите.
Със свое решение от 5 май 2026 г. АССГ повторно задължи Държавна агенция “Национална сигурност” да предостави информация, поискана от БХК по реда на Закона за достъп до обществена информация преди повече от година.
Съдът задължи агенцията да предостави исканите данни в 14-дневен срок. Комитетът беше представляван по делото от адв. Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“, съобщи БХК.
През март 2025 г. БХК поиска обобщена статистическа информация за периода от началото на 2010 г. до март 2025 г. относно използването на специални разузнавателни средства и други оперативни способи спрямо магистрати, включително съдии, прокурори и следователи.
От ДАНС, както и от други институции, БХК поиска данни за броя на исканията за прилагане на СРС, издадените разрешения, случаите на изготвени веществени доказателствени средства, унищожена информация, уведомления по Закона за специалните разузнавателни средства, както и други статистически данни, свързани с използването на тези способи спрямо магистрати и съдебни сгради.
Първоначално председателят на ДАНС отказа да предостави част от информацията с аргумент, че не разполага с нея във вида, поискан от БХК, и че регистрите не се водят според длъжността на лицата или вида на обектите. Този отказ беше отменен с окончателно решение на АССГ от 6 юни 2025 г., с което съдът прие, че информацията е налична в ДАНС в обобщен вид и следва да бъде извлечена чрез справка по заявените критерии. Въпреки това председателят на ДАНС постанови нов отказ, повтаряйки по същество вече отхвърлените от съда аргументи.
С новото си решение АССГ приема, че повторният отказ е постановен в пряко противоречие с окончателното съдебно решение и затова е нищожен. Съдът подчертава, че дори когато административният орган не е съгласен със съдебното решение, той е длъжен да го изпълни. Съдът връща преписката на председателя на ДАНС за ново произнасяне, като задължава агенцията да предостави заявената информация в 14-дневен срок от постъпване на преписката. Решението е окончателно.
Припомняме, че през февруари БХК представи анализ на употребата на СРС срещу магистрати, от който стана видно, че работещите в съдебната система са обект на тайно следене 1500 пъти по-често от останалите категории граждани. Именно за целите на този анализ беше отправено заявлението за информация, до което се отнася решението на АССГ.
Решението на АССГ идва и в контекста на произнасянето на Европейския съд по правата на човека по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ от 28 април 2026 г. По него ЕСПЧ установи нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека заради липсата на ефективни гаранции срещу произволна и незаконна обработка на данни от ДАНС. Съдът в Страсбург прие, че нито националните съдилища, нито Комисията за защита на личните данни, нито Националното бюро за контрол на СРС, нито парламентът осигуряват ефективна защита на гражданите, ако агенцията за национална сигурност ги разработва незаконно.
