„ПБ“ внесе проект за промени в ЗСВ, който ограничава правомощия на действащия ВСС и влияния в следващия

Defakto.bg

На практика законът блокира Борислав Сарафов и Георги Чолаков да бъдат избрани за членове на новия съдебен съвет

Двадесет и двама народни представители от „Прогресивна България“ внесоха законопроект за промeни в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Така бе изпълнено обещанието, че наред с мерките срещу високите цени, управляващото мнозинство ще се захване с проблемите на правосъдието  (пълният текст на законопроекта най-долу).

От пръв поглед се вижда, че направените предложения обхващат най – характерните проблеми, свързани  с избора на нов ВСС и Инспекторат към него,  лимитиране на работата на  действащия ВСС с отдавна изтекъл мандат и въвеждане на гаранции

срещу опасността от възпроизвеждане на влиянията в съдебната система. 

В мотивите е записано, че законопроектът предлага ограничаване на част от правомощията на BCC,  които засягат организацията и функционирането на съдебната система или нейната независимост. Те  могат да бъдат упражнявани по изключение, само когато обосновано може да се приеме, че ще бъде застрашено нормалното функциониране на съответния орган на съдебна власт.

Според вносителите това е продиктувано от „необходумостта за преодоляване на  продължаващата институционална криза в органите на съдебното управление и съдебния  контрол, проявяваща се в продължително функциониране на Висшия съдебен съпет и Инспектората към Висшия  съдебен съвет при изтекли мандати, правна несигурност относно легитимността на част от техните решения, трайно ниско обществено доверие в кадровите процедури и натрупани съмнения за непрозраност, зависимости и нерегламентирани влияния в съдебната система“.

В действащата  уредба липсват достатъчно ефективни гаранции, сочат депутатите, като приемат, че  изборът на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората ще се основава не само на формално изпълнение на изискванията за юридически стаж и професионална биография, но и на реална проверка за високи професионални и нравствени качества, независимост, почтеност и устойчивост на външно и вътрешно влияние.

Затова се предлага в ключови  органи на съдебната власт да бъдат избирани лица, за които не  липсва  достатъчна обществена и професионална увереност, че отговарят на конституционнкя стандарт за интегритет.   Приемането на специални правила за установяване на високите професионални и нравствени качества на кандидатите за членове на BCC е нужно за сигуряване на прозрачен, обективен и предвидим подбор.

Така ще се създаде ясна нормативна рамка за критериите за оценна, ще се повиши доверието в процедурата и ще се гарантира, че в състава на BCC ще бъдат избирани кандидати, отговарящи на най-високи стандарти за професионализъм и почтеност.

Наред с това, продължаването на пълния обем от правомощия на Висшия съдебен съвет след изтичане на мандата на изборните му членове е предпоставка за  кадрови и организационни  решения с дългосрочен ефект от орган, чиято демократична и професионална представителност е изчерпана, са посочили  вносителите.

Законопроектът е мотивиран и от необходимостта да се въведат допълнителни гаранции срещу възпроизвеждане на концентрирано влияние в съдебната система.

В тази  връзка се предлага въвеждане на ограничение за лица, „които в близък  период са заемали най- висшите позиции в съдебната власт, както и техни заместници или дългосрочно определени временно изпълняващи функции   да бъдат избирани непосредствено за членове на Висшия съдебен съвет“.

На тези характеристики отговарят Борислав Сарафов и Георги Чолаков.

Целта е да се  прекъсне възможността за пренасяне на институиионално  влияние от върховете на системата към органа, който следва да осъществява независимо управление и кадрова политика, изтъкват вносителите.  Изрично  е посочено,

че  главен прокурор или председатели на ВКС и ВАС се определят не от съответната колегия на ВСС, а от пленума.

Необходимостта от промяната е свързана и с липсата на достатъчно ефективни средства за контрол върху актовете на пленума и колегиите на Висшия съдебен съвет.

Законопроектът предвижда разширяване на възможностите за оспорване от министъра на правосъдието, за да бъдат ограничени съмненията за затворен кръг

на вътрешноинституционално самовъзпроизвеждане.

Проектът също цели и спешно уреждане на някои въпроси, свързани с временното изпълнение на функциите на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и с командироването в условията на продължителна липса на титуляр, така че да не се допуска

временното положение да се превръща

във фактически траен модсл на управление.

Ако измененията влязат в сила, до месец Пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да смени Ваня Стефанова като и.ф. главен прокурор и Любомир Гайдов като и.ф. председател на Върховния административен съд.

С оглед на констатираните недостатъци в използваната от BCC система за електронно гласуване на последните произведени избори, както и  лиипсата на нова надеждна и сигурна система, се предлага гласуването да е с хартиени бюлетни по окръжни съдилища, по начин, който да осигури нормалното произвеждане на изборите, при създаване на максимални улеснения на достъпа на съдии, прокурори и следователи при упражняване на това право в иялата страна.

Предвижда се отмяна на § 11 от преходните и закліочителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (обн. ДВ, БР. 74 от 2025 г.), с който бе създадено основание за увеличаване броя на съдиите във Върховния административен съд, без реален анализ и обосноваване на такава необходимост. Данните  показват. че България се нарежда сред държавите с най-висок брой върховни съдии в Европа, като числеността им надхвърля значително тази в повечето страни членки, поради което подобни изменения следва да бъдат предприемани след задълбочен анализ на необходимостта и ефективността на подобна мярка.

В законопроеката липсва обществена квота при избора на членове на ВСС от НС – така на  този етап за избора на 11-те членове от парламента се запазва досегашния модел –  номинации да правят само народни представители.

В сегашния ВСС  ясно се  очерта  изключителна и нетърпима зависимост на членовете във  ВСС, избрани от политически сили в парламента. Управляващите  няма да сбъркат, ако преосмислят  решението си.

 

Ето и целият законопроект:

 З А К О Н  за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

 (обн. ДВ. бp.64 от 2007 г., изм. ДВ. 6p.69, 109 от 2008r., бp.25, 33, 42. 102, 103 от 2009г., 6p.59 от 20 IOr.. бp.1, 23, 32, 45, 81, 82, 93 от 2011 г., бр. 20, 50, 81 от 2012г., 6p.15, 17, 30, 52, 66, 70, 71 от 201Зг., бр. 19, 21, 53, 98, 107 от 2014r.. 6p.14 от 20l5r., бp.28, 39, 50, 62, 76 от 20 I бг., fip.13, 14, 63, 65, 85, 90, 103 от 2017г., бр.7, 15, 49, 77 от 2018г., бp.17, 19. 29, 64, 83 от 2019г., бр.11, 86, 103, 109, 110 от 2020г., бр. 16, 41, 43, 80 от 2021г., 6p.15, 24. 32, 56, 62 от 2022г., бр.11, 48, 66, 69, 84, 86, 108 от 2023г., бр.18, 67 от 2024г., бp.6, 63, 65, 87 от 2025 г., бр. 16 и 1 7 от 2026г.)

• 1. В чл. 17 се създава ал. 2:

.,(2) За юридически стаж по ал. 1 се счита времето, през хоето лицето е работило като съдия, прокурор или следовател. хабилитиран учен или преподавател по юридически науки, или е заемало длъжност или е упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и придобита юридическа пpaвocпoсoбнocт, както и признатият стаж по силата чл. 164, ал. 9 и 10, или по силата на специален закон.“

• 2. В чл. 18, ал. 1, (който регламентира  кой не може да е  член на ВСС), се създава т. 12:

„12. е лице, което в последните 7 години е било председател на Върховния касационен съд. председател на Върховния административен съд или главен прокурор, или техен заместник, или е било определено да изпълнява такива функции за повече от общо 6 месеца,“

• 3. В чл. 19, в който е посочено, че  Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове, се правят следните изменения и допълнения:

1. Създават нови ал. 3 и 4:

„(3) Народното събрание приема правила, по които се установява наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 17, ал. 1, съобразно изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчитат тяхната професионална  квалификация,  практи•тески  опит, обществен  авторитет  и капацитет  за спазване на принципите в Кодекса за етично гіоведение на българските съдии, респективно Кодекса за етично гіоведение на българските прокурори и следователи.

(4) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чп. 17 и 18, при което държавните органи, органите на местно самоуправление, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие.“

1. Досегашната ал. 3 става ал.
2. Досегашната  ал. 4 става ал. 6, като се създава т. 3:

„3. други изискуеми документи, съобразно правилата по ал. 3.“

3. Досегашните ал. 5 – 7 стават съответно ал. 7 –

• 4. В чл. 30, в който е записано, че  Висшият съдебен съвет осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия,  се създават ал. 8, 9 и 10:

„(8) До встъпването на новоизбраните членове, пленумът на Висшия съдебен съвет, респективно съдийската и прокурорската колегия отлагат приемането на решения и актове, които пряко засягат организацията и функционирането на съдебната система или касаят нейната независимост, повече от 1 година след изтичане на мандата на изборните членове.

• За решения и актове по предходната алинея се считат упражняването на правомощия по ал. 2, т. 7, 8, 15, 17 и т. 23, ал. 5, т. 1, с изключение на освобождаване от дпъжност на съдиите, прокурорите и следователите, т. 4, с изключение на назначаване и освобождаване на заместниците на административните ръководители в органите на съдебната власт, т. 5, 6, 7, 9 и т. 23.
• При обоснована необходимост и по изключение, при спазването на принципа на съразмерност, могат да се приемат решения и актове по ал. 9, в случай, че бъде застрашено нормалното функциониране на съответния орган на съдебна власт и изпълнение на законоустановените му правомощия.“
• 5. В чл. 36 се създава ал. 4:

„(4) Министърът на правосъдието може да оспорва всички решения и акгове на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 2 в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата спира изпълнението.“

• 6. В чл. 44, където е описоно, че Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-рано от 6 месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на техния мандат,  се правят следните изменения и допълнение:

1. Създават се нови ал. 3 и ал.4:

„(3) Специализираната постоянна комисия по ал. 2 има право да изисква данни, да извършва проверки и да установява обстоятелства, свързани с изискванията по чл. 42 и чл. 43, при което държавните органи, органите на местно самоутіравяение, физическите и юридическите лица са длъжни да окажат необходимото съдействие.

(4) Народното събрание приема правила, по които се установява наличието на високи професионални и нравствени качества по чл. 42, ал. 1, съобразно принципите и правилата в Кодекса за етично поведение на българските съдии, респективно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, съобразно изискванията за прозрачност, обективна преценка и равнопоставеност на кандидатите, като се отчитат тяхната професионална квалификация, практически опит, обществен авторитет и капацитет.

2. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 5 –

• 7. В чл. 173, ал. 15 ,  който нашумя с отказа на бившия и.ф. главен прокурор и Прокурската колегия да го спазват, се изменя така:

„(15) При предсрочно прекратяване или при изтичане на мандата на председателя на Върховния касационен съд. председателя на Върховния административен  съд или главния прокурор, пленумът на Висшия съдебен съвет определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичане на 6 месеца.“

Преходни и заключителни разпоредби

• 8. (1) Отменя се § 11 от преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 74 от 2025 г.).  Всички актовете, издадени в изпълнение на разпоредбата по ал. I губят сила.
• Образуваните съдебни и адмииистративни производства въз основа на актовете по ал. 2, се прекратяват.
• 9. В едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон, Пленумът на Висшия съдебен съвет определя временно изпълняващ функциите на председател на Върховния административен cъд и на главен прокурор.
• 10. До избор на председател на Върховния административен съд, командироването на основание шз. 122. ал. 1, т. 8, чл. 123. ал.  1, както и при условията на чл. 227, ал. 2 се извършва след осъществяване на задължителен контрол по реда на чл. 30. ал. 5, т. 18.  Действащите заповеди за командироване па тези основания се отменят от Съдийската колегия, след и завършване на преценка за наличие на основания по чл. 30, ал. 5, т. 18, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон.  В същия срок Висшият съдебен съвет предоставя информация на Народното събрание, като приложение към доклада по чл. 30, ал. 2, т. 11, за упражняването на правомощието по чл. 30, ал. 5, т. 18 за последните 5 години.
• 11. Невлезлите в сила актове, издадени на някое от основанията, посочени в чл. 30, ал. 8 и 9 се отменят от органа, който ги е издал. освен ако бъде обосновано нали чие на обстоя гелства по чл. 30. ал. 10.
• 12. В едномесечен срок от влизане в сила на на настощия  закон, Висшият съдебен съвет организира произвеждане на избори за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдии, пронурори и следователи с хартиени бюлетини. като минималният брой на избирателните секции следва да съвпада с броя и местоположението на окръжните съдилища. За обезпечаване на нормалното произвеждане на изборите може да се разкриват и повече от една секция в окръжните съдилища, съобразно  броя на съдиите, прокурорите и следователите в съответния съдебен район. При определяне на избирателни секции чл. 29з, ал. 2, изречение второ не се прилага, като максималният брой съдии, прокурори и следователи. за които се определя една секция е триста.