Делово: На първо заседание правна комисия одобри три законопроекта за промени в съдебния закон

Временната правна комисия на първото си заседание в 52-то НС  одобри и трите законопроекта, внесени за промени в Закона за съдебната власт.

След експедитивно заседание, но не за сметка на  направените   изказвания, с 23 гласа бе приет за първо четене законопроктът на „Прогресивна България“, а с 21 гласа на „Демократична България“ и  „Продължаваме промяната“. Против  проектите на опозицията  гласуваха  Хамид Хамид и Калин Стоянов от ДПС.

Между първо и   второ четене ще бъде изготвен общ законопроект от работна група

Председател на временна правна комисия в НС е проф. Янка Тянкова, която бе поздравена за проведеното стегнато заседание.

Измененията бяха подкрепени и от правосъдното министерство, но бяха разгледани в отсъствието на министър Николай Найденов.  Вчера МП информира, че той е на  среща по ПВУ, свързана с излизане на България от така наречения „сив списък“.

ВКС, ВАС и Съюза на съдиите също одобриха предложените законодателните промени.

Предложението беше подкрепено от всички. Управляващите предлагат и нови критерии за избор на парламентарната квота в съдебния съвет.

„Целта, която си поставят народните представители от „Прогресивна България“ е трансформиране на правосъдието в една справедлива система, която да гарантира върховенство на закона и предвидима среда за гражданите и бизнеса„, аргументира законопроекта на ПБ  проф. Олга Борисова .

Всички партии в 52-ото Народно събрание подкрепиха и трите законопроекта.

„Приветствам бързината, с която се действа, но тя не трябва да е за сметка на качеството“, каза Рая Назарян от ГЕРБ.  Според нея основното, което трябва да се проведе, е процедура за добра преценка за професионалните и нравствени качества. „Наши са правомощията да преценим по какъв начин да се изслушат кандидатите и да изберем най-компетентните“, заяви Рая Назарян.

„Продължаваме промяната“ изразиха готовност да подкрепят всички законопроекти, но отчетоха недостатък в законопроекта на ПБ, като според тях мораториумът върху настоящия състав на ВСС е препоръчителен, а не задължителен. Според Велислав Величков от „ПП“ е оставена вратичка, от която сегашния състав на ВСС е показал, че може да се възползва.

От „Демократична България“ също подкрепиха и трите законопроекта.  „Възраждане“ също изрази подкрепа.

Законопроектите

1. Проектът на Прогресивна България  предвижда, че  за да се прекъсне институционалното влияние от върховете на системата върху  ВСС,   в него не бива да бъдат избирани за членове онези магистрати, които в последните 7 години са били главен прокурор или председател на върховен съд или техни заместници, или са били и.ф. на тази длъжност за повече от 6 месеца.

 Ако предолжението  се приеме бившите  главни прокурори и.ф.  Сарафов, Иван Гешев и Сотир Цацаров, бившият ексшеф на ВАС Георги Чолаков, както и бившият председател на ВКС  Лозан Панов и всичките им заместници, няма да участват в управлението  съдебната власт.

Управляващите предлагат Висш съдебен съвет, чийто мандат е изтекъл преди повече от една година да не може да взима решения с дългосрочен ефект върху съдебната власт, каквито са изборът на административни ръководители на съдилища и прокуратури, в  настоящия случай мандатът изтече на 3 октомври 2022 г.

Димитър Петров, депутат от ПГ на „Прогресивна България“ коментира предложението: „Тази промяна, която предлагаме е изцяло в съответствие с решението на Съда на ЕС от 30 април 2025 г., което допуска именно такива ограничения когато се касае за осигуряване върховенството на правото и на независимостта на съдебната система.“

Изрично се записва, че пленумът на ВСС, а не отделните колегии, както сега,  ще избират главен прокурор и председателя на ВАС.

Според законопроекта това ще се случи в едномесечен срок след влизане в сила на промените. Предлага се също в срок от 1 месец ВСС да организира и избор на членове от квотата на съдиите, прокурорите и следователите.

Приетите промени дават и право на правосъдния министър да оспорва решения на пленума и колегиите на ВСС, като жалбата ще спира изпълнението им.

Сред акцентите в промените на „ПБ“ са текстовете, с които  не се допуска неограничено във времето едно и също лице да изпълнява функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС.

2. Предложението на „Продължаваме промяната“ е парламентарната квота във ВСС да не е партийна и политическа.

Те предлагат кандидатите за членове на ВСС да бъдат с доказани нравствени качества, а не предполагаеми, както смятат, че е описано в момента в закона.

Освен това, един от членовете на Съдийската колегия (СК) към ВСС трябва да се избира от Съюза на юристите, друг от Общото събрание на Висшия адвокатския съвет. Един от членовете на Прокурорската колегия (ПК) на ВСС да се избира от Академичния съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а друг от членовете на ПК да се избира от Българската академия на науките (БАН).

„Съдебната власт трябва да бъде освободена от сегашната си политическа зависимост, каза  Велислав Величков.

3. „Демократична България“ предлага  членовете на ВСС, избирани от Народното събрание, да са предложени от народните представители, Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища, класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища.

“Измененията, които предлагаме, се налагат от високото обществено очакване тези органи да отговарят на високите изисквания на конституцията в тях да участват  професионалисти с високи нравствени качества, във ВСС и ИВСС да се избират магистрати по заслуги, а не по партийна принадлежност и зависимости, да бъдат обществена, а не партийна или политическа квота”, каза Надежда Йорданова.

Предлагат още да се ограничи избора на действащи прокурори и следователи във ВСС.

За Инспектората на ВСС  ДБ предвижда част от номинациите да идват от съдии и прокурори, отговаряйки на дългогодишните препоръки на Венецианската комисия да се даде повече сила на професионалните общности, каза още тя.

Втората точка от дневния ред бяха промени в Закона за насърчаване на инвестициите.

Проектът е внесен на 11 май от Петър Витанов и група депутати. Той също бе одобрен.