DeFakto.bg DeFakto.bg
„Обществото плаща пряко за бездействието и некомпетентността в съдебната система“. Това заяви в „Лице в лице“ Иван Брегов,ръководител на Правната програма на Института за пазарна икономика. Той коментира проблемите в съдебната система, внесените законопроекти за промени в Закона за съдебната власт и нуждата от дълбока реформа в правосъдието.
За липсата на отговорност
Повод за темата бе скорошният абсурден резултат за липсата на отговорност в прокуратурата и съдебната система – бившият главен прокурор Иван Гешев осъди прокуратуата, която оглавяваше на обезщетение от 130 хиляди евро, а Пламен Узунов, съветникът на президента Радев, получи компенсация от 200 000 лева заради същатата прокуратура на Гешев, която заедно с преторианците му нахлу в президентството на 9 юли 2020 година и причини тежки вреди.
Брегов подчерта, че проблемът е не само морален, но и професионален:
„Ние не само ги даваме тези средства, но примерно сега има член на Висшия съдебен съвет от Съдийската колегия, който е от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, по чието дело България е осъдена от Европейския съд по правата на човека. Но тази дама беше издигната от ГЕРБ, гласувана от Народното събрание с председател на правната комисия Данаил Кирилов, който не зададе нито един въпрос на тази дама.“
Според него “ това безобразие е показателно не само за нрава, а за това какви хора с какви професионални качества влизат по върховете на административни длъжности и в правосъдието, и навсякъде другаде.“
Допълни: „Ние даваме стотици хиляди евро за това, че прокуратурата не може един обвинителен акт да напише и да защити, а ние плащаме за хората, които висят по арестите .“
Брегов предложи символичен начин за онагледяване на обществената цена. „Да връчим касова бележка на всеки един български гражданин колко му струва това безхаберие в администрирането на въпросите на правосъдието.“
Съдебната реформа не е политическа прищявка, а ключова тема за държавата
„Тя не е фиксация, тя вече е една висша тема от обществения ред на българската държава, която, уви, за съжаление, се получава много трудно и която изразходва все повече ресурс за българските граждани. И по ключови неща, които определят накъде върви икономиката или доверието в институциите, се проваля.“
Трите законопрокта
Обсъдена беше обсъдена и темата за трите законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, внесени от Продължаваме промяната, Демократична България и „Прогресивна България“.
Брегов коментира, че философията им е сходна: „Те са много близки по замисъл.“
Той обясни, че според него проектът на „Прогресивна България“ цели бързо ограничаване на определени правомощия на Висшия съдебен съвет.
„Прогресивна България са написали текст, който трябва бързо да потуши редица проблеми. Той, разбира се, ще лиши от възможност Висшия съдебен съвет да упражнява компетентност по редица теми — както важни, така и маловажни.“
Според него важен елемент е преложеното ограничаването на кадровите правомощия на на действащия ВСС.
„Текстът, който е предложен да се ограничи възможността Висшият съдебен съвет да взима чрез своите колегии въпроси по назначаване, повишаване и дисциплинарно наказване на съдиите, прокурорите и следователите, е съществен елемент. По този въпрос има абсолютно съвпадение между ДБ, ПП и Прогресивна България.“
Той отбеляза като съществено предложението в законопроекта на ПБ, който не дава възможност на ВАС да се окичи с разходи за 2 милиона евро — още нови 16 съдии и 25 служители.
Слава Богу, на това се слага край, каза Брегов. „За това действие има съществен принос и служебният кабинет на Андрей Гюров“, посочи той. ( И на служебния министър на правосъдето Андей Янкулов, който установи, че няма реални данни за необходимост от нова колегия на ВАС . б.р.)
С положителен знак Брегов отбеляза и отрязването на възможността на председателя на ВАС да командирова съдии в административното правосъдие, взимайки съдии от общите съдилища на районно и окръжно ниво. Това се предлага да не е еднолично решеине, а да минава през Съдийката колегия. Като добро отбеляза изричното посочване, че Пленумът , а не отделните колегии ще избират и.ф. главен прокурор, и .ф. председател на върховните съдилища и т.н.
За проекта на Демократична България той заяви:
„Демократична България са взели законопроекта, който под ръководството на съдия Юлия Ковачева като заместник-министър през 2023 и 2024 година беше много сериозно написан с голямо участие на професионалната общност и детайлно обследване в Министерството на правосъдието. Взели са неговата основа и са я пренесли в много детайлен вид в своя проект, който бих казал, че е една дългосрочна визия.“
Отправи критика към проекта на „Продължаваме промяната„. „Продължаваме промяната са направили едно политическо действие с няколко много кратки текста, които бих казал, че имат много несъвършенства по начина, по който са написани.“
На въпрос дали е възможно да се стигне до работещ консенсус, Брегов отговори:
„Аз мисля, че могат да гарантират благоприличието на хората в системата външно. И това благоприличие да има както вътрешен израз за хората, които работят в тази система, така и външен израз за обществото като цена, която плаща, и като резултат, който все пак трябва да се сведе до базисна ефективност на тази система.“
Той обърна специално внимание и на проблема със съдебната карта.
„Трябва да се обърне особено внимание на това какви ще са съдебните райони, кои съдилища ще останат в играта и кои не.“ По думите му темата е отлагана твърде дълго. „Това е много дълъг спор, но имаше преди 6–7 години лошо усилие да се посегне на районните съдилища, а всички други да бъдат свещени крави. Това е нещо, което трябва да се преосмисли.“
Брегов беше категоричен, че
реформата е неизбежна и заради нарастващите разходи.
„Бюджетът на съдебната власт — вече съм се уморил да го казвам — за 10 години е нараснал от 520 милиона лева на 500 милиона евро.“ Той посочи и друг сериозен проблем — атестирането на магистратите. „Оценката на съдиите — ако погледнете атестационните резултати, всички имат над 90 точки. Значи всички са отличници. Ами, прощавайте, но когато всички са отличници, няма как да повишиш тези, които са по-добри реално в работата си.“
В края на разговора Брегов засегна и темата за т.нар. „ветинг“.
„Напоследък се говори все по-често за ветинг, аз го наричам с българската дума „реподбор’. И той може да бъде издържан в рамките на българската Конституция, в рамките на глава 16 от Закона за съдебната власт, във връзка с реализацията на дисциплинарната отговорност.“
Според него това може да стане чрез по-ефективен Висш съдебен съвет и работещ инспекторат.
„Много просто — с един по-боеспособен Висш съдебен съвет и с един добре организиран инспекторат, които да изпълняват компетенциите си така, както са заложени в закона.“ Той акцентира на липсващата реакция на сегашния по скандалите около „Осемте джуджета“ и случая „Нотариуса“.
„Този състав на инспектората успя да потули и покрие абсолютно всички случаи, включително с проверките по ‘Осемте джуджета’, по ‘Нотариуса’. По тези проверки никакво отношение не взеха и ex officio членовете на Висшия съдебен съвет от висшите етажи на върховните съдилища.“
Брегов завърши с призив за поемане на отговорност и парламентарен контрол върху реформите в съдебната система.
„Това е нещо, което трябва да се преосмисли. И това може да стане под особения надзор на Народното събрание, защото това е мястото, където се обсъждат проблемите на парламентарната демокрация.“
