DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокурорската колегия на ВСС взе две решения в едно заседание, като отказа да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов и образува такова срещу Емилия Русинова.
Двете решения не са отделни казуси, а са едно решение в две части.
Мотивите за отказа срещу Сарафов са показателни: изтекли преклузивни срокове по първите две точки, „системни дефицити“ и „недоказани нарушения“ по останалите три, и финал – искането било „несъвместимо с принципа на правовата държава“. Колегията заема езика на правовата държава, за да обезсмисли нейното съществуване спрямо най-висшия етаж на прокуратурата.
Едно уточнение по централния аргумент за давността: сроковете по чл. 310 ЗСВ са преклузивни – с тяхното изтичане не възниква възражение по същество, а се погасява самото правомощие на дисциплинарно наказващия орган да образува производство.
Дотук колегията формално действа в рамките на закона. Само че законът ѝ оставя интерпретативно пространство – началният момент тече „от откриването“ на нарушението. И именно това „откриване“ е удобният възел. Деянията, посочени от министъра, са документирани в актове и съобщения на самата прокуратура, някои са продължени или съставени от поредица отделни актове, всеки от които има самостоятелен начален момент. ПК избира датиране, което погасява обвинението, вместо датиране, което би наложило разглеждане по същество. Преклузията е реална; нейното прилагане – избирателно.
Това разчиства първите две точки и оставя на колегията най-удобния терен – материалноправен отказ по т. 3, 4 и 5. Тук обаче не става дума за оценка, че няма нарушение. Става дума за отказ да се обсъжда дали има. Искане за отвод на над 500 съдии – всички членове на Съюза на съдиите в България. Позиция-отговор на прокуратурата срещу ВКС с квалификации „нелегитимни цели“ и „политически интерес“. Брифинг по „Петрохан“. Това не са „критики, които не са нарушения“ – това са институционални действия с конституционни последици.
Изводът е ясен: докато този състав на ВСС е в длъжност, Сарафов остава господар в прокуратурата. Той остава директор на НСлС и зам.-главен прокурор, като запазва властническия си периметър и реалната си институционална тежест. Колегията, която го избра през юни 2023 г. и която не реагира на изтичането на 6-месечния му срок през юли 2025 г., нямаше как да се самоотрече днес.
Образуването на производство срещу Русинова е контролирано изпускане на парата – колкото да създаде впечатление, че системата работи, но без да застраши върховния етаж. Прах в очите на обществото. Още повече че крайният резултат тепърва предстои: дисциплинарен състав, в който участват Йордан Стоев (нарекъл колегите си „въшки“), Евгени Иванов и Гергана Мутафова, спокойно може да приключи производството и без наказание. Тогава жертвата ще се окаже фигуративна, а защитата на върха – пълна.
Тази прокурорска колегия не е способна на друго.
