DeFakto.bg DeFakto.bg
В дневния ред на пленарното заседание е и първото четене на три законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт, внесени от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.
Измененията са свързани с нови правила за подбор на членове на органите на съдебната власт и с ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да взима кадрови решения. Законопроектът на „Прогресивна България“ предвижда упражняването на тези правомощия да става само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система. своеобразен мораториум върху някои решения на ВСС предвид изтеклия мандат на членовете му
Управляващите предвиждат и мерки за ограничаване на концентрацията на влияние, като се предлага лица, заемали висши ръководни длъжности, да не могат непосредствено да бъдат избирани за членове на ВСС. Предложението означава, че доскорошният и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и бившият председател на ВАС Георги Чолаков и други няма да участват в новия ВСС.
Предлага се министърът на правосъдието да спира решения на ВСС с обжалването им пред ВАС.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) вчера отложи изслушването и избирането на ръководители в прокуратурата.
Мотивите за решението съобщи Огнян Дамянов: „В Народното събрание са внесени няколко проекта за промени в Закона за съдебната власт и във всички от тях е предвидено ВСС с изтекъл мандат да не може да избира административни ръководители. Около тази норма има определен консенсус в парламента. По-коректно към колегите е с оглед по-голяма легитимност те да бъдат избирани от другия състав на ВСС. Към момента не може да знаем точно какви ще бъдат нормите в ЗСВ“.
В този контекст колегията отложи всички избори на административни ръководители в прокуратурата.
Парламентът ще обсъди на първо четене законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите, внесен от депутати от „Прогресивна България“. Това предвижда програмата за днешното пленарно заседание, съобщи БТА.
Законопроектът на практика прехвърля някои текстове от Закона за въвеждането на еврото в Закона за защита на потребителите, като удължава тяхното действие с година спрямо първоначално предвидения краен срок.
Текстовете забраняват увеличаването на цени на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато увеличението не е икономически обосновано.
Редът и начинът за извършване на преценката от Комисията за защита на потребителите дали цените са обосновано повишени, както и сравним преходен период ще бъдат определени с методика, която следва да бъде приета от Министерския съвет в срок до три месеца.
Предвидено е и задължение търговците на дребно на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти с оборот за преходната година над 5 112 919 евро, ежедневно да публикуват и предоставят ценова информация в машинно четим формат.
Законопроектът завишава двойно глобите за необосновано повишаване на цените, като за виновни лица санкцията е в размер от 1000 до 10 000 евро, а имуществената санкция за еднолични търговци и юридически лица е от 5000 евро до 100 000 евро.
Предвижда се измененията да влязат в сила от 9 август 2026 г. и да се прилагат до 9 август 2027 година.
