В атмосфера на учтивост НС прие на първо четене и трите законопроекта за промени в съдебния закон

На първо четене Народното събрание прие и  трите законопроекта, одобрени от временната правна  комисия за промени в Закона за съдебната власт,  внесени от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“.

Законопроектът на ПБ получи 189  – без против и въздържали се.   За проекта на ПП гласуваха 173  души, 18 против, без въздържали се.  Проектът на ДБ получи 171 гласа – без против и въздържали се.

Най общо промените и в трите  законопроекта са свързани с критериите за подбор на членове на органите на упваление в съдебната власт и с ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат.

Вероятно поради  обща посока на предложенията  направи впечтления умерения тон, с който  депутати от управляващите и от опозиция изясняваха  причините за идеите си, дори когато се отправяха  забележки.  На моменти атмоферата в пленарна зала  наподобяваше сбирка като на литературен  кръжок –  без обичайната изнервеност, подвиквания дори и крясъци, съпътствали неведнъж  заседанията по съдебните закони. Факт е, че ПБ има сериозно мнозинство, за да приеме онези промени, които поиска,  но консенсус с опозицията е нужен заради 160  – те гласа за избор на нов ВСС., а изборът вече е абсолютно належащ.

Общо е обаче съгласието  на мнозинството и опозицията за необходимостта от първоначална реформа, свързана най-вече с избора  нов ВСС, „мораториум“ на дейноста действащия, ограничаване на влиянието  на действала досега номенклатура в системата.

Една от най -разпознаваемите идеи в проекта

  на „Прогресивна България“ 

е предложението за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) да не бъдат избирани лица, които през последните 7 години са участвали в кадровия орган, за да бъде прекъснато досегашната концентрация на влиние на  съдебната номенклатура в системата.

Забраната важи и за тези, които през този период са заемали постовете главен прокурор, председател на върховен съд и техните заместници, включително ако са били изпълняващи функциите.  Освен това се предлага министърът на правосъдието да може да спира действието на решения на ВСС, ако ги обжалва.

Професор Олга Борисова от „Прогресивна България“ подчерта, че  основният проблем в момента е продължилото функциониране на Висш съдебен съвет с изтекли мандати, което създава правна несигурност и съмнения за непрозрачност .

Съществен акцент е и ограничаването на правомощията на ВСС след изтичане на мандата на неговите членове, като се предвижда тяхното упражняване само по изключение и при необходимост, свързана с осигуряване на нормалното функциониране на съдебната система.

„Ограничаването на правомощията на органите с изтекъл мандат ще гарантира, че ключовите кадрови решения ще се вземат от органи с актуално доверие.  Ясните правила за временно изпълняващите длъжността ще пресекат възможностите за нерегламентирано влияние“, каза проф. Борисова.

От „ПБ“ предлагат и промени в начина, по който се избира професионалната квота във ВСС, а именно това да става само с хартиени бюлетини, а секциите за избор на членове на съвета да бъдат разположени във всички окръжни съдилища.

  „Продължаваме промяната“

предлага промени в начина на избор на парламентарната квота във ВСС, за да придобие  обществен, а не партиен характер, като се създава възможност академичните среди и адвокатурата да излъчват свои представители.

По-конкретно:  един член от съдийската колегия да се определя по предложение на Общото събрание на адвокатите в страната; един член от съдийската колегия – по предложение на Съюза на юристите в България; един член от прокурорската колегия – по предложение на Академичния съвет на Софийския университет; и един член от прокурорската колегия – по предложение на Българската академия на науките.

Законопроектът на ПП предвижда и ограничаване на правомощията за назначаване, преназначаване, повишаване и понижаване в длъжност на магистрати от съответните колегии на Висшия съдебен съвет, чиито членове са с изтекъл мандат, за да се даде възможност на новия състав на ВСС да уреди тези отношения и да продължи кадровите назначения.  В тази връзка проектът предвижда всички висящи конкурсни процедури да бъдат прекратени.

Велислав Величков от ПП заяви: „Следващият състав на ВСС, зад който ще има, надявам се, високо обществено доверие, да може да направи този избор и да поеме своята отговорност в първите си най-важни актове, за да върнем нещото, което много липсва напоследък – доверието в съдебната власт и система, а тя е основополагаща за доверието в държавата“.

С промените на „Демократична България“

се въвеждат също ограничения върху правомощията на ВСС и Инспектората при изтекъл мандат на членовете им, като след изтичане на една година те да не могат да вземат решения, засягащи пряко статута на магистратите.

Предлага се въвеждане „двойно мнозинство“ при ключови решения както в пленума на ВСС, така и в съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват не само общо мнозинство, но и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите, с цел укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние.

Предвиждат се и мерки за деполитизация на парламентарната квота чрез разширяване на кръга от субекти, които могат да предлагат кандидати, както и въвеждане на изискване за политическа неутралност на кандидатите, проверявана за период от пет години назад.

Проектът на закон предвижда провеждане на избори за нов състав на ВСС при ясни и сигурни процедури, с приоритет на хартиеното гласуване.

Според Надежда Йорданова,  ключовият акцент в реформата е ограничаването на политическото влияние върху съдебната власт.“ Към инспектората предлагаме част от номинациите за инспектори да се правят от органите на съдебната власт“, каза тя.

И двете опозиционни партии – ПП и ДБ одобриха предложението, според което о министърът на правосъдието ще обжалва решенията на ВСС, но трябва да се преуреди въпроса със записа, че гова ще схира изпълнението. Ако текстът  остане  уреден по този начин, ще имаме пряка намеса в съдебната власт, предупреди Мирослав Иванов от ПП.

От ДБ отбелязаха, че е очудващто решението да се ревизира командироването на магистрати единствено във Върховния административен съд, но не и в другите органи на съдебната власт, като прокуратурата например.

Петър Петров  заяви, че „Възраждане“  подкрепя и  трите законопроекта заради направената заявка за ограничаване на кадровите промени във ВСС.

„ВСС с изтекъл мандат не бива да прави и кадрови промени по управлението на съдебната система“, каза той.

От ГЕРБ и ДПС никой не се изказа по внесените законопроекти.