DeFakto.bg DeFakto.bg
Радикалното отстраняване на кадри в началото на 90 – те години нанесе дългосрочни травми в системата
По отношение на отказа на Прокурорската колегия да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов, министърът на правосъдието има право на жалба. Той може да изрази несъгласието си, като обжалва този отказ пред Върховния административен съд и там да изложи мотиви защо не е съгласен.
От това, което аз разбрах, ми се струва доста нелогично Прокурорската колегия да отказва образуването на дисциплинарно производство с аргумента, че не били доказани нарушения.
За всеки е ясно, че едно производство се образува именно да се съберат доказателства, от които да стане ясно дали има извършено дисциплинарно нарушение, или няма. Това заяви съдия Калин Калпакчиев пред Лили Маринкова в предаването „Разговор“ в студио „ФАКТИ“
„За част от нарушенията се посочва, че е изтекла давност, а за друга част – че не били доказани. При нарушенията с изтекла давност също има спорни моменти, защото, доколкото става ясно, предложението на министъра е било направено в срок. Прокурорската колегия към ВСС не е разгледала предложението достатъчно бързо, минал е месец и половина и така е изтекъл срокът. Всичко това подлежи на проверка, но така или иначе се получава едно противоречиво решение, защото ние също не знаем каква точно е фактологията по случая. Компетентният орган, който може да прецени, е Върховният административен съд. Логично е министърът на правосъдието да обжалва отказа за разследване на Сарафов“, добави съдията.
За реформата и реподбора
По повод призивите за радикална реформа и реподбор, т.е. извънредна и не съществуваща в закона процедура, за която адв. Екимджиев и други колеги настояват, Калпакчиев посочи, че има и други начини.
„Промяната не се изразява само в еднократно действие в една посока. Промени са необходими в много направления, когато говорим за съдебната система. На първо място – какъв ще бъде съставът на новия ВСС и какви ще бъдат неговите правомощия. Това са неща, които са свързани с промени в Закона за съдебната власт.
След това идва въпросът за онези съдии и прокурори, за които има доказателства или са събрани доказателства след проведени дисциплинарни производства или наказателни разследвания, че са упражнявали функциите си в нарушение на закона и са злоупотребявали с него. Те трябва да бъдат отстранени. Начини има в закона, но това е по-дълъг процес“, каза Калин Калпакчиев.
Даде пример с предложените промени в съдебния закон, които намират механизъм за постепенно отстраняване на онези фигури в съдебната власт на висши и по-ниски длъжности, които са предизвикали съмнения в тяхната пригодност. (Типичен примерът в това отношеине е предложението за отстраняване от участие във ВСС на Сарафов и Чолаков. б.р.)
Опасностите от радикализма
За да илюстрира опасностите от един радикален, извънреден и необмислен тия подход, той припомни лустрацията, извършена в съдебната власт в началото на 90-те години:
След приемането на Конституцията през 1991 г. имаше записан един преходен параграф, който предвижеше в кратък срок министърът на правосъдието да прави предложение за отстраняване на прокурори и съдии, съответно и главния прокурор – които не отговарят на професионалните и нравствени изисквания за длъжността – без ясна процедура, без ясни критерии. Процесът протече изключително непрозрачно и унизително в някакво отношение, без изощо да се изследват конкретните казуси за всеки един съдия или прокурор.
И това доведе до един доста сериозен функционален срив в самата съдебна система. Аз помня този процес, тъй като тогава започвах моята съдебна кариера, началото на 90-те години – масово напускане или отстраняване на съдии и прокурори, по формале признак, че са били членове на БКП, без нищо останало.
Освен всичко друго това доведе и до морална криза вътре в системата.
Защото отстранени по един нечестен начин достойни професионалисти, каквито е имало немалко, бяха заменени с партийни активисти тогава на СДС. Това беше един от проблемите.
Сега това не трябва да се случва.
Категоричен е, че предлаганата от някои юристи еднократна мярка, (реподбор или ветинг ) според която всички прокурори, съдии, следователи да бъдат подложени на някакъв извънреден тест за лоялност, няма да проработи, тъй като първо, че такъв инструмент не е разработен и не е ясно как може да бъде приложен в България.
Подобна мярка е прилагана в Албания – така нареченият ветинг или реподбор е започнал в 2016 година и сега в 2026 година е на финала си, но още не е преключал официално. И дава изключителни дефекти, каза Калпакчиев.
В момената и в действащите закони има не малко механизми, които ако бъдат приложени добросъвестно от компетентни професионалисти, могат да дадат резултат.
Предварителният подбор на членовете на ВСС също може да даде резултат – това е една добра практика в други държави, включително и в Европа.
Кандидатите за ВСС трябва да бъдат подложение на пълна проверка на тяхното имотно състояние, професионални качества и интегритет. Всичко това може да се случи, ако механизмите бъдат уредени детайлно в закона.
За парламентарните комисии
По повод отказаните парламентарни комисии за „Пеевски“ и „Борисов“, съдията изтъкна, че по правило, проверки за това дали едно лице има незаконно придобито имущество или е извършило някакви престъпления, трябва да се извършва от прокуратурата. Или съответно от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Няма как една парламентарната комисия да замести неработещата прокуратура, тъй като нито парламентарната комисия може да събира доказателства, които да бъдат ползвани в наказателното производство, нито може да повдига обвинение, нито може да отнема имущество и така нататък. Това е ясно.
Но според мен, това е мое лично мнение, когато институците отказват да работят, парламентарната комисия може да бъде нещо като трибуна, която да разкрие отказа на останалите власти, които са компетентни да работят и по този начин да упражни някакъв контрол, ако ще.
Цялото интервю тук
