DeFakto.bg DeFakto.bg
От дълго време българската прокуратура е хакната откъм върха
Промените в Закона за съдебната власт отново поставиха в центъра на политическия и обществения дебат въпроса кой реално контролира съдебната система в България.
Въпреки представените предложения за дългоочаквана реформа, според бившия министър на правосъдието Андрей Янкулов и бившия вътрешен министър Емил Дечев, истинският тест тепърва предстои – при избора на новия Висш съдебен съвет и следващия главен прокурор. Двамата коментираха теми от злободневието в съдебната власт пред телевизия ON AIR.
За промените в Закона за съдебната власт
Бившият правосъден министър отбеляза, че е правилна стъпката да се тръгне първо към промяна на правилата, по които ще става изборът, преди да се премине към самия избор. Но тук, както обикновено в подобни случаи, разбира се, дяволът е в детайлите, важно е какви точно промени ще бъдат приети.
Сега, доколкото разбираме и трите законопроекта, които са били представени на вниманието на Правна комисия, са приети на първо четене. Но оттук насетне, като съдържат и разлики помежду си, няма как логично да бъдат приети и трите. Тоест, ще трябва да се види кои точно разпоредби от кои законопроекти ще влязат в окончателния вид на промените на закона за съдебната власт.
И оттам насетне как ще се проведе самият избор по тези променени правила.
Емил Дечев припомни, че през 2024 година, докато беше зам.- министър на правосъдието под ръководството на другия зам.-министър на правосъдието съдия Юлия Ковачева от ВАС, беше подготвен законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, „който за съжаление не видя живот“. Но в него имаше ценни идеи, които сега могат да се използват при оформянето на бъдещия закон за изменение и допълнение на ЗСВ. В него са даваше възможност на представители на юридическите факултети с най-добра атестация, като висши училища, както и на адвокатурата, също да правят номинации пред парламента за членове на ВСС. За да се разчупи тази, така да се каже, тясна политическа обвързност на лицата, които се избират за членове на ВСС от парламента. Тоест тези единадесет човека, които НС избира да не са единствено и само от политическите партии, и представени в парламента.
Мисля, че има време между първо и второ четене тази идея да се възприеме.
„Никога ние не сме разбирали – не само обикновените български граждани, но дори съдиите и прокурорите, които работим в тази система – как депутатът X от всичките юристи в България се е спрял точно на кандидата Y. Как е стигнал до извода, че точно това е професионалистът с високи нравствени и професионални качества и е решил именно него да предложи за член на Висшия съдебен съвет.
Изборът на ВСС
Янкулов подчерта, че е важно първо да бъдат променени механизмите за избор, преди да се премине към кадрови решения.
Според него обаче ключът е в детайлите – кои текстове ще останат в окончателния вариант на закона и дали реално ще ограничат политическото влияние върху съдебната система.
„Това ще се гарантира с подобряване на процедурата и с ясна политическа воля, че няма да се търси квотно разпределение, каквото сме виждали неведнъж между политическите сили, които могат да формират съответното мнозинство за избор на 11-те членове на Висшия съдебен съвет от парламента. Че те няма да си парцелират този избор съобразно големината на парламентарните групи, а ще се търси обединение около безспорни професионалисти, а не партийни номинации. Това е и логиката зад квалифицираното мнозинство, което се изисква“, заяви Янкулов.
За начина на гласуване
Двамата коментираха и спора около начина, по който магистратите ще избират професионалната квота във ВСС. Дечев предупреди, че ако се премине само към хартиено гласуване, особено в малките съдебни райони, може да възникне проблем с тайната на вота, защото броят на гласуващите е твърде малък.
Затова той предложи компромисен вариант – гласуване в центровете на апелативните райони, а не във всеки областен град.
Дечев отбеляза още, че липсва идея за машинно гласуване, въпреки че според него машините са доказали надеждността си на парламентарни избори.
Янкулов обаче е по-скептичен към значението на техническите решения. Според него електронното или машинното гласуване не може само по себе си да гарантира независим избор, ако самата професионална общност не отстоява независимостта си.
Не на постоянно действащия ВСС
Емил Дечев постави под съмнение сегашния модел на постоянно действащ Висш съдебен съвет.
„Времето показа, за съжаление, че тези добри иначе намерения не се осъществяват при пореден състав на постоянно действащ Висш съдебен съвет. Една от основните причини е, че тези хора се откъсват от колегите си и спират да се чувстват част от тях. Те някак се отделят, капсулират, херметизират, започват да живеят в свой свят, като че ли не виждат или забравят истинските проблеми на колегите си. Имат свой дневен ред и това става огромен проблем.
Всъщност оформя се нещо като „съдебна номенклатура“, заяви бившият служебен вътрешен министър Дечев.
„Осемте джуджета“
Особено остро премина разговорът около скандала „Осемте джуджета“ и архива на Петьо Петров.
„За да стигнем до разплитане на мрежата „Осемте джуджета“, трябва да си дадем сметка, че това би могло да се случи основно с инструментите на едно наказателно разследване. Проблемът е, че монополистът върху ключовите решения в него е Прокуратурата на Република България, а тя се оказва, за съжаление, доста замесена в тази афера.
И някак тези, за които са налични основателните подозрения за съпричастност към тези групи, трябва да се саморазследват, което обективно няма как да се 
случи, каза Янкулов. Но това е конституционното и законовото положение.
Трябва да си дадем сметка, че обществото научи за мрежата преди 6 години – през 2020 г., когато бе публикуван първия материал на Антикорупционният фонд.
Колкото повече време минава, толкова по-трудно става изясняването на факта на едно престъпление. Тук имаме вече доста информация за наказателните производства, които са били водени през годините по тези казуси. И мога да ви кажа, че тази информация в никакъв случай
не е окуражаваща за начина по който е работено.
Наскоро ваши колеги публикуваха постановлението за прекратяване на наказателното производство точно по казус 8 джwджета, което е, как да ви кажа, доста смущаващо. Като прокурорски акт.
Така че, за да стигнем до някакво изясняване на тези неща, основният инструмент за това е наказателното разследване, каза Янкулов.
За съдържанието на архива
на Петьо Петров основната институция, която би трябвало да се произнесе отново е прокуратурата на република България. Доколкото разбрах, каза Янкулов, материалите от проверката, която е извършена в МВР вече са отишли към прокуратурата.
Отделно ние от Министерството на правосъдието още с първоначалното получаване на материалите от архива, освен към МВР, ги препратихме и на специалния прокурор по механизъм за независимо разследване на главния прокурор, където някакво решение по този казус трябва да излезе.
За съжаление при предишната изпълняваща функциите по разследване на главен прокурор имаше пълна непрозрачност, т.е. обществото не научи какво точно е правено, въз основа на какви мотиви са вземани съответните решения. Сега ми се струва, че същата непрозрачност се наблюдава и при новия ад хок прокурор, но все пак е прекалено рано, за да можем да направим крайни заключения по тази тема.
За парламентарните комисии
Според Янкулов, ако обаче наказателното разследване е блокирано като инструмент, тогава остават алтернативните парламентарни комисии и ВСС.
Ако не може да се стигне до наказания по смисъла на наказателния кодекс, което би трябвало да бъде резултатъта, „поне да имаме някакво очистване на системата от тези хора, защото тя няма как да продължава да дава различни резултати, ако тези, които са участвали в тези мрежи, продължат да бъдат част от нея“
Дисциплинарните производства също очевидно не могат да дадат адекватен резултат, защото там има много кратки давностни срокове от оповестяването на данните за дисциплинарните нарушения.
Тук наистина стигаме до необходимостта от прилагане на някакви извънредни инструменти, които пък са крайно опасни, защото не се знае как те ще бъдат използвани в подобни ситуации. Така че ситуацията е наистина доста критична тук.
Емил Дечев сравни ситуацията с черния дроб на човешкото тяло, „ако си представим държавата като него“. Ако той е блокиран, не изпълнява пълноценно и ефективно правомощията си.
Накрая колкото и да обсъждаме защо въпреки разкритията и информацията няма резултати отговорът е един и същ:
от много дълго време българската прокуратура е хакната откъм върха. Тя вместо да обслужва публичния интерес обслужва някакви частни интереси, завърши тази част от разговара като IT специалист съдия Дечев.
