DeFakto.bg DeFakto.bg
Народното събрание прие и трите законопроекта за промени в НПК – проектите на служебния кабинет подкрепиха депутати от всички парламентарни групи, без народните представители от ДПС, които гласуваха „против“. Третият законопроект на Йордан Иванов беше приет единодушно от парламента.
Промените са свързани с изпълнението на ангажиментите по Националния план за възстановяване и устойчивост, които бяха одобрени от Временната комисия по правни въпроси миналата седмица. Важна промяна е въвеждането на съдебен контрол над ад хок прокурора, който разследва главния прокурор, която изрично бе обвързана от ЕК с изплащане на средства по ПВУ.
Два от законопроектите са внесени от служебния кабинет на Андрей Гюров, а третият – от Йордан Иванов („Демократична България“) и група народни представители. (подробности тук).
Относно разследванията по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негови заместници, Силвия Христова („Прогресивна България“) коментира, че е редно да се помисли дали да не се прецизира съдебният контрол и да стигне до Върховния касационен съд като последна инстанция.
Петър Петров („Възраждане“) подкрепи създаването на нова процедура за задължителен съдебен контрол по корупционни престъпления. Под такъв контрол трябва да попадат и прекратяванията на тежки престъпления като например пътнотранспортно престъпление, извършено от висш политик, или тежка телесна повреда, извършена от роднина на магистрат, посочи той.
Стефан Арсов (ГЕРБ-СДС) каза, че неговата парламентарна група ще подкрепи и трите законопроекта, които в голямата си част са плод на интелектуален труд на предходния редовен кабинет на Росен Желязков. Целта е повече ефективност, контрол и доверие в наказателното производство, отбеляза той.
Надежда Йорданова („Демократична България“) посочи, че първият законопроект, внесен от служебния кабинет, решава въпроси, свързани с елементи на неефективност на механизма за разследване на главния прокурор, а вторият законопроект решава въпроса с правата на лица, срещу които са предприети процесуални действия, но все още не са придобили качеството на обвиняеми.
Велислав Величков („Продължаваме промяната“) обърна внимание, че се правят промени и в Закона за специалните разузнавателни средства (СРС) и там се урежда как се искат СРС-та от ad hoc прокурора. Според него трябва да се прецизира текстът със субектите, които могат да искат СРС-та, и тези, които контролират.
