DeFakto.bg DeFakto.bg
Международната научна конференция е част от събитията по повод 35- годишнината на Конституционния съд
Конституционният съд и Софийският университет „Св. Климент Охридски“
организираха първа по рода си открита професионална дискусия с участието на конституционни съдии, представители на научната общност у нас и гост-лектори от университети във Франция, Белгия, Италия, Унгария и Полша.
Международната научна конференция по повод 35-годишнината от създаването на Конституционния съд беше посветена на актуални и ключови за конституционното правосъдие въпроси, съобщи пресслужбата на съда.
Председателят на Конституционния съд Павлина Панова и заместник-деканът на
Юридическия факултет проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова откриха форума.
В словото си Павлина Панова подчерта ролята на Юридическия факултет на СУ,
който е подготвил почти всички конституционни съдии и оформя новото поколение
юристи.
„Именно тук, в тези аудитории, се формират свободните, критични и отворени умове“, отбеляза тя.
Павлина Панова акцентира върху значението на Конституцията от 1991 г. и конституционното правосъдие като инструмент от особено значение за гарантиране на демократична конституционна правова държава.
„Ролята на Конституционния съд е да формира и води дебата за конституционния съдебен контрол, неговата легитимност, юридически механизми, перспективи и предизвикателствата пред неговото развитие“, посочи в приветствието си проф. д-р Евелина Стоева-Димитрова.
Първият панел на конференцията беше посветен на легитимността на
конституционните юрисдикции в Европа. Доц. Наташа Данелчук-Колодровски от
Университет Екс Марсилия представи тезата, че независимостта на конституционните
съдилища е тясно свързана със социалната им легитимност и с доверието на
гражданите. Проф. Анджела Ди Грегорио от Университета в Милано анализира избора
на конституционни съдии в Централна и Източна Европа, като акцентира върху риска
от политизиране на конституционните юрисдикции.
Конституционният съдия Орлин Колев представи темата „Легитимност на
Конституционния съд на Република България: развитие и перспективи“. Той направи
преглед на въпроси, които са били на дневен ред при писането на предишните
конституции, но са актуални и днес, и подчерта, че перспективите пред
конституционното правосъдие са в пряка връзка с предизвикателствата на времето.
Вторият панел беше посветен на правната сила и изпълнението на решенията на
конституционните съдилища. Проф. Ян Тунис от Университета в Хаселт, референт в
Конституционния съд на Белгия, представи развитието на Белгийския конституционен
съд към по-прагматичен подход, включващ техники като частична отмяна на разпоредби, запазване действието на отменени текстове и преодоляване на законодателни празноти. Доц. Базил Ридар от Университета в Лил разгледа практиката на френския Конституционен съвет и механизма за отложено действие на решенията.
Конституционният съдия проф. Янаки Стоилов представи заключителния доклад в
рамките на втория панел на тема „Правна сила, действие и изпълнение на решенията
на българския Конституционен съд“. Той посочи основните характеристики на
решенията на Конституционния съд, като най-важната от тях е действието им по
отношение на всички държавни органи, юридически лица и граждани. Така Съдът
поддържа единството на правната система под върховенство на Конституцията,
посочи проф. Стоилов и открои проблем – за разлика от другите клонове на правото,
конституционното право не разполага с механизъм за принудително изпълнение.
Откритата дискусия в аулата на университета продължи с темата „Прилагане на
правото на ЕС от конституционните съдилища и техните отношения със Съда на
Европейския съюз“.
Доц. Христо Христев представи предимството на правото на Европейския съюз в
практиката на националните конституционни съдилища и посочи, че когато възникват
точки на напрежение в практиката на конституционните съдилища и Съда на ЕС, пътят
за тяхното преодоляване е отправяне на преюдициални запитвания.
Колегата му от Университета в Сегед доц. Петер Пал Кружлич представи унгарския опит и правото на ЕС, като отбеляза, че Конституционният съд на Унгария е широко овластен с правомощия, включително да се произнася относно съответствието на правото на ЕС с конституцията на страната, но предпочита да прави креативни тълкувания на Основния закон.
Проф. Моника Флорчак-Вонтор от Ягелонския университет представи доклад за
прилагането на правото на ЕС във времена на криза и практиката на полския
Конституционен трибунал. Тя подчерта, че след 2016 г. поради политическите
проблеми с независимостта институцията драстично се е променила и е сменила
подхода си към европейското законодателство.
Третият доклад в последния работен панел от конференцията на тема „Прилага
ли българският Конституционен съд правото на ЕС? Ако да – как? Ако не – защо?“
представи конституционният съдия Атанас Семов. Той обърна внимание на три
ключови разбирания. КС не прилага правото на ЕС, а прилага – в тесния смисъл на
това понятие – единствено три правни акта: Конституцията, Закона за Конституционен съд и вътрешния си правилник.
КС не е компетентен да се произнася за съответствието на закон или друг акт от вътрешното право с правото на ЕС. От ключово значение е доброто разбиране на разликата между „прилагане“ и „спазване“.
Проф. Семов подчерта, че КС може да отправи преюдициално запитване до Съда
на ЕС и това ще бъде направено веднага, щом има валидно основание по конкретно
конституционно дело.
