DeFakto.bg DeFakto.bg
Временните комисии да се избират от Народното събрание по предложение на председателя или на една пета от народните представители, което е 48 депутати, прие Временната комисия за правилника на парламента. В момента с 48 представители в една група има само „Прогресивна България“.
Решението беше подкрепено с девет гласа „за“, четири гласа „против“ и без въздържали се.
Досега предложение за създаване на временна комисия можеше да прави всяка една парламентарна група, без значение каква е нейната численост.
Това бе прието на първо четене на промените в Правилника за работата на парламента от Временната правна комисия.
В изключителни случаи председателят на парламента може да предложи промяна в дневния ред, прие комисията за правилника за работа на Народното събрание. Досега това можеше да стане след консултации с парламентарните групи на председателски съвет.
Мнозинството прие още две от най-спорните предложения – първо, да отпадне досегашното изискване, ако председателят на НС участва в разискванията по даден въпрос, заседанието да се ръководи от зам.-председател.
Спор се зароди около желанието на управляващите председателят на НС да може за изпълнява две функции едновременно – и да ръководи заседанието, и да участва в него.
Въпреки забележките от страна на опозицията, че той не бива да съвместява повече от една функция и трябва да остане неутрален, предложението беше прието.
Спорно е скъсяването на сроковете за разглеждане на законопроекти в зала – депутатите ще се запознават с приетото в комисия 24 часа преди разглеждането им в зала, а не както беше досега 72 часа.
Предложенията на „Прогресивна България“ бяха критикувани от опозицията, че се опитват да ограничат законодателната им дейност и контрола върху изпълнителната власт.
Още в самото начало от опозицията призоваха управляващите да изтеглят предложенията си.
Председателят на Временната комисия Димитър Здравков каза, че идеите им целят повишаване на качеството на работата на парламента и не разбират защо опозицията не ги приема:
Въпреки предварителната заявка, че ако бъдат убедени, могат да направят компромис, от „Прогресивна България“ отказаха отстъпки.
Комисията прие извънредни заседания да могат да се провеждат по всяко време при наличие на извънредни обстоятелства, но не по-рано от 12 часа от насрочването им.
Проверка на кворум се извършва за време не по-малко от една минута чрез компютризираната система за гласуване преди откриване на заседанието. Председателят – във връзка с предстоящо гласуване – може да извърши по своя инициатива или до три пъти в едно заседание по искане на парламентарна група проверка на кворума чрез компютризираната система за гласуване.
Предложения за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народните представители и парламентарните групи до 17:00 ч. вместо до 18:00 ч., както е в момента, на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува предстоящата програма.
Според Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ целта на управляващите е да бъдат намалени възможностите на депутатите да внасят актове за разглеждане.
По предложение на Петър Петров от „Възраждане“ комисията прие след декларация да не могат да се правят лични обяснения или други процедури, съдържащи коментар, мнение и обсъждане по същество на съдържанието на изчетената декларация. При нарушение се налага наказание по правилника.
Процедурните въпроси се поставят в рамките на не повече от една минута, вместо досегашните две, без да се засяга същността на главния въпрос, одобри комисията по правилника. Когато процедурният въпрос се отнася до начина на водене на заседанието, председателят има право на обяснение до една минута.
Депутатите продължават обсъждането на правилата в четвъртък и след края на редовното пленарно заседание.
Михаил Миков, бивш председател на НС:
Тревожен сигнал
Някои от промените в правилника са необходими. Комично беше, когато от една парламентарна група си правиха реплики и дуплики. Такива парламентарни трикове наистина отбълскват хората, но този чадър, който се слага върху министерската отговорност – вече е тревожен сигнал“, коментира бившият председател на Народното събрание и бивш вътрешен министър Михаил Миков в предаването „Денят ON AIR“.
„Не мога да приема, че народните представители не могат да получават информация. Напротив – народните представители би трябвало и да са натоварени с това право, не в името на властта им, а в името на гражданите, които представляват. Надявам се да има преосмисляне“, каза Миков.
Според него така трудно може да се осъщетвява контрол върху т.нар. независими регулатори.
„Те са извън обсега на парламентарния контрол. Все повече агенции, комисии не подлежат на парламентарен контрол, какъвто е парламентарният контрол към отделните министри. Тогава едно ограничаване на народните представители да получават информация е лош знак„, изрази мнение бившият председател на НС.
За времените комисии той каза, че 48 гласа за предлагането им не са толкова много. „Друг е въпросът, че временните комисии се превърнаха в основен източник на новини в НС, които променят същинската му дейност“, заяви Миков.
