DeFakto.bg DeFakto.bg
КС образува дело по искане на Районен съд Плевен да бъде обявена за противоконституционна разпоредба на чл. 53, ал 1, т. б т. „а“ от Наказателния кодекс, която предвижда, че независимо от наказателната отговорност, в полза на държавата се отнемат вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление.
Съдиите оспорват отнетото право на съда да преценява дали отнемането е съразмерно на нанесените вреди и практическото му лишаване от правораздавателна функция по Конституция.
Казусът
Пред състав на Районен съд-Плевен е внесено за разглеждане предложение за постигнато споразумение между наблюдаващия и защитникът на обвиняемия за изтрпяване на наказание от обвиняемия. На 24 юни 2025 г. той с лек автомобил „Фолксваген“ с прикачено към него ремарке, откраднал три бали с
фураж „люцерна“ от по 300 кг, на обща стойност 197,87 евро (387 лв.)
Престъплението е квалифицирано по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал.1 от НК, а със споразумението страните са се споразумели да му бъде наложено условно наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест месеца със срок на изтване от три години.
На основание чл.53, ал.1, б. „а“ от НК по делото наблюдаващият прокурор е внесъл също искане за отнемане в полза на държавата моторно превозно средство заедно с ремаркето, собственост на обвиняемия, послужили за извършване на умишлено престъпление. ( чл. 306, ал.1, т.1 от НПК)
По делото е безспорно, че посочените вещи са послужили за извършване на престъплението и те са собственост на обвиняемия.
Съмненията
На 2 април 2026г. съдебният състав на основание чл. 382, ал.7 от НПК е одобрил споразумението за изтърпяване на условното наказание.
За поисканото отнемане на вещите на подсъдия, обаче съдът е спрял производство на основание чл. 25, ал.1, т.4 от НПК, за да отправи преюдициално запитване до СЕС.
Съставът обаче е решил да се обърне и към Конституционния съд със съображения за противоконституционност на отнетото право на преценка на съдиите за отнемането на вещи от подсъдимия.
Съображенията
Безспорно вината на обвиняемия е доказана по силата на сключеното между страните и одобрено от съда споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда, отбелязват съдиите.
Те обаче смятат, ако отнемат в полза на държавата вещите послужили за извършване на престъплението ще игнорират практиката на Конституционния съд за допустимо ограничаване на правата, в конкретния случай на правото на неприкосновеност на частната собственост, което да прави отнемането й „съразмерни с характера на защитавания интерес“ (решение №20/1998г. по к.д. № 16/1998г., решение №7/1996г. по к.д. 1/1996г.).
Несъразмерност
В искането е посочено, че в случая такава съразмерност няма.
Макар в досъдебното производство да не е изследван въпроса за стойността на вещите, житейски е логично, че тя многократно надвишава стойността на откраднатото, която е възстановена с изплащането на 400 лв. от подсъдимия.
Налице е несъразмерност с оглед стойността на вещите предмет на престъплението, възстановяването на причинените имуществени вреди, наложеното наказание от една страна и от друга страна навлизането в имуществената сфера на виновния, като съдът е лишен от възможността да прецени и прецизира необходимостта от приложението на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК, поради императивния характер на прилагането й.
Тази мярка на държавна принуда не подлежи на съдебен контрол, освен за наличието на предпоставките за приложението й – доказана вина, право на собственост или присъждане на равностойност). Дори инстанционният контрол на произнесеното определение по чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, обхваща единствено наличието на посочените предпоставки.
И още – мярката по чл.53, ал.1, б“а“ от НК не подлежи на каквато и да било преценка по смисъла на чл.36 от НК и следва да се прилага само по отношение на пълнолетни осъдени лица, а и по отношение на непълнолетни виновни извършители.
Нейното приложение влиза в противоречие с целите на наказанието по чл. 60 от НК.
Отнето е същинското право на съда да правораздава
Според разпоредбата на чл.117, ал.2 от Конституцията съдът е основен носител на съдебната власт, като само съдилищата правораздават (чл. 119 от КРБ), се казва в изложението на съдиите.
Мярката по чл.53, ал.1, б. „а“ от НК е в противоречие с разпоредбите на на чл. 119, ал.1 от Конституцията на Република България и лишава съда от правораздавателната му функция – със задължителното приложение на чл.53, ал.1, б. „а“ от НК законодателят е лишил съда от правото на каквато и да било възможност за индивидуализация и съразмерност, на които принципи е основана наказателната доктрина.
Неравнопоставеност
Освен това е в противоречие с чл. 6, ал.2, предложение последно от Конституцията, защото извършители на престъпния деяния с различна степен на лична и обществена
опасност и имуществен статус ще търпят една и съща санкция, поради което
ще бъде нарушен принципа за равенство пред закона.
ЕСПЧ
Съдиите посочват тълкувателната практика на ЕСПЧ, според която намесата в основно право трябва да съответства на „належаща обществена потребност“, за да се приеме, че тя е необходима в едно демократично общество. А такава потребност съществува, когато основанията, които я оправдават са пропорционална на преследваната със закона легитимна цел. Изборени са решения о делата Olsson срещу Швеция, По делото Handyside срещу Обединеното кралство ЕСПЧ съдът е посочил, че за намеса на държавата по Конвенцията са необходи мотиви и доказателства за осъществен процес на балансиране на конкуриращите се интереси.
Съдът е установил нарушение на КЗПЧОС, поради липса на сериозна балансираща оценка, относно ограниченото право по Конвенцията и конкуриращият обществен интерес, посочен от държавата за намесата й в правото – делата Hirst v UK /№2/ и Dickson v UK.
Според съдиите от РС – Плевен оспорената разпоредба на чл. 53, ал.1, б. „а“ от
НК несъответства на „належаща обществена потребност“ в конкретния казус пред него, , но поради императивността на разпоредбата
е лишен от възможността за преценка.
В този смисъл посочените тълкувателни разяснения на ЕСПЧ налагат извода, че посочената разпоредба е в нарушение на изискванията на КЗПЧОС.
Конституционният съд е подчертавал, че предвидените в закона случаи на ограничаване на основни права, изрично очертани в Конституцията трябва
да имат достатъчно основателни и сериозни причини – Решение на КС № 9/98г. по к.д. № 6/98г., напомнят съдиите.
Оспорената разпоредба на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК е национална правна норма, която не попада в обхвата на компетентността на Съюза и не представлява мярка по прилагането на правота на ЕС, поради което плевенският наказателен съд насочва искането си към КС за обявяване на противоконституционност на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК.
Съдия докладчик по делото е Надежда Джелепова
