DeFakto.bg DeFakto.bg
По повод изявлението на на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че той и правителството му през 2020 година нямали никакво отношене към назначението на Теодора Георгиева за европейски прокурор, бившият правовосъден министър Андрей Янкулов напомня, „че саматата процедура по този избор е ангажимент именно на правителството“.
Допълва, че компетентността за такива решения е поделена между институциите на Съюза и националните правителства.
Процедурата
Първо, националното правителство определя правилата (и дали въобще ще има такива), по които държавата изпраща на Комитета по подбор, съставен от независими експерти на европейско ниво, ТРИ КАНДИДАТУРИ, които не се класират в хода на националната процедура, а това се прави от Комитета. Но Комитетът може да класира само трите му представени кандидатури, а не някакви други, т.е. на национално ниво първо сериозно се ограничава възможният избор.
Тук е първият проблемен момент и на националната процедура през 2020 г., и на тази през 2025-2026 г., която беше отменена от служебното правителство по мое предложение и рестартирана по изцяло нови правила и с комисия, формирана по съвсем различен начин.
Националната процедура и в двата случая се е провела с прякото участие на правителството в самия професионален избор, защото националната комисия по подбор е председателствана от лице от политическия кабинет на министъра на правосъдието – зам.-министър.
Без предварително обявени критерии и в кратко събеседване, протекло с изпитване на кандидатите да превеждат текст от/на английски и дали познават Регламента за създаване на Европейската прокуратура. Все едно някой, който кандидатства за български главен прокурор, да го изпитват на литературен анализ на текст на български (примерно) и да декламира НПК. Сериозно ли би било?
Дали още на този етап ще има пряко политическо участие, или търсене на изпълване на професионални критерии, си е национален избор.
Според мен в тази национална процедура би трябвало независими професионалисти със сериозна експертиза да оценяват кандидати с търсени качества именно за управленска позиция в една от най-важните правосъдни структури на ЕС, която трябва да защитава финансовите интереси на Съюза, а не трябва профилът да предполага преводачи или добре декламиращи някой нормативен акт. И точно затова предложих различен начин за националния подбор.
Второ, самото назначаване на европейските прокурори става с обикновено мнозинство от Съвета на ЕС, който е орган, съставен от министрите на държавите-членки, т.е. представители на националните правителства. Комитетът по подбор класира трите кандидатури – първи, втори, трети, представени му от националните власти след националната процедура, но Съветът не е обвързан с подредбата (обвързан е, само ако Комитетът има отрицателно становище за кандидат).
В случаите на Белгия, България и Португалия през 2020 г. Съветът е назначил кандидати, които не са класирани на първо място от Комитета. Т.е. представителите на националните правителства в Съвета по съответно предложение от представител на националното правителство (че от кого другиго може?) са променили класирането на Комитета за тези три държави.
И това е информация, още веднъж, публично известна от 2021 г.
Така че ролята на националното правителство е регламентирана от самата процедура.
За окончателния избор се носи политическа отговорност – назначава политически орган, който е подпомогнат от независими експерти, но не е абсолютно обвързан от тяхното становище.
Да се отрича тази роля или респективно да ѝ се отдава някакво свръхестествено значение би било просто несъстоятелно.
Същественият въпрос не може да бъде има ли отношение правителството към назначаването на европейския прокурор от България, защото отговорът му е повече от ясен, а има ли връзка, и ако има, каква е тя, между Петьо Еврото и поведението на правителството?
