DeFakto.bg DeFakto.bg
Българският хелзинкски комитет публикува годишния си доклад “Правата на човека в България през 2025 г.”
Прегледът на събитията, законодателните инициативи и съдебната практика сочи продължаващ регрес на върховенството на правото и защитата на уязвимите групи, на фона на силен натиск върху гражданското участие.
Отделни положителни практики говорят за устойчивост на демократичните
ценности в една цялостно враждебна среда.
Годишният доклад на БХК за правата на човека в България през 2025 г. очертава година на задълбочаваща се институционална нестабилност, ерозия на върховенството на правото и нарастващ натиск върху гражданското пространство.
Общата картина е на формално функциониращи демократични процедури, които не произвеждат реална отчетност, справедливост и защита на права.
Особено тревожна остава кризата в съдебната власт.
Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към ВСС продължиха да функционират
с изтекли мандати, а ключови позиции в системата останаха заети от временно
изпълняващи функции лица. Това е паралелен механизъм за упражняване на власт,
който може да продължи неопределено време без гарантирана отчетност. Докладът
описва среда, в която натискът върху независими магистрати приема различни форми –
от кадрови предупреждения, публична дискредитация, натиск за отводи по
чувствителни дела и дори физическо насилие.
Задържането на кмета на Варна Благомир Коцев, бившия заместник-кмет на
София Никола Барбутов и двама общински съветници от Варна е драстичен пример за
използване на лишаването от свобода като инструмент за политически натиск.
Масовите задържания по време на протестите в края на годината допълват тази картина
– задържани са общо около 130 души, при съмнения за превантивни задържания и
липса на индивидуална преценка. БХК оказа правна помощ на задържан, пострадал от
полицейско насилие, който дълго време не е получил адекватна медицинска помощ.
Количествените данни, които БХК събира ежегодно, показват и сериозния
мащаб, и продължаващото институционално неглижиране на полицейското насилие.
По данни на прокуратурата от 1 януари до 30 септември 2025 г. са образувани 161
преписки за насилие от правоприлагащи органи, но внесените в съда обвинителни
актове са едва три, а осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт — две. От данните,
получени от МВР, става ясно, че до областните дирекции са достигнали поне 111
сигнала за полицейско насилие, от които едва 42 са препратени на прокуратурата.
Системната атака срещу гражданските свободи е друг централен акцент в доклада.
През 2025 г. неправителствени организации, активисти, журналисти и
граждански инициативи бяха подложени на политическа стигматизация,
административни ограничения и опити за делегитимиране.
От свиването на финансирането на гражданския сектор на международно
равнище пострадаха директно уязвими групи. БХК беше принуден да затвори правната
приемна за търсещи убежище, бежанци и мигранти. През изминалите 30 години
приемната е оказвала подкрепа на между 2000 и 15 000 души годишно.
Вътрешнополитически през годината неколкократно беше предлагано
законодателство, което ограничава правата на гражданските организации, стигматизира
ги и поставя в риск от властови произвол работещите в тях. Свободата на изразяване
беше подложена на системна атака с редица инициативи, като SLAPP-делата
постигнаха тревожен успех с присъдата, произнесена срещу журналиста Борис Митов.
Тези процеси бяха съпътствани с продължаващ застой в синхронизирането на
законодателната уредба за по-високи гаранции в свободата на изразяване и цифровите
права.
Отслабване на защитата на уязвими групи
Цитираните дотук процеси се отразиха регресивно върху защитата правата на
уязвимите групи. Въпреки някои успехи в съдебните дела срещу реч на омразата,
практиката на КЗД остана непрозрачна и често без необходимите гаранции, които
националният орган по равенство е задължен да предоставя. Усилията за
институционализиране на хомофобията чрез законодателния процес продължиха.
Отбелязва се също системният натиск върху правата на децата – едновременно през
проекти за промени в ЗПУО, ЗЗД и Семейния кодекс, и чрез фрапиращ публичен
наратив от политици и институционални представители, който приравнява грижата за
благосъстоянието на децата с ограничаване на правата им и дори оправдава някои
форми на насилие. Най-тревожната находка беше свързана с децата в конфликт със
закона и институциите по морално остарелия ЗБППМН, по силата на който в ДВНМН
са настанени 161 деца, а във ВУИ и СПИ — 101 деца.
В доклада за 2025 г. за първи път в главата за правата на хората с психични
разстройства обръщаме сериозно внимание на зависимостите, които остават почти
невидима група в правозащитния дебат, въпреки че са подложени на тежка стигма,
дискриминация и системни откази от лечение.
Състоянието на психиатричната грижа като цяло остава тревожно.
В заключение общият извод е, че България се нуждае не от отделни
корекции в конкретни системи, а от възстановяване на базовите гаранции за
отчетност, независимост, граждански контрол и реална защита на уязвимите
групи.
Пълния текст на доклада можете да намерите на:
