DeFakto.bg DeFakto.bg
Екип на Дефакто
На 22 април Борислав Сарафов си отиде уж по своя воля, а престоят му на върха на прокуратурата девет месеца след правото по закон, продължава да сее разнопосочни решения на съдилищата по въпроса имал ли е право след 21 юли миналата година и.ф. главен прокурор да стои на поста, че и да иска възобновяване дела.
В по нов контекст се пита, трябва ли да сме му благодарни за това себеотрицание?
Въпреки становището на Наказателната колегия на ВКС, която обяви, че след 21 юли 2025 година е загубил процесуална легитимация да прави такива искания, той отказа да се съобрази с мнението на върховната институция, наруга върховните съдии и заля съдилищата с претенции за възобновяване.
Въпросът стигна чак до Констититуционният съд, който обяви, че 6-месечното ограничение за временните ръководители на върховните съдилища и главния прокурор не е противоконституционно. Но и тогава бившият и.ф. не се сепна и споровете за неговата легитимност останаха на правната съвест на съдилищата до които те стигаха. Тръгна си едва когато политическата обстановка се промени, с което потвърди убеждението на огромната част от правната общност и гражданските протести, че зад упорстството на Сарафов не стои юридически ребус, а чиста политическа поръчка, която той на драго сърце усвояваше.
Част от съдилищата подкрепяха изкривената представа, че така е редно
при очевиден саботаж на закона.
Сред мнозинството апелативни съдилища в страната, които не уважаваха исканията на Сарафов след 21 юли м.г., Софийски апелативен съд бе шампион по „учтивост“ към бившия и.ф. главен прокурор, чиито състави неизменно омаловажаваха незаконния му престой начело на прокуратурата и възобновяваха дела по негово искане.
Дали заради новия политически контекст или натрупаните юридически доводи срещу узурпирания кабинет на главния прокурор, един състав изненада
с мотивиран пробив в АС – София.
На 19 май 2026 година 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав с председател Венелин Иванов и членове Маргаритка Шербанова и Георги Ушев – съдия докадчик направи отказ за възобновяване, поискано от Сарафов след като 6-месечния срок като и.ф. главен прокурор бе изтекъл.
Мотивите – лаконични: „От решението на Конституционния съд, третиращо периода, през който едно лице може да изпълнява функциите Главен прокурор, става ясно, че шест месечният срок, визиран в ЗСВ, е максимален и не може да бъде продължаван“. Тъй като тъй като този срок за изпълняващия функциите гл. прокурор, направил искането, е изтекъл през месец юли 2025 година, съдебният състав счита: че искането за възобновяване на наказателното производство по делото се явява недопустим и прекратява производството.
Припомняме, че с Решение № 6 от 07.04.2026 г. по конституционно дело № 2/2026 г. Конституционният съд (КС) обяви за конституционносъобразна разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдът отказа да отмени текста и потвърди решението на Народнотото събрание да не допуска неограничено във времето временно управление на върховните съдилища и прокуратурата. И още: За несъщинско обратно действие на закона, съдът прецени, че законът не е противоконституционен, тъй като не променя заварени актове с обратно действие, а преурежда в бъдеще отношения, които все още продължават. Това означава, че ограниченията действат спрямо заварените временни ръководители.
Е, да, ама не!
В определението съдебният състав приема, че е „допустимо изпълняващият длъжността главен прокурор да упражнява правомощията си след изтичане на срока по чл.173, ал.5 от ЗСВ, тъй като не е избран нов главен прокурор или временно изпълняващ длъжността и няма изричен механизъм за автоматично поемане на тези функции при изтичане на шестмесечния период.
И още: Следва да се съобрази принципът на институционална непрекъсваемост по чл.4, ал.1 от Конституцията и по аналогия е приложимо Решение №12 от 27.09.2022г. по к.д. №7 от 2022г., като се приеме, че временната легитимност на изпълняващия функциите главен прокурор продължава докато ПК не се произнесе с нов акт, с оглед принципа на институционална необходимост.
Съдът приема, че само по този начин може да се избегне институционален вакуум, тъй като е недопустимо да няма кой да изпълнява от гледна точка на държавността и наказателната политика ключови процесуални функции, каквито са тези по чл.420, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1, т.4-6 от НПК.
На финала приема, че разгледано по същество, искането е основателно по изложените в него съображения и възобновява дело ( което ако бе поискано от легитимен орган, заслужава възобновяване – става дума за погрешно определен режим на изтърпяване на наказанието).
КС реши още, че с изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори.
Така ИВСС вече приключва трети мандат без избор на нов състав и от 52-то НС се очаква най-после статуквото да бъде променено.
Стигна се дотам, по повод изтеклия мандат на ИВСС, Съдът на ЕС да обяснява, че органите в съдебната власт, извън мандат губят независимост и правомощия и би следвало да им се определи срок, в който за кратко да ги изпълняват. Такъв срок предходният параламент не определи, дори „не забелязваше“ решението на СЕС, но с днешна дата бившите му величия, не спират да дават „указания“ как да се промени съдебната власт.
Да си дойдем на думата
Не е ясно защо съдебният състав на Александър Желязков е приел, че временната легимност на Сарафов е продължавала безсрочно, докато бъде избран друг и.ф. прокурор, след като законът ясно е определил тази продължителност на шест месеца – срок, който с последното решение на КС бе определен като конституционен.
Тоест с изтичането му правомощието приключва безвъзвратно, още повече че в случая Сарафов не можеше да бъде повторно да бъде избран на същата позиция.
Нямало автоматичен механизъм той да освободи поста! Но не ставаше ли дума за магистрат, който знае какво е срочно изпъление на една функция и не е нужно след края й автоматично да се задейства полиция, за да го отвинти от стола в кабинета?!
Не е ясно какъв институционален вакум би настъпил, след като е известно, че има още , 1 500 прокурори, които могат веднага да заемат поста на един и.ф. гл. прокурор, стига да има кой ги назначи. Както като му дойде времето, светкавично определиха заместничката му за нов и.ф. Просто Прокурорската колегия трябваше да си свърши работата, но именно заради отказа й да назначи нов и.ф. главен прокурор след предложението на правосъдния министър Андрей Янкулов, настъпи вакум – защото неизпълнението на закона не направи Сарафов легитимен и.ф. главен прокурор, а той схвана това, когото му казаха,
че времето на шикалкаване приключи.
Във всеки случай е странно да се залага на решение на КС, което де факто аха да дерогира принципа на мандатността и то за случай, в който последното което можеше да се каже е, че става дума за държавническо поведение.
Изглежда обаче съставът „Желязков“ има особена привързаност към обвинителната власт, така да кажем. Не веднъж е предизвиквал специални изненади, доколкото от съда се очаква да бъде арбитър, а не симпатизант на този или онзи по делата.
18, юли 2025 г. Maлĸo cлeд пoлyнoщ, cлeд 10-чacoвo cъдeбнo зaceдaниe, тримата съдии от същия този състав решиха ĸмeтът нa Bapнa Блaгoмиp Koцeв да остане зa пocтoяннo в apecтa. Cъщoтo peшeниe взe и зa ocтaнaлитe зaдъpжaни – Hиĸoлaй Cтeфaнoв и Йopдaн Kaтeлиeв.
В случая няма да коментираме основния свидетел – монополист на обществени поръчки при бившия кмет Иван Портних, която дори не сочеше Коцев за корумпиран, нито обвинението и изтеглянето на процеса от Варна в София.
Решението на съда за задържането на кмета бе взето, след като бившият зaм.-ĸмeт Диaн Ивaнoв публично се отказа от показанията си срещу Коцев, като дадени под натиск от КПК и бившият й шеф Антон Славчев. Защитата бе възмутена, че прокуратурата нарочно не е преразпитала свидетеля преди заседанието, за да си осигури ареста, но това не се оказа важно за съда.
Toвa cepиoзнo paзĸoлeбaвaлo пpoцecyaлнaтa им cтoйнocт, нo нe e дocтaтъчнo зa ocвoбoждaвaнe oт apecтa, peши cъставът.
Съдиите не се трогнаха и от пиcмo нa пpeдceдaтeля нa пapлaмeнтa, чe дo онзи мoмeнт нe e иcĸaн имyнитeтът нa Aceн Bacилeв, впиcaн в пocтaнoвлeниeтo зa пpивличaнe обвиняем на кмета бeз имe, нo нaзoвaн oт пpoĸypaтypaтa в cъдeбнo зaceдaниe, бeз дa мy e cвaлeн имyнитeтa и без дефакто да фигурира реално по делото. И т.н и т.н. На финала на това паметно заседание миналото лято, от залата се чуха възмутени викове по адрес на съдиите: „Браво, браво – Пеевски остана доволен от вас!“
След близо пет месеца в ареста на Благомир Коцев, именно заради липсващия депутат, очевидно лъжовно представен като лице съпричастно към обвинението на кмета, ВКС върна по компетентност производството във Варна, за което защитата настояваше още през юли месец пред САС.
Същият състав отказа правото на съдия Ивайло Йосифов от Русе да протестира прекратеното дело от Софийска градска прокуратура дело по сигнала му срещу „най – влятелния кадровик в системата Драгомир Кояджиков“. Съдът не позволи на съдията да оспорва прекратяването, защото според квалификацията на прокуратурата, той не се смятал за лице пострадало от престъпление.
Въпреки зaдължитeлнaтa тълĸyвaтeлнa пpaĸтиĸa нa BC и BKC, според която, за дa имa eднo лицe ĸaчecтвoтo нa пocтpaдaл, e дocтaтъчнo дa e пpeтъpпялo вpeди, ĸoитo ca пpяĸa и нeпocpeдcтвeнa пocлeдицa oт инĸpиминиpaнoтo дeяниe бeз дa e нeoбxoдимo тeзи вpeди нeпpeмeннo дa ca вĸлючeни в cъcтaвa нa пpecтъплeниeтo.
Не е наша работа да квалифицираме уменията на съда да си върши работата, но не може да се мълчи, когато правосъдието започне да зависи от конюктурата, а не от принципи, които се учат още от първи курс в юридическите факултети.
За наградите на изпроводяк
Сега се чува, че след подканата на новия правосъден министър Николай Найденов Сарафов да освободи системата от себе си, той се канел да направи именно това, ей така по държавнически, без отговорност за наследството, което оставя. Разбира се, със заветно обезщетение като предшественика му Иван Гешев, уволнен за уронване на престижа на съдебната власт, но обезщетен от съда със 130 000 лева за отлична магистратска работа.
Текат промени в Закона за съдебната власт – не е зле да се премисли дали всички онези онези, които заливаха страната със скандали, а в случая с временния и.ф. главен, превърнаха държавата в заложник на собствени интереси, заслужават на изпроводяк от системата да си тръгват с една камара заплати за стаж от „порядъчна работа“.
Подобно на Петьо Еврото.
Абсурдно е, ако промяната се сведе до пито – платено с парите на данъкоплатците, протестирали срещу беззаконието и прищявките по върховете на прокуратурата.
