DeFakto.bg DeFakto.bg
Противодействието на корупцията се осъществява чрез наблюдение, разследване на корупционни престъпления, както и проверка и анализ на информацията в докладите за несъответствие, прие на второ четене парламентът по законопроекта за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Проектът бе написан и завещан от служебния кабинет „Гюров“ заради кратките срокове по ПВУ.
Освен целта за създаването на ефективен орган за борба с корупцията, законопроектът е условие, заeдно с промените в НПК за разследване на главния прокурор, е условие за изплащане на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Създаването на Комисия за противодействие на корупцията и реорганизацията на прокуратура, ще доведе до отблокирането на 370 милиона евро, задържани от Европейската комисия. Първо обаче и двете реформи трябва да бъдат изцяло приложени, казват оттам.
В началото на година КПК бе закрита от ГЕРБ . СДС, ДПС – Ново начало и ИТН. Сега, няколко месеца след връщането й , в едномесечен срок от влизане на закона в сила, трябва да бъде избран новия ѝ състав. Комисията и се състои от петима членове – един избран от Народното събрание, един назначаван от президента, по един от ВКС и ВАС и един от Висшия адвокатски съвет. Мандатът на новата Антикорупционна комисия ще е 5 години, а председателят ще се сменя всяка година чрез жребий и ротация.
Комисията ще може да започва работа и само с трима членове. Тя ще има разследващи и оперативно издирвателски функции.
Архивните дела на предишната комисия, преместени в ДАНС в началото на годината, сега отново ще бъдат прехвърлени в новата комисия, а ГДБОП ще й предаде всички действащи дела на оперативен отчет, които са свързани с противодействие на корупцията.
За членове на комисията се избират, съответно назначават, български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование, с образователно-квалификационна степен „магистър” и най-малко 10 години юридически стаж и са на възраст, която позволява да завършат петгодишния си мандат преди 65-годишна възраст.
Без да бъде отбелязано, че разследващите функции на комисията се въвеждат по настояване на ЕК, депутатите критикуваха въвеждането им.
Милен Трифонов от „Прогресивна България“: „Със свито сърце ще подкрепя разследващите функции, защото добре знам, че когато дадем големи правомощия на държавен орган, има сериозна опасност от злоупотреба и опияняване с власт“.
Атанас Славов от „Демократична България“: „Разследващите функции сами по себе си не могат да доведат до резултат във връзка с борбата с корупцията, защото разследването е под контрола на Прокуратурата. Нито един разследващ не може нищо да направи без то да е получило одобрението на прокурора. Каквито и разследващи да създадем, ние не можем да очакваме кой знае какви промени, защото прокуратурата остава нереформирана“. По думите му, прокуратурата остава нереформирана. „Замяната на Цацаров с Гешев, със Сарафов не променя статуквото, същността на системата, която се отчита не пред обществото, НС, а в някакви офиси – това трябва да променим, подчерта Славов. Нужен е тест за интегритет, за почтеност на разследващите инспектори, каза той.
Велислав Величков от „Продължаваме Промяната“ обяви, че ще подкрепят законопроекта. Важен за обществото е въпросът за ефективна битка с корупцията и реална възможност разследващите да могат спокойно да си вършат работата, без да им се оказва политически натиск, изтъкна депутатът. Трябва да се провери по какви случаи разследващите са работили, преди да бъдат назначени в антикорупционния орган, смята Величков, подкрепяйки ДБ за атестация на инспекторите.
„Важен е директорът на дирекцията, защото той има прекалено голяма власт. Той изпраща в Прокуратурата, когато прецени, че има достатъчно данни за извършени престъпления, но той прекратява също така, когато реши, че няма достатъчно данни. Той може да докара комисията до успех, може да я докара и до провал“.
Стефан Арсов обяви, че ГЕРБ – СДС ще подкрепят законопроекта. Даваме ясен сигнал, че борбата с корупцията не е просто лозунг, а държавен приоритет, посочи той. От една страна, приветстваме, че комисията ще може да бъде избирана от различни съсловни организации с политическа неутралност и така ще има повече доверие, отбеляза той. От друга страна, обаче, ГЕРБ – СДС са скептични по отношение на разследващите функции, защото те са функции на прокуратурата, МВР. Корупцията разрушава доверието, а без доверие няма силна държава, изтъкна Арсов.
Иван Вачев от „Прогресивна България“ ( ПБ), увери, че Комисията за противодействие на корупцията (КПК) няма да бъде използвана като „политическа бухалка“, именно защото членовете ѝ са излъчени от неутрални органи.
Комисията
Комисията се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий, реши парламентът.
Предложенията за член на комисията от квотата на парламента се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на КПК и се публикуват на сайта на законодателния орган.
Членовете й имат право на един мандат, не могат да заемад длъжност в държавни или общински органи, да членуват в политически партии или коалиции или да извършват други дейности, които засягат независимостта им.
Председателят на КПК получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание. Останалите членове получават основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
Комисията ще може да започне работа и само с трима членове. Тя ще има разследващи и оперативно издирвателски функции. Архивните дела на предишната комисия, преместени в ДАНС в началото на годината, сега отново ще бъдат прехвърлени в новата комисия, а ГДБОП ще й предаде всички действащи дела на оперативен отчет, които са свързани с противодействие на корупцията.
Парламентът записа КПК на всеки шест месеца да представя доклад за дейността си пред постоянната комисия на Народното събрание, отговаряща за превенцията и противодействието на корупцията, която изслушва председателя и членовете ѝ. Всяка година до 31 март представя в НС годишен доклад за дейността си през предходната календарна година. В същия срок докладът се предоставя и на президента, и на Министерския съвет и се публикува на сайта на комисията.
