DeFakto.bg DeFakto.bg
Председателят на 51-ото Народно събрание Наталия Киселова спомената вчера от депутата от „Възраждане“ Коста Стоянов във връзка с поискан от „Възраждане“ и даден от ДАНС доклад с основанията за издадената заповед за есктрадиция на Олег Невзоров. Той е собственикът на КУБ корпорацията, построила „незаконния град“ край Варна, за който ДАНС дни след изгонването отмени заповедта и разреши пребиваване у нас.
„ДАНС е изпратил доклад до 51-ото НС. Но ДАНС не са го адресирали до народните представители, подали сигнала, или даже не са вписали по всяка вероятност, че е по сигнал на народни представители, и са го адресирали само до председателя на НС – г-жа Киселова е била тогава. И до ден днешен никой не знае какво е съдържанието на този доклад„, каза Коста Стоянов пред БНР.
Депутатът от ПП Бойко Рашков също постави остро въпроса, че Наталия Киселова, като председател на НС, не е допуснала депутати да се запознаят с изготвения от ДАНС доклад по случая „Неврозов“.
Наталия Киселова в право на отговор пред БНР заяви, че заради сигурността на агентите от ДАНС, сама е решила да не предоставя получената информация на депутатите.
„Постъпи в явното деловодство писмо, което не мога да си спомня дали е било адресирано като доклад, но беше до 51-ото НС и когато постъпват такива документи, те се изпращат на председателя за разпределение.
Това, което прочетох, засягаше агенти на ДАНС. Имаше опис как се е стигнало до издаването на такава заповед и респективно до нейната отмяна. Тъй като става дума за действащи агенти, се учудих защо е в явно деловодство. Информацията беше за служебно ползване и не може да мине през явно деловодство.
Когато става дума за действащи служители, за техни рапорти, доклади, предоставена информация към по-горе стоящия орган в рамките на агенцията –
това не може да бъде явна информация.
Постъпила съм така, както съм счела, че трябва да постъпи всеки, който трябва да съхрани служители, които работят в полза на държавата. Не беше адресирано до конкретен народен представител. Когато е адресирано по този начин едно писмо и то засяга повече от един народен представител, то се сканира и се изпраща до всички депутати или поне до председателите на парламентарни групи.
Но понеже качеството на информацията, според мен, беше такова, че да засяга националната сигурност, съм счела, че то трябва да бъде заведено в секретно деловодство. Става дума за служители на агенцията“.
Киселова допълни, че вътре е било описано, че информацията е изпратена и до главния прокурор.
„НС не е разследващ орган и не е негова работа или на неговия председател да оповестява данни във връзка с образувани или предстоящи наказателни производства“, посочи Киселова. И допълни:
„Ставаше дума за фактология по дни и месеци за дейността на български и чужди граждани, като част от българските граждани – служители на Държавната агенция“.
Според Киселова ДАНС дължи отговор защо тя е изпратила по този начин информацията в НС? Ако е имало достатъчно основания тази информация да бъде публична, защо не са го оповестили още тогава, когато народните представители са поискали изслушване по реда от правилника.
Агенцията и прокуратурата дължат обяснение на гражданите дали е образувано и срещу кого евентуално наказателно производство от общ характер за извършени престъпления“.
И така докато сите отговорни институции са работили за национолната сигурност, някои от слугите на народа, са се снабдили с имоти в незаконния град, за чието построяване, оказа се, законно разрешение няма.
Межудвременно агенция Анонс разпространи информация , че бившият депутат от ДПС Йордан Цонев си е закупил имот в незакония град.След областния координатор на ДПС Търговище, сред собствениците на имоти в Баба Алино се оказва и Йордан Цонев, съобщават оттам. Бившият народен представител от ДПС-Ново начало е закупил трети имот, който разполага и с външен басейн.
В случая с „града фантом“ в „Баба Алино“ потърпевши са крайните купувачи. Справка от имотния регистър на Варна показа, че от 2023 година досега в „незаконния град“ са продадени близо 50 имота. Малко повече от половината – на чужденци, около 20 са купени от български физически лица. Сред купувачите има и три фирми. Остават още около 90 непродадени имота.
