DeFakto.bg DeFakto.bg
Наблюдавам с интерес, но вече и с отвращение, нормализирането на случая с Баба Алино.
Строеж като този не се ползва от защитата, която Европейската конвенция за правата на човека дава на незаконни постройки – независимо дали става дума за единствени жилища или за преглед на пропорционалността на събарянето на второстепенни жилища – ваканционни имоти. Това е така по няколко причини:
1. Баба Алино има търговски характер. Зад проекта стоят корпоративни интереси и мащабни инвестиции. Европейският съд по правата ма човека защитава правото на жилище като екзистенциална човешка нужда, а не правото на инвестиция или реализиране на печалба чрез заобикаляне на закона.
2. Дълготрайно бездействие, създало легитимно очакване. При дела като “Йорданова и други” общностите са живели там десетилетия с мълчаливото съгласие на властите.
В Баба Алино строителството изниква скоростно (между 2024 и 2026 г), съпроводено с десетки актове за незаконна сеч и строителство, които инвеститорът умишлено е игнорирал.
3. Злоупотреба с право. Данните от проверките сочат, че са издавани десетки удостоверения за търпимост с невярно съдържание и в нарушение на закона. Тук има съучастие на редица държавни органи и институции. Измамата изключва добросъвестността.
В контекста на делата за второстепенни жилища, при които има постановена мярка събаряне поради незаконност, ЕСПЧ внимателно претегля дали евентуалното събаряне отговаря на обществения интерес. Така при издигната дървена сглобяема конструкция без книжа на петното на предишна законна постройка, Съдът не би се съгласил, че събарянето й е адекватна съразмерна санкция.
ЕСПЧ категорично изисква всяко разрушаване да бъде претеглено спрямо легитимната цел. Буквалното и сляпо прилагане на националния закон нарушава чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията (защита на собствеността).
Разликата с Баба Алино е съзнателното, мащабно изсичане на горски фонд, промяна на ландшафта и издигане на цял град без инфраструктура.
Общественият интерес (опазване на природата, законността и предотвратяване на екологичен риск) е гигантски и натежава над корпоративния интерес.
Затова събарянето с цел възстановяване на положението от преди нарушението е пропорционално.
Горното сложно изложение се изчерпва с народната мъдрост “за кокошка няма прошка, за милиони – няма закони”.
(Фейсбук)
