DeFakto.bg DeFakto.bg
Цялото Черноморско крайбрежие е бетонирано със сгради върху крайбрежната плажна ивица – изключителна държавна собственост, която не подлежи на отчуждаване в полза на частни лица и на застрояване.
Българската общественост е шокирана от откритието, че край Варна е изграден цял град без строително разрешение и то в гора, стопанисвана от Горско стопанство.
Случаят е действително уникален, защото, за да се случи това, има действия и бездействия не на едно или няколко длъжностни лица, а на цели институции, задължение на които е да контролират законността на строежите. Фактът, че има продадени сгради с нотариални актове издадени от нотариуси означава, че под въпрос за законност са не само техните действия при осъществяване на продажбите, но и на редица институции като Агенцията за геодезия, кадастър и регулации (АГКР), данъчните служби, Агенцията по вписванията, които издават необходимите документи за осъществяване на сделката: скица, данъчна оценка, удостоверение за право на собственост и за липса на тежести и други права върху имота, а електрифицирането и водоснабдяването на сградите засяга дейността на „ВиК” и” Енерго – про”, защото никой не би купил имот без ток и електричество.
А фактът, че собственикът фирмата – строител, украинският гражданин Олег Невзоров, има издадена заповед от шефа на ДАНС за екстрадиране в Украйна, където пък е заподозрян в корупция, но няколко дни след това е отменена означава, че вероятно има участие в аферата на личности от най – висок ранг в държавата.
Новата власт, в лицето на водещи министри прояви похвални усилия да разкрие всички обстоятелства свързани с тази корупционна афера, да осведоми обществеността за направените от тях разкрития и благодарение на тях случаят стана тема № 1 във всички медии.
Всички обявиха случая като „ безпрецедентен”, но аз има сериозни резерви по това мнение.
Случаят не е първия, по който брутално се гази закона и се извършва незаконно строителство. Има и по – драстични примери, при които се нарушава не специалния закон (в случая Закона за устройство на територия ( ЗУТ ), Закона за горите ( ЗГ) , Закона за защитените територии др. ), а направо се погазва Конституцията. И те не са местно варненско явление, а повсеместни: цялото Черноморско крайбрежие е бетонирано, в най – апетитните му части, със сгради построени върху крайбрежната плажна ивица, която съгласно чл.18. ал 1. е изключителна държавна собственост и не подлежи на отчуждаване в полза на частни лица и на застрояване. По този въпрос съм писал много[1], но темата беше предмет и на един доклад на конституционния съдия Красимир Влахов, в който той сочи изграждането на хотелски комплекси на самия морски бряг като пример за неспазване на конституционната норма за непосредственото действие на Конституцията.[2]
Това нетърпимо от гледна точка на Основния закон фактическо положение продължава да съществува и всички опити да бъде той спазен претърпяха неуспех. „Стигнахме дотам Господ, а не законът да ги наказва”,[3] когато силна морска буря заля северния плаж на Слънчев бряг и разруши много заведения, вкл. заля долните етажи на хотел „ Оазис”, построен върху плажа на метри от морето. Има едно разпореждане на РДНСК за събарянето му – отменено от ВАС. Хотелът и сега предлага лукс и комфорт върху плажа на Слънчев бряг.
Специално за Варна, чиито жител съм, примерите са многобройни: от застрояване на части от Морската градина, която е Парк с национално значение по смисъла на чл.18.ал.1, от КРБ, до застрояването на части от крайбрежната плажна ивица, която е, със същия статут.
Има един емблематичен пример как очевадното нарушаване на Конституцията остава несанкционирано: частният фитнес клуб на известния варненски бизнесмен и политик Марешки –солидна, двуетажна постройка с 112 кв. м. разгърната площ върху плажа на „ Кабакум”, при вида на която през 2012 г. тогавашния министър на МРРБ Лиляна Павлова се слиса: „ Ама това преместваем обект ли е?” Въпреки заканата й да бъде съборена, тя още стои там непокътната
за срам на всички контролни органи, а и на съдебни състави от ВАС.
Впрочем, върху отделни състави на ВАС тежи голяма отговорност за неуспеха на компетентните държавни институции да не се допуска незаконно строителство, най – вече по Черноморието. Това най – добре се илюстрира със сагата по застрояването на плажа „ Корал”, започнало и заварено преди повече от 15 години. Всички усилия на местните контролни органи ( РДНСК) , МРРБ у Екоминистерството да преустановят и отстранят този строеж, са осуетени в крайна сметка от решения на ВАС отпреди 5 – 6 години, с които той прие, че няма основания да бъде отменено разрешението за строеж издадено през 2007 г. като основният мотив е, че защитата на крайбрежните зони в специалните закони и особено със Закона за устройство на Черноморското крайбрежие ( ЗУЧК, в сила от 01.01.2008г.) са създадени по – късно и не са действали в момента на издаване на разрешението и осъществяването на строежа.
ВАС допуска една елементарна грешка: специалните закони са издадени въз основа на конституционна делегация ( чл. 18, ал.5) и в конкретния случай разпоредбата на чл. 6 от ЗУЧК само дефинира, разкрива съдържанието на конституционното понятие „ крайбрежна плажна ивица” и определено има тълкувателен характер, а
тълкувателните норми се прилагат и за заварените случаи.
Заварените строежи на плажа „ Корал” безспорно са върху крайбрежната плажна ивица и не е необходимо да се изследва дали според ОУП е бил в защитена територия, дали има оценка за въздействие на околната среда и пр. и пр. въпроси, с които се занимава състава на ВАС – достатъчна е само констатацията, че е построен върху крайбрежната плажна ивица, която не се ограничава само до пясъчния плаж, за да бъде непосредствено приложена конституционната норма на чл. 18.,л.1.и обявено за нищожно не само разрешението за строеж, но и на незаконно извършеното строителство.
Един от начините за придобиване на имоти върху терени, които са изключителна държавна собственост и застрояването им стана възможно с участието на държавни институции в мащабната корупционна афера на т.нар. „ заменки” на горски имоти по схемата „ кон за кокошка”, с които приближени до властта[4] се сдобиха с имоти –публична държавна собственост по крайбрежието, през периода 2007 – 2009г. Българската държава не можа да се справи радикално с това недопустимо правно и фактическо положение чрез един закон за отмяна на тези сделки, какъвто е внесен в НС[5] . Стигна се до намеса на ЕК с едно палиативно решение от 2014г., с което те бяха обявени само за неправомерна държавната помощ и задължи държавата да възстанови разликите до пазарните цени. И това минимално изискване не беше изпълнено, поради което миналата година ЕК прие, че България не е изпълнила задълженията си по Договора за функциониране на ЕС, което означава, че държавата ще заплаща периодично, еднократни глоби, докато решението не бъде изпълнено.
„Алея първа“ – още по драстиченн пример
За Варна има един още по – драстичен пример от „Баба Алино” при който има не заграбване и строителство върху гора, а на терен изключителна държавна собственост и строителство върху него: това е прочутата „ Алея първа”, обхващаща няколко километра от крайбрежна плажна ивица, непосредствено под Приморския парк, с площ от 122 дка, продадена през 2009 г. на „ Холдинг Варна”, фирма на една всеизвестна варненска трибуквена групировка. Тази алея обезсмисля официалното наименование „ Приморски парк”, защото той не граничи с морето, а с тази „ Алея първа” – частна собственост.
Всички усилия на варненската общественост да си вземе обратно този територия, вкл. и с референдум,[6] предназначението на който за обществена полза „е до такава степен очевидно, че конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму”[7] с разпоредбата на чл. 18.ал.1 КРБ, съобразно с която този терен е актуван като изключителна държавна собственост, за който е недопустимо всякакво отчуждаване в частна полза , както и застрояване.
Въпреки тази абсолютна забрана, през 2007г. „ Холдинг Варна” получава сертификат за инвеститор 1 клас за инвестиционен проект за строителство върху тази изключителна държавна собственост, което е юридически абсурд. Post factum, през 2009 г., тази изключителна държавна собственост съвсем неправомерно е преобразувана от областния управител в частна държавна собственост и продадена от него на това юридическо лице, без да има решение на МС, каквото задължително се иска, съгласно чл. 6., ал.1 от Закона за държавната собственост. Сагата с тази алея е с участие на институции и политически лица от най – висок ранг в държавата ( алармирани са всички висшестоящи органи и лица), които обаче останаха с затворени очи пред това очевадно нарушение на Конституцията, с изключение на Варненския зам. апелативен прокурор (Вилен Мичев б.р), който има смелостта да посочи всички допуснати закононарушения в едно постановление със задължителни указания за Окръжна прокуратура,
но беше бламиран от Главна прокуратура и то от отдела за „ Противодействие на корупцията”.
Като имаме предвид това „противодействие” на Главна прокуратура към една сделка, която има всички белези на корупция в голям мащаб, трябва ли да се учудваме, че сега прокуратурата покровителства главния виновник, който извършва цялото незаконно строителство в „ Баба Алино”, като го сочи като защитен свидетел по делото срещу варненския кмет.
Неясен е статута на тази горска територия. Ако е урбанизирана територия, както някои твърдят, тя не се включва в горския фонд / чл. 2, ал.3 ЗГ /. От изявления на горски служители се разбра, че е отредена за дърводобив, което значи, че все пак е в горския фонд, щом те се грижат за опазването й.
За сведения на тези, които нямат поглед върху разположението й, от другата страна на магистралата с която тази гора граничи, се намира Природния парк „ Златни пясъци” създаден с указ на Цар Борис като” Народен парк „ Златни пясъци” ( вторият създаден след Народен парк „Витоша”) и тогава е имал площ от 240 ха. Сега площта му е намалена до 132.7 ха и върху крайбрежната му част е изграден КК „ Златни пясъци”.
Ако гората „ Баба Алино” или част от нея не е била в природния парк, редно е да е била някакъв вид „защитен горски пояс”, което го прави публична държавна собственост –(чл. 7, ал.3 т.5 ЗГ ) и ако това очевидно не е регламентирано е пълно безхаберие от страна на компетентните държавни органи по отношение на обществения интерес за тази уникална природна даденост, с не по- различна растителност от тази в парка „ Зл. Пясъци”.
Чия е собствеността върху земята на тази горска площ и закупил ли е инвеститорът терен не се дискутира, а това е съществен въпрос, защото, за да се получи разрешение за строеж и всички правни действия свързани с него, основно условие – conditio sine gua non – e строителят да е придобил право на собственост върху терена или отстъпено право на строеж. От изявления на Нотариалната камара се разбира, че има парцели частна собственост придобита чрез заменки или по реституция, което е възможно само ако компетентните органи не са си изпълнили задълженията си да защитят обществения интерес за запазване на тази гора за всеообщо ползване. А какво ще правят в бъдеще с нея?
За комунистическата власт не представляваше никакъв проблем да изградят курортен комплекс върху част от парка. Но трябва да подчертаем, че архитектите, които са го проектирали са имали чувство за мярка: първоначално построените хотели засягаха незначителна част от горския фонд и се вписваха в природната даденост. Днес този курорт е джунгла, но не от дървета, а от бетон.
Най – големият провал на новото ни демократично устройство е, че не успя да защити обществения интерес в случаите посочени в Конституцията и
допусна заграбване и застрояване от мафиотски и олигархични групи на най – ценните земи по Черноморието,
( а и в страната, и не само на земи !).
Това стана с любезното съдействие на органите, чието задължение беше да ги защитава и опазва, за съжаление в това число са и тези на съдебната власт.
Показателен пример за това е казусът с продажбата на „ Алея първа” искът за обявяване й за нищожна предявен от НПО, беше отклонен като недопустим с окончателно определение на ВАС, тъй като ищецът не се позовавал на вещноправни претенции, а предмет на спора можело да бъде само „собствеността върху имотите”., като се отрича правото на гражданите да търсят съдебна защита при нарушаване изискванията за здравословна и благоприятна околна среда по чл.55 КРБ и прякото приложение съгласно чл.5ал.4 на международен договор – ратифицираната от България Орхуска конвенция, гарантираща правото на всеки човек на достъп до правосъдие по въпроси за околната среда, становище застъпено в предходното определение на друг състав на ВАС т .[8]
Отнемането на обществения достъп и застрояването на част от гората „ Баба Алино” не е нито безпрецедентен, нито първият, нито най – мащабният случай на подобно посегателство. Да се надяваме, че той ще е повод за обръщане на тенденцията компетентните органи да слугуват на „ инвеститорския интерес” в случаи, при които трябва да надделява общественият интерес. Надяваме се този обществен интерес да се превърне в адекватен правен интерес и на отговорните институции.
[1] Петър Обретенов: „ Крайбрежието е завладяно от олигархични и мафиотски структури..” Де факто 06.06.218г.;” Има ли върховенство на Конституцията в България” Де факто, 31.05.219г. ; „ Има ли давност за бетона по Черноморието”+ Де факто,10.02.2019г. [2] Вж. Публикацията в Дневник,29.05.2019г.” Строежите по плажовете – конституцията забранява, законът позволява” [3] Вж. моята публикация под това заглавие в Де факто,06.03.2019г.
: [4] Един виден депутат „ приватизира” чрез заменка Рибарското селище до двореца Евксиноград.
[5] „Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи”, внесен в НС от Инициативен комитет по чл.12 от „Закона за пряко участие на гражданите……” с вх. № ПГ – 016 -00 -10 от 1.07.2010г. [6] Инициирана подписка за местен референдум през 2013г. с въпрос: „ Да достига ли паркът „ Морска градина” до морето, като включва изцяло крайбрежната зона, до ската на морския бряг”, по който бяха събрани над 30 000 подписа, но половината от тях шкартирани от ГРАО и не достигнаха стотина до необходимия брой от 15 000 [7] Решение №19/21.12.1993г. по КД 11/ 93г. [8] Определение № 15453/ 15.12.2010г. по адм.д. №13679/ 2010г.трето отделение, но за чест на ВАС, четвърто отделение , в предходното определение № № 4273 от 31.03.2010г.. по адм.д. № 3463/ 2010г.прие точно обратното по отношение наличието на правен интерес на НПО и върна делото на адм.съд за продължаване на съдопроизводството.
