DeFakto.bg DeFakto.bg
Явор Златанов осъди прокуратурата на първа инстанция за обезщетение в размер на 100 000 евро заради задържането му и повдигането на обвинения по казуса, придобил известност като „Осемте джуджета“. Според съдия Мария Запрянова действията на прокуратура срещу Явор Златанов са били следствие на желанието да бъде взето имуществото му.Съдебният състав е изготвил впечатляващите 95 страници с мотиви, от които става ясно, че задържането и повдигането на обвинения срещу Явор Златанов са били тенденциозни, а не легитимно разследване на извършено престъпление.
Съдия Запрянова посочва още, че чл. 18 от Европейската конвенция за правата на човека (във връзка с чл. 5), според който допустимите ограничения на права и свободи не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.
С ареста на Златанов, според съда е било нарушено правото му на свобода и сигурност, защото целта не е била провеждане на законно разследване, а арестът е бил използван „като инструмент на принуда в имуществен конфликт“.
За решението по гражданското дело съобщи първо „Лекс“.
Случаят стана известен като “Осемте джуджета” през 2020 г., когато Антикорупционният фонд разкри търговията с влияние в съдебната система. Преди това собственикът на асансьорния завод “Изамет” Илия Златанов е в тежък конфликт със сина си Явор и останалите членове на семейството му заради бизнес и пари. Подавал няколко пъти сигнали срещу тях, но институциите не се задействали.
Свързват го с Пепи Еврото, двамата се срещат в ресторант “Осемте джуджета”, а само след няколко дни, сина Явор Златанов е арестуван при операция на спецпрокуратурата и ГДБОП.
При обиск и претърсване от Златанов – младши , майка му и други членове на семейството са иззети много пари и злато.
Пред наказателния съд той разказа: „Зa няĸoлĸo дни тeзи xopa мe xвъpлиxa в зaтвopa, oгpaбиxa мe, cъcипaxa ми здpaвeтo и ми взexa бизнeca, бeз мaлĸo дa yмpa“, ĸaзa той. Cъcипaxa ми здpaвeтo и ми взexa бизнeca тeзи ĸpaдливи пpoĸypopи, oпитaxa ce дa мe yбият“ , подчерта той.
Описа ĸaĸ 30 дyши „нaxлyли“ в дoмa мy и в тoзи нa мaйĸa мy. Ceмeйcтвoтo имaлo нacлeдeни 38 ĸг злaтни мoнeти, ĸюлчeтa и нaĸити oт бaбaтa нa Злaтaнoв, ĸoитo били в бaнĸoви ceйфoвe, a тoй личнo ĸyпил и cъxpaнявaл в дoмa cи няĸoлĸo 5-дoлapoви злaтни мoнeти нa нaд 100 гoдини. Bcичĸи мoнeти били иззeти oт влacтитe.
Toй пocoчи, чe 36 дни e бил бoлeн oт ceпcиc в apecтa, ĸaтo пpoĸypopът пo дeлoтo нe му e paзpeшaвaл дa бъдe извeдeн зa лeчeниe. Cлeд тoвa e зaгyбил eдиния cи бъбpeĸ и e бил нa xeмoдиaлизa.
Явop Злaтaнoв paзĸaзa oщe, чe пъpвoнaчaлнo e oтĸaзaл дa пpexвъpли фиpмaтa cи, нo cлeд тoвa ce e cъглacил, зa дa cи cпacи живoтa, ĸaтo нa мяcтo пpи нeгo в бoлницa „Лoзeнeц“ e дoшлa Любeнa Πeтpoвa (бившaтa cъпpyгa нa Πeтьo Πeтpoв – б. peд.), зa дa пoдпишe дoĸyмeнтитe.
Същата Любена, която по-късно отива да вземе златото му в двора на спецпрокуратурата, докарано й с количка от прокурор Пейчинов, което отнесла при Петьо Еврото. Но по нечия висшестояща воля, изпаднала от обвинителнния, като невинна съпруга, която не е знаела какво върши мъжа й, въпреки, че е съучаствала във всичко.
Пред съда прокурор Пейчинов свидетелства, че шефът му тогава, Франтишек Петров бил припрян и настойчив за бързото връщане на иззетите ценности, които Любена отнесла на Петьо.
Съдия Мария Запрянова констатира нарушение на Европейската конвенция за правата на човека, която казва, че допустимите ограничения на права и свободи не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени. С ареста на Златанов, според съда е било нарушено правото му на свобода и сигурност,
защото целта не е била провеждане на законно разследване, а арестът е бил използван „като инструмент на принуда в имуществен конфликт“.
В решението на СГС е отбелязана прокурорска активност, която настъпва веднага след намесата на нови лица и спира веднага след арестите и изземванията.
„Тази разлика в институционалната енергия не може да бъде обяснена убедително с обичайна процесуална необходимост. Тя показва, че имуществените действия са били поне толкова важни за развитието на производството, колкото и самото разследване, а в определени моменти – и по-важни“, пише съдът.
Съдът анализира действията на тогавашния ръководител на спецпрокуратурата Димитър Франтишек, като посочва, че поведението му било припряно и различно от обичайните колегиални отношения и изброява бързото организиране на връщането на златото и парите, иззети от Златанов. Според съда действията на прокурора не са доказателство за вътрешните му мотиви, а потвърждават необичайния характер на институционалното поведение.
Съдия Запрянова пише, че решаващо в случая е, че наказателното преследване срещу Явор Златанов представлява ескалация на вече съществуващ семеен и търговски конфликт, свързан с дружествата от групата „Изамет“ и с противопоставяне между баща и син, като припомня, че този спор е бил известен на прокуратурата, но до 2019 г. не е направила нищо, а изведнъж е настъпила интензивност.
Според съда е важно да се потърси убедително обяснение за тази активност, която настъпва веднага след намесата на нови лица и спира веднага след арестите и изземванията. Съдът обръща специално внимание на връщането на златото на Илия Златанов, като подчертава подозрителното съвпадение в описанието им в молбата с това в протоколите за изземване, на които Златанов не е присъствал.
Като показателно за целите на действията на прокуратурата, съдът посочва и второто задържане на Явор Златанов.
Съдия Запрянова пише, че процесуалното поведение на прокуратурата „не се вписва изцяло в обичайната логика на наказателно преследване, насочено единствено към обезпечаване на доказателства и защита интересите на разследването, а получава значително по-убедително обяснение“, когато бъде разгледано паралелно с развитието на отношенията между Илия Златанов, Петьо Еврото и хората от обкръжението му, както и с предприетото в този период прехвърляне на фирмата.
„Съдът не основава решението си на извод за доказана престъпна схема с участието на всички посочени лица, а на доказаните действия на прокурорските органи и на обективната им връзка с ограничаването на свободата на ищеца“, посочва в заключение СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд. Пълният текст тук.
