DeFakto.bg DeFakto.bg
Защо за разплитането на мрежите за паралелно правосъдие на Еврото и Нотариуса по реда на наказателните производства не може да има реалистични очаквания на база на наличните предпоставки?
Най-доброто обяснение е в постановлението на двама прокурори при Софийска градска прокуратура за прекратяване на разследването „най-общо казано“ с предмет „дали е налице група за влияние в съдебната система около Петьо Петров“ (формулировките от самото постановление) по пр. преписка 10969/2023 г. на СГП, публикувано от „Извън ефир“ ( тук).
На 56 страници „най-общо казано“ се разгръща приета от самата прокуратура за установена фактическа обстановка, есенцията на която е, че буквално най-ключовите шефове в Прокуратурата на Република България (главен прокурор, зам.-главен прокурор, апелативен прокурор на София, зам.-апелативен прокурор на София, градски прокурор, зам.-градски прокурор, районен прокурор на София) до един са били посетители на ресторанта „Осемте джуджета“ и в някакви близки отношения с Петьо Петров – Еврото.
Т.е. според приетите за установени от самата прокуратура факти, цялото нейно ръководство, управлявало всичките ѝ най-важни структури в продължение на години, е било в близки отношения с лице, чиято криминална мрежа за влияние в правосъдието би трябвало да разплита.
И изводът на прокурорите е, че такава криминална мрежа не съществува.
Прието е, отново „най-общо казано“, че в заведението не са правени записи със скрита камера, магистрати не са били обект на шантаж, Петьо Еврото не е корумпирал никого.
Например Иван Гешев ходил в „Осемте джуджета“ по тъмни доби със суитчър с качулка, като шофьорът му го оставял в съседните улици, но иначе с Еврото само пушели пури и се забавлявали. Е, Гешев се съветвал с него и по проблеми на прокуратурата, но това е защото Еврото бил по-добър юрист, а и с много богата обща култура. Емилия Русинова, която минавала покрай „Осемте джуджета“ за козметични процедури и се отбивала да поздрави Петров, например свидетелства, че обсъждал философска литература.
Е, също: „намерен е отчетът на Иван Гешев до Петьо Петров (най-важното веществено доказателство). Намерени са папки с логото на главния прокурор. Книжа с отбелязване върху тях, че са „За Иван“, което по косвен път потвърждава за наличие на кореспонденция и контакти между Гешев и Петров. Намерени са постановления на прокуратурата (което означава, че към Петров е предавана информация) като възможният им доставчик е най-вече Иван Гешев.“, но какво пък толкова. Само по себе си това не води до заключение за престъпление.
Според публичната информационна система на прокуратурата това постановление е издадено на 12 март 2025 г., като към настоящия момент не е отменено.
Т.е. на 12 март прокурорите от СГП приемат, че нямало доказателства записи със скрита камера да били правени в „Осемте джуджета“, при положение че само 2 дни преди това, на 10 март, излиза първият запис на Теодора Георгиева от ресторанта с Петьо Петров.
Само месеци по-късно, през юни, СГП приема по друго производство, че доказателства за корумпиране на един магистрат вече има – Теодора Георгиева, и го пише в нарочна справка, която тогавашният главен прокурор Сарафов изпраща на европейския главен прокурор Кьовеши.
Тези „новонастъпили“ факти обаче съвсем не стават причина прекратяването на пр. преписка 10969/2023 г. на СГП да бъде отменено и прокуратурата отново да се занимава с мрежата на Петров. Поне от кумова срама и външно да създава впечатление, че иска нещо да разнищи.
Още по темата тук
(Фейсбук)
