Правна комисия: Прокурорското задържане до 72 часа ще се обжалва на две инстанции, от ВАдвС – против (допълнена)

 Представител на Висшия адвокатски съвет се обяви срещу  съдебния контрол на прокурорското задържане

Комисията по правни въпроси в парламента прие на второ четене общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Част от предложенията засягат  възможността за обжалване на постановлението за задържане до 72 часа, постановено от прокурор.  Други промени са свързана с транспониране на европейски директиви относно процесуалните права на лицата в наказателното производство, съобщава БТА.

В края на май парламентът прие на първо четене  и три законопроектаза изменение и допълнение на НПК – два от тях бяха внесени от Министерския съвет на 30 април и на 5 май тази година, а третият – от Йордан Иванов („Демократична България“) и група народни представители.

Комисията прие разпоредби, свързани с  обжалване на прокурорското задържане до 72 часа, като се предвижда жалбата да се подава чрез прокурора, който трябва незабавно да я изпрати на съда заедно с материалите по делото.  Не се прие първоначалното предложение това да става до два часа от подаване на жалбата ( виж най-долу).

Във връзка с европейските директиви с промените се въвежда задължение за компетентните правоприлагащи органи да уведомяват заподозрените за техните права и да предоставят възможност да ги упражнят, например за правото на адвокат и оказване на правна помощ, за правото на устен и писмен превод, ако не владеят български език, за правото да запазят мълчание и др.

Общият законопроект съдържа и изменения, свързани с механизма за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Предвижда се съдебен контрол върху постановлението на прокурора за спиране на разследването за престъпления, извършени от главния прокурор.

Подателите на сигнали няма да могат да обжалват отказа на прокуратурата да разследва, съобщава Дневник

Не се възприе и предложение на опозицията, за което от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които настояват   подателите на сигнали да имат правото да обжалват отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство и постановлението за прекратяване на досъдебно производство.

Предложението предвиждаше разширяване на кръга от лица, които не са пострадали от престъплението, но могат да обжалват отказа на държавното обвинение да разследва. То обаче не бе възприето от мнозинството и бе отхвърлено на второ четене.

Прокуратурата твърди, че подателите на сигнали нямат правен интере и не могат да искат оспорване на постановление за прекратяване на производството, а  мнозинството възприе становището й.

Надежда Йорданова от „Демократична България“ заяви,  че текстът е изключително важен, защото в определени случаи липсва ефективно разследване, а прокуратурата единствена в тази държава може да реши дали да разследва или да не разследва.

„И след като реши да не разследва прокуратурата дава индулгенции за определени престъпления. Това е наша дългогодишна позиция – че лицето, подало сигнал или съобщение за престъплението, трябва да може да обжалва прокурорския отказ“, коментира Йорданова по време на дебата.

„Трябва да увеличим многократно контрола върху прокуратурата заради резултатите, които прокуратурата показа през последните 30 години по най-големите дела и тежки престъпления. Ако прокуратурата наистина показваше резултати, особено по високите етажи на властта, това нямаше да е нужно“, заяви Велислав Величков от „ПП“.

Не бе прието и друго предложение – да има възможност за съдебен контрол и обжалване на разкриването на банкова тайна по искане на главния прокурор.

Няма да има промени и в текстовете в НПК, които се отнасят за случайния подбор на съдебен състав, който да се произнася по мерките за неотклонение. Едно от предложенията бе този случаен избор да се прави в присъствието на обвиняемия и/или неговия защитник.Според някои от участнициет в дебата това би затруднило процеса заради конвоирането на задържания. Освен това, според мнозинството в парламентарната комисия, сегашните процедури са работещи и нямат нужда от промяна.

В момента мерките за неотклонение в почивни дни се разпределят на дежурния съдебен състав, който е определен месец преди да заседава, което, според повечето депутати гарантира, че няма риск обвиняемия или неговия защитник да си изберат съдия, който да разглежда мярката за неотклонение.

Според Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ обаче именно тези списъци са проблемни, тъй като адвокатите и обвиняемите не са наясно с дежурствата на магистратите, но прокуратурата знае кой съдебен състав кога е дежурен и умишлено изчаква подходящ съдия, за да пристъпи към арест или да внесе искане за постоянно задържане под стража.

Такива „подходящи“ съдии се намират особено по делата с политически привкус и мнозинството поне от обща култура трябваше да е запознато с този факт.

Конвоирането на задържания се оказва по- съществено от предварителния „подбор“ на правилните  съдии, коментираха  адвокати

От промените в НПК отпадат  предложенията за промени, свързани с механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници от ад хок прокурор – тези  текстове  бяха приети, но с промени в закона за противодействие на корупцията. С тях бе въведена фигурата на  контролиращият прокурор, пропусната при приемането на закона през 2022 г.  Тя ще  има разширени правомощия върху действията на разследващия прокурор – ще може да  проверява актовете му,  да дава задължителни указания и оценка на законосъобразността на процесуалните действия.  Контролиращият прокурор да бъде определян още при образуването на производството, за да не остава разследването без надзор.

Непонятна  адвокатска позиция