DeFakto.bg DeFakto.bg
През седмицата стана известно, че Веселин Денков, един от любимите арестанти на специализираното правосъдие през 2020 г. , е осъдил Българска народна банка на обезщетение от 100 000 лева за отнетия лиценз на финнасова му къща “ Маршал кредит груп“ и заличаването й от регистъра по ЗКИ под давление на специализираната прокуратура.
За първи път в историята (доколкото е известно) БНБ е осъдена за вреди от свои актове, пряко породени от наказателно преследване, съобщи първо BIRD
„Продължаваме да жънем последиците от „успехите“ на специализираното правосъдие – четири години след като бе закрито, коментира изданието.
Защо съдът по ЗОДОВ осъди БНБ
Пред АССГ делото бе образувано дело по искова молба на Веселин Денков срещу Българската народна банка, за присъждане на обезщетения за вреди – в размер на 2 434040,00 лв. за имуществени вреди и 100 000,00 лв. за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата за вреди.
В обобщение, мотивите за издаването на заповедта на БНБ, са обосновани с извод, че като финансова институция, „Маршал Кредит груп“ ООД е престанало да отговаря на изискванията на ЗКИ и не е изпълнило свои задължения, свързани със спазване на нормативните изисквания, приложими към финансовите институции – това е записано в решението на АССГ, с което Дефакто се запозна.
Този извод следва от получения сигнал на прокурор (Ангел Кънев ) от Специализираната прокуратура, че срещу собственика на къщата се води разследавено във връзка с престъпна дейност на организирана престъпна група, действаща на територията на Република България, с основна дейност даване на парични суми срещу лихва, а в тази връзка Веселин Денков е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс и към момента с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
БНБ приема, че Денков не я е уведомил БНБ за образуваното срещу него производство и задържането му, а това, представлява промяна в обстоятелствата, „която не е декларирана от прекия и действителен собственик на „Маршал Кредит груп“ ООД, представена във връзка с вписването в регистъра“.
От проследената история за издаване на заповедта за заличаване, съдът установавя, че писмото на прокуратурата е заведено на дата 30.12.2020 г. в БНБ, а оспорената заповед е издадена на дата 11.01.2021 г.
„Няма данни за този кратък период да са извършвани проверки на дейността на дружеството – проверка на документация на самото дружество с цел установяване на дейността му по искането на прокуратурата“, посочва съдията.
Освен това, през 2021 г. издадена заповедта на БНБ е отменена от тричленен състав на седмо отделение на ВАС, а решението му е оставено в сила през 2022 г. от петчленен състав на ВАС.
Крахът и на наказателното дело
След пет години, приключва и грандиозното наказателно разследване, станало причина за заличавене на финансовата институция – най напред поради недоказаност с постановление за частично прекратяване от Софийска градска прокуратура, но на 24. 04. 2025 г по жалба на Денков СГС изменя прокурорското постановление и прекратява делото по чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.
Следователно, едва с Определение от 24. 04.2025 г. по ч.н. д. 2139/2025 г. на СГС, влязло в сила на 22.04.2025 г., е прекратено наказателното производство срещу ищеца, образувано още през 2020 г. и на основание, че извършваната от него дейност не съставлява престъпление, отбелязва съдът.
За неимуществените вреди:
След представените доказателства и множество свидетелски показания, съдът стига до извода, че действително ищецът е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразната заповед на подуправителя на БНБ. С нея действително са накърнени доброто му име и репутация в бизнес, който управлявал от 15 години и бил основен за него, като в резултат на това старите клиенти се отдръпнали, а продължаването на бизнеса с нови клиенти действително при тези обстоятелства изисква значителни усилия, в това число емоционални, предвид и другите съпътстващи обстоятелства – наказателното производство срещу ищеца.
„Житейски логични при обстоятелствата по делото са и твърденията, че след като е узнал за заповедта за заличаване , ищецът се е почувствал силно унижен и афектиран.
От изнесените данни от свидетелката Т., че клиенти са започнали да изпращат публикации за ищеца, както и изнесеното от свидетеля Д. – „старите клиенти бягат“ невъзможността след значителен период от време – в края на 2025 г. да бъдат възстановени нивата на дейност на дружеството от преди 2021 г., следва и извод, че действително ситуацията на ищеца е имала сериозен отзвук в бизнес средите.
Съдът съобразява и заявеното от свидетелите Д. и Т. за поведението на ищеца – „като замръзнал“, „само седим и мерим кръвното – високо кръвно“, както и, че
впоследствие бил диагностициран с диабет, както и за незаинтересованост от управлението на бизнеса значителен период от време - до края на 2021 г. , когато
всъщност е постановено решението на тричленния състав на ВАС, с което отменя заповедта – 13.12.2021г., които обстоятелства сочат на значителна степен на емоционален стрес, болки и страдания, довели дори до заболяването диабет.
Заболяването на ищеца и състоянието му след процесната заповед, еднозначно е установено от свидетелите и не се оспори от другата страна.
Всички тези обстоятелства водят до извод, за действително претърпени емоционални болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
процесната заповед.
Ако не е била издадена незаконосъобразната заповед, основаната дейност на ищеца, упражнявана чрез финансовата къща „М. Кредит Груп“ нямаше
да бъде ограничавана и ищецът нямаше да има негативни емоции във връзка със дейността на дружеството. Както се посочва в исковата молба, „добрата репутация“
на действителния собственик на кредитна къща, и както следва от мотивите на заповедта, „добрата репутация“ е задължително изискване към представляващите и управляващите небанковите финансови институции за вписването им регистъра на финансовите институции по чл. 3а, ал. 2, т. 5 от ЗКИ, а
веднъж накърнена тази репутация е изключително трудно да бъде възстановена,
е записано в мотивите.
Съдът също така приема, че посочените негативни емоционални преживявания, основани на процесната заповед, са продължили и след исковия период, поради изложеното от свидетеля Д., че бизнесът не е възстановен, старите клиенти бягат.
Така ищецът е бил изправен пред необходимостта постоянно да доказва доброто си име за да привлече нови клиенти, което изисква значителни емоционални усилия,
но е и житейски логично връщане към негативните емоции в този процес, свързани с издадената срещу ищеца заповед. Действително, за негативните емоции
на ищеца наред с тези от процесната заповед, е допринесло и незаконното задържане и воденото наказателно производство срещу ищеца.
Свидетелят Д. освен това посочи, че отначало при задържането му през 2020г., ищецът бил обнадежден, че истината ще излезе наяве, но повратната точка е издаването на процесната заповед, той като възприел
издаването й като репресия от всички институции спрямо него.
Следователно, превес на негативните преживявания на ищеца следва да се отдаде именно като последица от процесната заповед, макар и нито
логически нито по друг начин да могат да се отделят негативните емоции спрямо поводите за възникването им.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че ищецът действително е претърпял негативни преживявания, описани в исковата молба, и които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразната Заповед № БНБ – 02771/11.01.2021 г., отменена по съдебен ред, претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
При съобразяване на установените критерии по чл. 52 от ЗЗД за преценката на неимуществените вреди, предвид всичко обсъдено до тук за претърпените
неимуществени вреди от ищеца и последиците от тях, в това число за увреждане на здравето с трайни последици за напред от заболяването диабет, касае се за
значителен период – около 4 години, съдът намира, че исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. не е прекомерна, няма да доведе до неоснователно обогатяване. Този размер е и справедлив, особено предвид здравето на ищеца,
макар и обезщетението няма да върне предишното му състояние.
Присъдена е и законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, от датата на завеждане на исковата молба (04.11.2024 г.) до окончателното изплащане на сумите.
Присъждането на обезщетение в по-нисък размер, би имало характер на символично обезщетение, което не би било съразмерно и справедливо на претърпяното от ищеца, заключава съдът.
Съдът отхвърля имуществени претенции за вреди от 2 434 040 лв., тъй като намира, че ищецът не е изпълнил поето задължание по предварителен договор, за което е налице арбитражно решение.
Решението може да бъде обжалвано от страните или протестирано от прокурор пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
