DeFakto.bg DeFakto.bg
Шест години след като бе обвинен за умишлено нараняване на полицай, популярният протестър Иван Калчев срещу бившия главен прокурор Иван Гешев, бе оправдан окончателно от Софийски градски съд.
До обвинението на Калчев, се стигна, след като на 24 август 2020 г. той демонстратино и без да спира премина с колелото си през полицейски постове, охранявали национално съвещание на ПРБ. На него освен прокурори и следователи от цялата страна бяха поканени посланиците на държавите – членки на ЕС, САЩ и Великобритания, български евродепутати, шефове на ПГ в Народното събрание, президент, премиер, министрите, членове на ВСС и ИВСС.
По този повод бе предвиден специален ред за пропускане на автомобили с участници в събитието и журналисти с акредитация по списък. В създалата се суматоха по преследването му, Калчев, бе наранил с велосипеда си дясната ръка на един от погналите го полицаите . Първоначално той бе задържан за 24 часа, а Софйска районна прокуратура му повдигна обвинение за причиняване на лека телесна повреда на старши полицай Б от сектор „Патрулно-постова дейност на масови мероприятия” при Дирекция „Жандармерия” в МВР, а пострадалият предяви претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди за сумата от 5 000 лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
На 18.10.2021 г. Софийски районен съд оправда Калчев по повдигнатото му обвинение, а прокуратата протестира пред СГС оправдателната присъда.
Преследването
В деня на националното съвещание на ПРБ през 2020 г., пострадалият полицай Б. е бил на контролно-пропусквателен пункт в близост до Национална футболна база — БФС., а задължението му било да пропуска само лица, които имали пропуски и служебни карти. Той забелязал, че подсъдимият Иван Калчев управлява велосипед и преминава през предходен полицейски контролно-пропусквателен пункт, но без да спре за проверка.
По тази причина започва преследването му от полицейски служители, които на няколко пъти му издавали устно полицейско разпореждане „Полиция, спрете за проверка”. Велосипедистът обаче преминал и контролно-пропусквателния пункт и на полицая Б. и се насочил към улицата. Когато стигнал до мантинелите, отделящи лентите за движение в двете различни посоки, слязъл от велосипеда си, вдигнал с ръце велосипеда си и го прехвърлил през първата мантинела, след което самият той я прескочил.
В момента, когато догонващите го полицаи прескочили мантинелата и се приближили до Калчев, той е бил прехвърлил велосипеда си през втората мантинела, а тъй като автомобилното движение на въпросното пътно платно било интензивно, подсъдимият повдигнал велосипеда си, за да го прехвърли обратно.
Именно с това действие полицаят, който се опитвал да хване Калчев, бил ударен в областта на китката на дясната си ръка от велосипеда при описаното движение на същия за връщане в пространството между двете мантинели. Зъбното колело, разположено при педалите на велосипеда разкъсало кожата на дясната ръка на свидетеля Б. в областта на китката, а от раната започнало да тече кръв. След това Калчев бил задържан и по време на задържането наричал полицейските служители „Убийци”.
Пострадалят полицай получил в Медицински институт на МВР квалифицирана медицинска помощ.
След така описаното от съда посегателство последва обвинителния акт на Софийска райнонна прокуратура за умишлено причиняване на лека телесна на държавен орган при изпълнение на служебните му задължения.( чл. 131, ал. 2, т. 3, във във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.)
СРС: Няма престъпление
Най-напред състава на СРС стигна до извода, че престъление не е извършено. „За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да причини на полицейски орган при изпълнение на службата му (с оглед настоящото обвинение) разстройство на здравето (извън случаите на чл. 128 и 129 от НК , а от субективна деянието да е извършено умишлено„, казва съдията.
Нараняването на полициая не може да бъде квалифицирано като престъпление, тъй като не се доказва умишлено нанасяне на телесната повреда, „доколкото е известно, че непредпазливите леки телесни повреди по раздел втори от глава втора от НК не съставляват престъпление“ , отбеляза съдия Петър Славчев.
От свидетелските показания съдът научи, че е Иван Калчев не е проявил агресия към служителите на реда, а действията му, макар и неадекватни в създалата се ситуация, са били изцяло с цел опазване на телесната му неприкосновеност от евентуално физическо насилие. Свидетелите и установяват още, че поведението на „извършителя“ не е било агресивно, той „дори не е оказвал съпротива“.
Съдът обаче прие, че подсъдимият е извършил деликт спрямо пострадалия полицай Б., като му нанесъл с велосипеда си контузна рана, но „ от субективната страна на деянието съдът приема, че този деликт не може да бъде квалифициран като престъпление, тъй като не се доказва умишлено нанасяне на телесната повреда“.
С тези аргументи съдът признава подсъдимия Иван Калчев за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинението за извършено престъпление.
За неволно причинената рана на пострадалия полицай Калчев бе осъден да плати 500 лева обезщетение, 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск плюс 400 лв за платеното от пострадалия адвокатско възнаграждение.
Протестът на прокуратурата
Софийска районна прокуратурата протестира пред СГС оправдателната присъда с настояване, че подсъдимият Калчев умишлено е причинил леката телесна повреда на полицейския служител чрез нанасяне на удар с велосипеда си в областта на дясната му ръка. Предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Пострадалият полицай претендира да му бъде признато отхвърленото обезщетение от 5000 лв , адвокатът на Калчев поддържа, че пострадалият полицай е жертва на случайно събитие, а не на деликт, нанесен от подсъдимия Калчев. Излага подробни мотиви относно механизна на събитията и в заключение моли СГС да остави протеста и жалбата срещу присъдата, без уважение. Самият Калчев моли СГС да потвърди първоинстанционната присъда и да отмени присъденото обезщетение.
СГС : Нараняването е факт, но не е умишлен
Въззивният съдебен състав с председседател Руси Алексиев и членове Христина Михайлова и Анелия Щерева, възприема изцяло доводите на СРС, че Калчев е наранил полицая, но това не е станало умишлено и правилно СРС е отсъдил, че той не може да бъде съден за престъпление.
Първоинстанционният съд по категоричен начин е установил, че по време на инкриминирания инцидент на свидетеля Б. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – увреждане, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота, посочват съдиите. Градските съдии приемат, че механизма за извършване на телесната повреда не доказва умисъл:
„Тя е била причинена по механизъм, изразяващ се в повдигане на велосипеда от страна на подсъдимия К. със замах през мантинелата и завъртане на същия от дясна към лявата си страна, за да го прехвърли обратно от страната на мантинелата, където се намирал, тъй като автомобилното движение на пътното платно било интензивно. Като свидетел полицаят Б. се намирал в непосредствена близост зад подсъдимият, при което протегнал ръката си, за да се опита да го спре, мислейки си, че иска да го удари с велосипеда, което е довело и до причиняването на увреждането му“ .
Отбелязано е, че според първоинстанционната присъда, показанията на свидетеля Б., са били вътрешнопротиворечиви и несъответстващи на други от доказателствата по делото.
„Първоинстанционният съд обосновано е констатирал противоречия между събраните по делото доказателства за обстоятелствата, посочени от пострадалия Б., че подсъдимият умишлено тръгнал с колелото към него, за да го нарани, като непосредствено преди това бил погледнал към пострадалия. Както съдът отбеляза, това твърдение не се подкрепя от твърденията на свидетелката С.. Последната твърди, че не си спомня дали подсъдимият е знаел къде точно се намира свидетеля Б. в момента, когато го наранил и не знае дали е гледал пострадалия преди да вдигне колелото и да го прехвърли през мантинелата.
Ударът не е било цел на подсъдмия
В решението на СГС е отбелязано още, че : ако подсъдимият е целял да нарани полицейски служител, той лесно е могъл да стори това, като се обърне в посока, обратна на избраната, а именно отляво на дясно към държащата го в този момент в областта на врата за тениската свидетелка С. При това полжение, той неминуемо е щял да й нанесе удар не само защото същата се намирала в непосредствена близост до него, но и тъй като траекторията на движение на велосипеда попада първо в тялото на С., а след това евентуално би засегнала намиращия се от лявата й страна Б..
Явно на този етап от развитие на ситуацията подсъдимият не е целял нито едно от двете обсъдени хипотези на развитие на ситуацията, а по-скоро целта на подсъдимия е била да прибере велосипеда си в пространството между двете мантинели, без целенасочено да нанася телесни повреди на преследващите го полицейски служители, приема съставът на СГС, който определя като „правдив и точен анализът“ на доказателства и доказателствени средства на първоинстанционния съд.
Приема също извода, че от субективна страна подсъдимия Калчев е действал не с умисъл за причиняване на телесното увреждане на пострадалия свидетел Й. Б., а при условията на непредпазливост, доколкото е имал възможност и е следвало да предвиди възможното увреждане на пострадалия при така извършените действия по завъртане с велосипеда, отбелязва съставът на СГС.
“ Доколкото обаче тази форма на вината не е съставомерна по вменения престъпен състав, подсъдимия И. К. правилно е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал.1 от НК.“
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на защитата срещу гражданско осъдителната част на присъдата.
“ Извършването на противоправно увреждане, макар и при условията на непредпазливост, в резултат, на което пострадалият е претърпял неимуществена вреда – телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК, представлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като виновно на пострадалия са причинени вреди, макар и деянието да не съставлява престъление, и деецът дължи обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди“.
Съдът потвържадава определеният размер на обезщетението от СРС, който „в никавъв случай не е завишен“. Потвържада и възложени разноските по делото, обосновани от изхода на делото.
В заключение СГС постановява, че проверяваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна, а подадените протест и жалби срещу нея – неоснователни. Констатира още, че не са налице недостатъци, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК.
На финала потвърдждава оправдателната присъда на СРС.
Решението е окончателно.
