Хирург е осъден да плати 300 000 лв. обезщетение на пациент, парализиран след операция на гръбнака. Причината обаче не е грешка при операцията, а защото има пропуски при информираното съгласие от пациента. Ако той не е бил запознат адекватно с всички рискове, то настъпването на някой от тях е в тежест на лекаря, пише в Сега.
Така е обобщена историята, която стои зад решението на Софийския апелативен съд, чиито съдии Ася Събева, Елена Тахчиева и Кристина Филипова (докладчик) потвърждават акта на първата инстанция. Искът за грешки при операцията е отхвърлен.
През 2016 г. непълнолетният К.С.А. (на 17 г.) се подлага на тежка планова операция на гръбначния стълб, извършена от оператора д-р Л.Д.С. След интервенцията пациентът остава с пълна парализа от кръста надолу. Експертизите са категорични, че парализата се дължи на сериозно усложнение (вероятно спинален инсулт), предизвикан от комплексни фактори (продължителност на операцията, позиция на тялото, кръвозагуба).
Самите хирургични действия са извършени технически правилно и не е допусната грешка при позициониране на стабилизиращата система на гръбначния стълб, но информираното съгласие за операцията е било подписано само от майката. Непълнолетният пациент е бил подписал информирано съгласие, но преди месец, което се е отнасяло за отложена операция.
Изводите на съда
По делото съдебно-медицинските експертизи доказват, че няма допусната техническа лекарска грешка. Операцията е извършена правилно според медицинските стандарти, а най – вероятната причина за спиналния инсулт е комплекс от фактори – позиция по корем, голяма кръвозагуба, продължителна хирургия, промяна в позиционирането на гръбначно-мозъчната колона. Вещото лице категорично отрича, че парализата е настъпила в следствие на поставянето на винтовете, пише изданието.
Макар, че съдът да изключва неправилно извършване на операцията, той ангажира деликтната отговорност на хирурга заради нарушаване на правилата за информирано съгласие:
Съдиите споделят формираната съдебна практика, че информираното съгласие не е формалност. Когато пациентът е реално запознат с конкретните усложнения, които са възможни в неговия случай, рискът от настъпването им преминава върху него. Когато лекарят не изпълни задължението си да информира пациента, рискът остава за сметка на медицинският специалист – той отговаря за вредите, защото е лишило пациента от правото на информиран избор.
Като краен резултат Софийският апелативен съд потвърждава осъдителното решение на СГС, а операторът д-р Л.Д.С. е осъдене да заплати 300 000 лв. главница за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на операцията през 2016 г.до окончателното плащане. Към днешна дата лихвите по делото, което е от 2017 г. насам, са по-големи от главницата – 320 311 лв. до окончателното изплащане.
Наистина в документацията е отбелязано, че „при тази интервенция са възможни рискове от съдово-нервни увреди от различен характер и степен“. Стандартите обаче изискват да бъде отбелязана оценка на оперативния риск с описание на проблемите, покачващи риска, и необходимите профилактични мерки. Когато иде реч за планова операция, както в случая, оценката се оформя писмено от лекуващия лекар след обсъждане на лекарски колегиум. При К.А. кратката формулировка не е достатъчна за да се приеме, че на пациента и неговия родител е разяснено писмено подробно и всеобхватно какви са конкретните рискове, честота на тяхното проявление, възможните негативни последици и едва след това, при това отново в писмен вид, да е получено съгласието и на двамата. По делото няма данни за обсъждане и становище на лекарски колегиум, установява още съдът.
Така медицинският риск е останал за сметка на лекаря. Ако бяха информирани – момчето и неговата майка, са можели да откажат операцията.
Решението на апелативния съд не е окончателно и може да се атакува по касационен ред пред ВКС.
Адвокат Мария Шаркова, чиято кантора е представлявала пациента, разказва за случая във “Фейсбук” и коментира, че това е поредно съдебно решение, което подчертава важната роля на информираното съгласие. На пациента трябва да бъде предоставена конкретна информация, отнасяща се до рисковете, които са присъщи за неговото състояние, а не по принцип и за всякакви интервенции.
При хирургични операции информацията трябва да бъде предоставена след оценка на оперативния риск, а не месец-два по-рано. При непълнолетни пациенти информираното съгласие се изразява съвместно от пациента и неговия родител, като информацията трябва да бъде предоставена и на двамата, обобщава тя.
Процесът е продължил толкова дълго поради сериозни трудности в намирането на вещи лица и изготвянето на експертизи. Това е и причината за натрупването на огромната лихва.
Източник в. Сега
DeFakto.bg DeFakto.bg
Хирург е осъден да плати 300 000 лв. обезщетение на пациент, парализиран след операция на гръбнака. Причината обаче не е грешка при операцията, а защото има пропуски при информираното съгласие от пациента. Ако той не е бил запознат адекватно с всички рискове, то настъпването на някой от тях е в тежест на лекаря, пише в Сега.
Адвокат Мария Шаркова, чиято кантора е представлявала пациента, разказва за случая във “Фейсбук” и коментира, че това е поредно съдебно решение, което подчертава важната роля на информираното съгласие. На пациента трябва да бъде предоставена конкретна информация, отнасяща се до рисковете, които са присъщи за неговото състояние, а не по принцип и за всякакви интервенции.
