DeFakto.bg DeFakto.bg
Пактът на ЕС за убежището и миграцията вече е в сила. Страната ни не успя да завърши подготовката си и не е ясно как новото европейско законодателство ще се прилага у нас.
Адв. Илиана Савова, директор на Програмата за правна защита на бежанци и мигранти на БХК разяснява какво означава това.
От 12 юни 2026 г. започва реалното прилагане на новия Пакт на Европейския съюз за миграцията и убежището (ПЕСМУ) във всички държави-членки, включително България. Пактът бе приет с идеята да се уеднакви начинът, по който държавите управляват външните граници на ЕС и различните процедури за бежанците и за незаконно влезлите мигранти. Досега различните държави от ЕС често прилагаха различни правила за регистрация, разглеждане на молби за убежище и връщане на лица без право на закрила. Новият пакт въвежда общи, унифицирани процедури за контрол на външните граници, за оценка на молбите за убежище и условията в приемателните центрове за търсещите убежище, както и нов механизъм за солидарност между държавите-членки в ситуации на бежански кризи или миграционен натиск.
Тъй като България е вече в Шенгенското пространство и е външна граница на ЕС, отговорността на държавата ни е по-голяма в сравнение с някои други държави-членки, които нямат външни граници. Тази отговорност обаче не означава по-голяма финансова тежест за България, която да се отрази негативно на икономиката или да бъде в тежест на държавния бюджет и данъкоплатците. Напротив, ЕС отпуска значителна финансова помощ на държавите-членки, за да изградят нови центрове или да ремонтират и приспособят вече съществуващи съоръжения за провеждането на новите процедури по Пакта, както и да закупят необходимото оборудване и техника, за да организират комуникациите и дигитализацията на съществуващите системи за проверка и координация.
Но срещу тази помощ България трябва да реформира досега действащите си процедури и практики по осъществяването на административен контрол върху незаконната миграция и по организиране на достъпа до производство за закрила на бежанците. Няколко ключови административни органи трябва да реорганизират изцяло или частично своята нормативна уредба и да започнат да работят по новите, общоевропейски правила и процедури.
Министерският съвет,
като централен орган на изпълнителната власт, има няколко, предимно ръководни и координационни функции и задачи. МС носи принципната отговорност за изготвянето и приемането на националната стратегия за управление на миграцията и убежището и да подготви реално приложим план за готовност и реакция при миграционна или бежанска криза. За въвеждането на Пакта в България през лятото на 2024г. МС прие национален план за негово изпълнение, в който разписа срокове за изменение и допълнение на нормативната уредба до 31.12.2025г. и за институционална подготовка и промени с краен срок 12.06.2026г. Към днешна дата МС няма публикуван отчет или позиция по изпълнението на този план и готовността на България да прилага задължителните правила на Пакта. Съгласно общностната уредба, при пълно или частично неизпълнение на задължението за прилагане на практика на европейското законодателство, Европейската комисия (ЕК) може да образува наказателна процедура срещу съответната държава, чиито най-неблагоприятни последици се състоят в значителни и ежедневни глоби, които държавата заплаща, докато отстрани и преустанови нарушението.
В България органите с най-ключовите задачи и функции по изпълнението на Пакта са Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежанците.
Министерството на вътрешните работи
има основна функция по прилагането на Пакта, доколкото осъществява административния контрол върху границата и чужденците. Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и Дирекция „Миграция“ (ДМ) на МВР ще осъществяват нов вид полицейско задържане, различно от 24-часовото задържане по реда и основанията на Закона за МВР. То ще се прилага спрямо всички мигранти, влезли през границата незаконно или установени като незаконно пребиваващи на територията на държавата. Това задържане ще се прилага за провеждането спрямо тях на задължителна процедура по скрининг. Скринингът на мигрантите, задържани на границата ще се провежда от органите на граничната полиция ГДГП и може да продължи до 7 дни, докато скринингът на мигрантите, задържани във вътрешността на територията, ще се провежда от органите на имиграционната полиция ДМ и може да продължи до 3 дни.
В рамките на скрининга органите на МВР трябва да задължително извършат проверка на самоличността (идентификация) и безопасността (security check) на чужденеца, да снемат неговите отпечатъци и да ги въведат в обновената европейска база данни Евродак. Също така обаче, полицейските органи трябва да осигурят извършането на задължителен медицински преглед, както и оценка на евентуалната принадлежност на конкретния чужденец към уязвима група, към която трябва да се прилагат специални условия за задържане и третиране. Най-важната новост е незабавното назначаване на представител на непридружените малолетни и непълнолетни деца, който да отговаря за защитата на неговите основни права и интереси още по време на скрининг процедурата. Както и досега, органите на МВР ще трябва да насочват чужденците, заявили молба за убежище, към ДАБ, докато останалите следва да се пренасочват към процедура по връщане в държавата им на произход или реадмисия в друга, трета държава. Процедурата по връщане се осъществява от органите на имиграционната полиция ДМ и ще се изпълнява в по-кратки срокове.
Тези нови правила предполагат преди всичко изменения в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), за да се създаде компетентност на ГДГП и ДМ да прилагат удължено полицейско задържане, съответно – за 7 или за 3 дни, за целите на скрининг процедурата. Освен това, в правилника за приложение на този закон (ППЗЧРБ) следва подробно да се разпишат процедурите и да се разпределят задълженията между ГДГП и ДМ, както и да се уреди координацията и електронния обмен на скрининг данните с ДАБ.
Към днешна дата, законопроектът за изменение и допълнение на ЗЧРБ, макар и подготвен, обсъден и съгласуван, не е внесен в парламента, за да започне процесът по неговото приемане. Няма яснота и до каква степен са налични и функционални необходимите нови технически системи, както и дали са проведени обучения на персонала, отговорящ за новите функции и за постоянния обмен на данни с европейските структури.
Най-сериозният въпрос се отнася до готовността на МВР да предостави специални условия за лицата от уязвима група в скрининг центровете на границата и вътрешността на страната, както и дали, и как е организирано незабавното назначаване на представител на непридружените деца.
Държавната агенция за бежанците (ДАБ)
e органът, чиито компетентности, функции и процедури, трябваше да са претърпели най-значителна реорганизация, за да започне изпълнението на Пакта. Това е така, доколкото шест регламента и една директива от общо девет акта от Пакта се отнасят до основанията и процедурите по убежище и свързаните с тях механизми за управление на миграционните потоци и солидарност при кризи и форсмажор. Досега хората, подали молби за убежище и закрила чакаха понякога с години да получат решение. Сега ДАБ трябва драматично да ускори работата си.
Другата новост се отнася до въведена от Пакта ускорена процедура по разглеждане на молбите на самата граница в рамките на до 12 седмици.
Това важи за хора, които идват от държави с нисък процент на признаване като бежанци в ЕС, например – под 20%, или такива, които се считат за заплаха за националната сигурност или обществения ред. Докато трае тази ускорена процедура на границата, търсещите убежище следва да останат настанени в специално изградени затворени (транзитни) центрове в близост до границата, тъй като Пактът създава правната фикция, че те се водят недопуснати до територията на ЕС.
Едва при положително решение в ускорената процедура на границата хората, търсещи убежище, ще се допускат до обичайната процедура във вътрешността на страната в открити бежански центрове с право на свободно движение. Затова в затворените центрове за ускорена процедура на границата ДАБ трябва да осигури превод и правна помощ на всички задържани търсещи убежище, както и значително подобрени материални условия. Това означава, че ДАБ трябваше да е изградила нови или да е пригодила съществуващите бежански центрове за тези цели, като ударно набере квалифицирани социални работници, преводачи и технически персонал за новите информационни системи при цялостна дигитализация на бежанската процедура, както и да осигури 24-часово медицинско обслужване. ДАБ вече е длъжна при всяко отрицателно решение по молба за убежище да постановява и решение за връщане като определи държавата, към която то трябва да се изпълни и изложи подробни мотиви за това. Но най-вече, ДАБ трябваше да започне да прилага новите общи европейски стандарти за оценка на молбите за убежище и да предоставя новите видове статут – бежански, субсидиарен и хуманитарен.
Именно поради всеобхватността и комплексността на нужните промени в ДАБ, в Националния план за изпълнение на Пакта бе предвидено приемането на изцяло нов Закон за убежището и бежанците до 31.12.2025г. и правилник за неговото прилагане до 10.02.2026г. Към днешна дата тези актове не само не са приети, но дори и не е извършено положителното им съгласуване, тъй като подготвеният от екип на ДАБ законопроект за убежището и международната закрила срещна сериозни възражения от повечето заинтересовани министерства и ведомства, в това число и от органи на МВР, както и почти единодушното му отхвърляне от международните и неправителствените организации.
Министерството на правосъдието
трябваше да организира приемането на правила с Националното бюро за правна помощ и адвокатските колегии за организацията по предоставянето на правна помощ и служебен адвокат на търсещите убежище още от фазата на ускорената процедура на границата, докато административните съдилища, и особено тези в близост до границите и в столицата София, трябваше да създадат вътрешна организация за разглеждането на жалбите срещу отказите на ДАБ в изключително кратките срокове, предвидени от Пакта, за да се спази 12-седмичния преклузивен срок за приключване на ускорената процедура на границата. Няма яснота и никакви публично достъпни данни дали такава организация е била подготвена и направена.
Агенцията за социално подпомагане
на Министерството на труда и социалната политика трябваше да разполага с предварително обучени социални работници, които да контролират съставянето и провеждането на плановете за мерки за подпомагане на търсещите убежище, за да се осигури на практика техния достъп до нужните им специализирани услуги и особено, на лицата със специални потребности от уязвимите групи и непридружените деца. До този момент плановете за мерки, ако изобщо биват съставяни, като цяло не се изпълняват и остават напълно формални предписания без никакви реални последици за хората, за които са предназначени. В България, до днешна дата, интеграционни мерки за признатите бежанци с предоставен статут на убежище и закрила, извън мерките по релокация и презаселване, които са финансирани от ЕС, не са уредени, не се финансират и не се прилагат.
Новият закон за убежището и бежанците следваше да уреди и процедурата, по която Министерският съвет заедно с ДАБ могат да задействат новите механизми за солидарност по Пакта в ситуация на криза или форсмажорни обстоятелства. Съгласно механизма за солидарност, когато една държава от ЕС е подложена на извънреден миграционен натиск отвъд нейния адекватен капацитет да се справи своевременно със своите задължения и процедури по Пакта, тя може да поиска от ЕС да получи дерогация от изпълнението им в предписаните срокове за определен период от време. В този случай може да се поиска и ангажирането на солидарността на другите държави-членки чрез презаселване на бежанци към тяхната територия. Ако подобна мярка се одобри от ЕС, държавите-членки трябва да изпълнят определените им квоти и да презаселят съответния брой бежанци на своята територия. Ако откажат да го сторят, те са длъжни да заплатя на държавата, намираща се в ситуация на криза или форсмажор, сумата от 20,000 евро на човек за всяка отказана бройка от квотата за презаселване. За България, като държава на външна граница на ЕС, вероятността от изпадане в ситуация на завишен миграционен или бежански натиск, криза или форсмажор е много по-голяма и поради това приемането на ясно разписани национални правила за задействане на този механизъм е от особено важно значение. Но тъй като новият закон за убежището и бежанците не е нито съгласуван, нито приет към днешна дата, този механизъм на практика остава недостъпен и неприложим за България.
Накрая, съгласно Пакта всяка държава от ЕС трябва да организира независим механизъм за наблюдение на основните права на мигрантите в скрининг процедура и на търсещите убежище в ускорена процедура на границата, препоръчително чрез
институцията на националния Омбудсман.
Този механизъм е задължителен и изисква регулярно наблюдение на местата, където се провеждат процедури по скрининг и ускорени процедури на границата за нарушения на човешките права, за разглеждането на жалби и оплаквания на задържаните лица и за спазването на специалните гаранции за децата и уязвимите групи. За осъщественото регулярно и ad hoc наблюдение ежегодно следва да се изготвя доклад за спазването на основните права в тези процедури, както и да се осигурява достъп за проверки от европейските институции като – например, Агенцията на ЕС за основните права (FRA) или Службата за основни права на Агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана (FRO/FRONTEX). През пролетта на 2026г. бе проведено обществено обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, който възлага тази функция на националния омбудсман и предвижда, макар и недостатъчни по обхват, организационни и финансови мерки за нейното изпълнение. Към днешна дата този законопроект все още не е внесен в парламента за неговото обсъждане, гласуване и приемане.
В обобщение, от 12 юни 2026 година българските институции трябваше да са в състояние да изпълняват задължителен скрининг на лицата, пристигащи незаконно през външната граница, новите ускорени гранични процедури за убежище, гранични процедури за връщане при окончателен отказ да се предостави убежище, разширените изисквания на системата Евродак, система за електронен обмен и координация между МВР, ДАБ, Министерския съвет и европейските агенции, както и новите задължения за планиране, отчетност и готовност при миграционен натиск да участват или задействат новия европейски механизъм за солидарност и да организират регулярно наблюдение върху спазването на основните права.
Въпросът за готовността на България да изпълни тези задължения по Пакта все още остава под въпрос.
