В откритото писмо до председателя на НС Михаела Доцова и до председателя на ВАдвС Стефан Марчев десет действащи адвокати изразяват остро недоволството от начина по който ВАдвС е номинирал двама кандидати за ръководството на новата Комисията за борба с корупцията.
Адвокатите са възмутени, че процедурата е извършена по начин, който е останал в тайна и адвокатите не са имали възможност за участие и издигане на максимален брой кандидатури, както и осъществяване на открито и равнопоставено състезание между тях. Те настояват за започване на нова процедура, в която да се включат адвокатски колегии и да могат максимален брой адвокати да участват в процедурата.
По рано Дефакто писа, че изборът от ВАдвС на двамата претенденти предизвика брожение в адвокатското съсловие. „Ние сме скандализирани от начина, по който процедира Висшият адвокатски съвет, като провежда една процедура, която е непрозрачна и реално погледнато ограничи конкуренцията, така че да могат да се явят като кандидати само двама души“, заяви по-късно пред БНР адвокат Светлозар Николов.
На 29 май парламентът възстанови закритата Комисия за противодействие на корупцията, като определи и нов начин за сформиране на ръководството на този КПК. Вече адвокатурата също ще участва в ръководството на органа.
Конфликтът е не само в скритата процедура от адвокатското съсловие. Проблемът е и в съкратения 14-дневен срок, в който всеки адвокат има право да прави номинация, аправото не позволява да се съкращават срокове от органа, когато е регламентирано упражняване на права, казват адвокатите. Например ако законът дава право да обжалваш в 14-дневен срок, администрацията не може да съкращава този срок на 7 дни.
Ето пълният текст на писмото на десетте адвокати:
Стефан Марчев, председател на ВАдвС:
Уважаеми г-н Марчев,
Уважаеми госпожи и господа членове на Висшия адвокатски съвет,
В късния следобед на 15.06.2026 г. от медийни публикации узнахме, че Висшият адвокатски съвет е обявил две кандидатури за членове на Комисията за противодействие на корупцията (Комисията) съобразно новоприетия Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (Закона),
публикуван в Държавен вестник на 5.06.2026 г. и влязъл в сила от същата дата. В публикациите се съдържаха и твърдения, че кандидатурите са подадени съобразно приетите от Висшия адвокатски съвет „Процедурни правила за провеждане на избор за член на Комисията за противодействие на корупцията“ (Правилата).
При справка на сайта на Висшия адвокатски съвет се установи, че е качен текст на Правила, които според отразеното в тях са приети на извънредно заседание на
Висшия адвокатски съвет, проведено на 5.06.2026 г.
В Правилата е даден срок за номиниране на кандидатури до 12.06.2026 г., т.е. пет работни дни.
Не ни е известно кога са качени Правилата на сайта на Висшия адвокатски съвет, но протоколът от заседанието, на което е гласувано решението за тяхното приемане е публикуван едва на 15.06.2026 г. в 8.33 ч., т.е. след изтичането на срока на номиниране.
До изтичането на определения в Правилата срок, 12.06.2026 г., са подадени две кандидатури.
Съгласно чл.11 ал.2 от Закона предложения за член на Комисията могат да се правят от всеки адвокат в 14-дневен срок от приемането от Висшия адвокатски съвет на процедурните правила за избор на кандидати. Законът не предвижда възможност този срок да бъде съкращаван.
Висшият адвокатски съвет не е положил никакви усилия за гарантиране на възможността всеки адвокат да номинира кандидат за член на Комисията, включително като изрично уведоми за това председателите на адвокатските колегии, каквато практика съществува в миналото, за да бъдат избрани действително най-подходящите представители.
Освен липсата на всякаква активност, Висшият адвокатски съвет е съкратил срока за номиниране, определен от Закона, като по този начин пряко нарушава правото
на всеки адвокат в предвидения от Закона срок да номинира кандидат.
Законът възлага на Висшия адвокатски съвет да избере измежду вписаните в регистрите адвокати един от членовете на Комисията за противодействие на корупцията. Изборът е изключително важен с оглед очакванията към работата на този орган, поради което процедурата по номиниране и избор следва да бъде максимално публична, прозрачна, с гарантиране възможността на всеки адвокат/адвокатска колегия да излъчиш най-достойните сред нас.
Адвокатурата е длъжна да осигури максимална прозрачност и възможност да се кандидатират множество адвокати и в едно равнопоставено, открито и честно състезание да се избере адвокат, който в най-голяма степен отговаря на условията, има необходимата експертиза, потенциал и интегритет, за да бъде избран на този пост.
В случая процедурата по номиниране е проведена почти секретно, решенията са взети на извънредно заседание, протоколът от заседанието е публикуван след
изтичането на срока за номиниране. Процедурата по същество е останала неизвестна за огромна част от адвокатите в страната, поради което има само две кандидатури. С действията си Висшият адвокатски съвет е допуснал драстично и своеволно нарушение на чл.11, ал.2 от Закона, не са изпълнени изискванията на закона и е пренебрегната целта му за избор при наличие на множество кандидати и концепции.
Като висш орган на адвокатурата Висшият адвокатски съвет е длъжен, при възложени му отговорности, да има активно поведение по гарантиране правата на
адвокатите и съобразно целта на закона да осигури най-качествения кандидат, а не просто формално да изпълнява задълженията си.
Висшият адвокатски съвет следва незабавно да приведе приетите Правила в съответствие с изискванията на чл.11, ал. 2 от Закона, като бъде определен 14-дневен
срок за номинации.
Следва незабавно да се изпратят съобщения до всички адвокати съвети, които да уведомят своите членове за възможността за номиниране на кандидати и изискванията към кандидатурите, за да може съобразно целта на закона сред максимален брой подготвени адвокати да бъде избран най-достойният в един честен, обективен и открит конкурс.
Това би гарантирало, че адвокатурата, като свободна и независима организация, обединяваща около 14 000 (четиринадесет хиляди) адвокати, чрез своите органи, е
сторила необходимото максимален брой от колегите да бъдат уведомени, да има множество участници с високи професионални и морални качества и с различни
концепции, което от своя страна да предпостави избор на най-достойния кандидат.
Обратното би означавало, че Висшият адвокатски съвет застава зад „процедура“, която освен че е структурирана по начин, който да изключи каквото и да било по-
широко участие на адвокатите, пряко нарушава Закона. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Закона за адвокатурата „адвокатът се ръководи от върховенството на закона“.
Недопустимо би било най-висшият орган на адвокатурата да провежда процедури в нарушение на закона.
Случаят е изключително важен, тъй като е и мерило за готовността на адвокатурата да пренебрегне вътрешните си обвързаности, зависимости и интереси и да
действа съобразно обществената отговорност, която ѝ е възложил законът.
От изключително значение е адвокатите да демонстрират, че неслучайно им е гласувано доверие да участват в тази комисия.
Адвокатурата трябва да излъчи ясно и недвусмислено послание, че няма да се поддаде на влияния и ще се бори за върховенство на правото. Това няма как да стане с процедури, проведени „на тъмно“, без широко участие на цялото адвокатско съсловие и в противоречие на императивни правни норми.
DeFakto.bg DeFakto.bg
В откритото писмо до председателя на НС Михаела Доцова и до председателя на ВАдвС Стефан Марчев десет действащи адвокати изразяват остро недоволството от начина по който ВАдвС е номинирал двама кандидати за ръководството на новата Комисията за борба с корупцията.
