До избора на нов ВСС спират кадровите назначения в системата, без стари шефове в новия съдебен съвет

Идеята е да се предотврати концентрация на власт във ВСС, обясни Димитър Петров от „Прогресивна България“, цитиран от БТА.

Отхвърлено беше предложението на ПП и ДБ за обществена квота във Висшия съдебен съвет.

Комисията отхвърли  предложения на опозицията за по-широко обществено участие при номинирането на членове за новия Висшия съдебен съвет (ВСС), но подкрепи част от текстовете, насочени към ограничаване на възможностите да бъдат номинирани т.нар. „трима големи“ в съдебната власт за членове на съвета.

Отпаднаха и предложенията на „Демократична България“ за т.нар. двойно мнозинство и съдии, избрани от съдии да имат тежест при решенията в съвета.

Не бе одобрено и предложението на „Продължаваме промяната един от членовете на ВСС, който участва в съдийската колегия, да се избира по предложение на Съюза на юристите в България. Отхвърлен бе и текстът един от членовете на ВСС, който участва в прокурорската колегия, да се избира по общо предложение на Академичния съвет на Софийския университет. Както и един от членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на НС, който участва в прокурорската колегия, да се избира по предложение на Българската академия на науките.

Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ коментира, че не би трябвало победителят на парламентарни избори да получава най-голям брой от парламентарната квота във ВСС, за да не се пренася политиката там. Затова е добре да имаме становищата и предложенията на най-влиятелните правни организации като Съюза на юристите, представители на трите университета с най-висок рейтинг, допълни той.

Не сме против обществената квота, сега обаче не е времето, заяви Димитър Петров от „Прогресивна България“. Политическата отговорност е в това да е ясно кои народни представители са предложили съответните членове на ВСС.

ВСС остава постоянно действащ, без да работи на сесии 

Управляващи и опозиция спориха дали ВСС трябва да е постоянно действащ орган. От  „Демократична България“ предложиха ВСС да не е постоянно действащ, а да работи на сесии и така членовете му да не се откъсват от правораздаването.

Везните наклони  министърът на  правосъдието Николай Найденов, който заяви, че според заявката на законопроекта усилията трябва да се  концентрира върху избора на нов състав на Съвета:

„Считам, че обсъжданите въпроси действително надхвърлят целта, поне такава, каквато ние в министерството я схващаме, на настоящите законодателни предложения, а те са свързани с обезпечаване на толкова вече закъснелите избори за членове на Висш съдебен съвет и на Инспекторат“. Прекалено много се вглеждаме в неща, които са предмет на по-нататъшна промяна и по-задълбочен анализ, подчерта министърът.

Подобна позиция преди него изрази и Олага Керелска, член на ВСС.  Председателят на ВКС Галина Захарова също заяви, че този въпрос се нуждае от широко обсъждане и внимателен преглед, предвид изключително широките правомощия на ВСС.  За да стане съветът непостоянно действащ, ще трябва да се ограничат функциите му в рамките на Конституцията, каза още Захарова.

Отхвърлено беше и предложението кандидатите за членове на съдебния кадрови орган да декларират собственост в недвижими имоти и участие в търговски дружества извън България, както и членства в тайни организации и неформални общества.

Управляващите попитаха „как установяваме тези тайни общества, как ги доказваме,  те нали са тайни тези общества“. Велислав Величков отговори в рамката на шегата, че “ те  сами подчертават членствата си със значки на реверите“

За смесенитте съдебни състави

Депутатите предвидиха състав на Върховния касационен съд да гледа делата за конкурсите в общите съдилища, в прокуратурата и в следствието. Делата ще се разглеждат по реда на АПК, а целият състав ще се избира на случаен принцип.

Във Върховиня административен съд остават делата за конкурсите в административните съдилища, дисциплинарните производства, атестациите, ранговете и др. ВАС бе определен от Надежда Йорданова като  втора камара за кадровите решения на ВСС и това трябва да се промени.

Може да се каже, представителите на административните съдилища положиха много усилия,  за да отклонят предложението на управляващите за въвеждане на смени съдебни съдебни състави с мотив, че има опасност  да са  противоконституционни. В тази посоката бе цитирано бе решение на КС от 1999 г., но председателят на ВКС Галина Захарова опроверга  твърдението с по-ново решене  на КС от 2023 г.,  което 20 години по-късно е допринесло за  развитие на правото.

Захарова посочи, че смесените състави никога не са били изрично  отричани от КС.  Даде пример с конституционно дело номер 1 от 2022 г. , в което конституционните съдии посочват, че  не е необходимо всички актове от администативната материя да бъдат разглеждани само от специлизирани административни съдилища.

 На въпрос защо защо само делата за конкурсите в общите съдилища ще се гледат от ВКС, а не и тези за дисциплинарните производства, бе отговорено, че по този въпрос трябва да се проведе широка дискусия.

За главния прокурор