DeFakto.bg DeFakto.bg
Правната комисия в парламента прие правила за избор на членове на ВСС,според които членовете от професионалната квота вече ще се избират на окръжно ниво.
Избирателна комисия няма да е в София, а изборът ще става с хартиени бюлетини. Последният избор на кадровици беше електронен.
За два дни, след множество пренаписвания на текстове в движение, изненадващи предложения, които не бяха сред тези, внесени между двете четения, целият Закон за съдебната власт беше приет на второ четене от правна комисия.
Общият ред за провеждане на тези изброи предвижда и електронна форма за гласуване, но електронната форма в момента не може да гарантира безпристрастни избори. Затова се върнахме на хартиените бюлетини, каза след заседанието на комисията нейният председател Янка Тянкова от „Прогресивна България“, цитирана от БТА.
По време на дебата беше припомнено, че до момента е имало смесено гласуване, но ВСС не е внедрил подобрена система и дистанционна гласуване се отлага до осигуряване на високо ниво на електронна идентификация, надеждна защита на системите и гарантиране на пълната тайна на вота.
В последните часове от обсъждането основен акцент бе организацията, начинът и мястото, в което ще се гласува.
В първоначалните варианти на законопроекта бе заложено изборите да се проведат в кратък срок след влизането му в сила, като основен механизъм за гласуване да бъдат хартиените бюлетини. Поддръжниците на този подход изтъкнаха необходимостта от по-висока сигурност и избягване на рисковете, свързани с киберсигурността и възможни пробиви в електронните системи, след както ВСС не е ваправил необходимото за бъде внедрена нова електронна система.
По-рано дебатът се заврътя около ключов организационен въпрос: дали изборите да се провеждат централизирано, на ниво окръжни съдилища или в по апелативни райони.
Част от предложенията, внесени от Велислав Величков и Стою Стоев от ПП, предлагаха гласуването да се организира в рамките на апелативните райони. Аргументът бе, че прекалено малките секции увеличават риска от разпознаваемост на гласа и неформален натиск в професионалните среда.
Величков изрази опасения от оказване на натиск върху съдиите от административните ръкововодства, като даде пример с писмото на 740 районни съдии по инициатива на председателя на ОС – Бургас гласуването да остане на окръжно иво. „Именно това поражда съмнение за свободния избор на магистратите, каза Величков и напомни, че е народпсихология да се съобразяваме с мнението на адоминистративните началници“ .
Управляващите настояха за гласуване на ниво окръжни съдилища, като по-близко до магистратите и по-удобно логистично решение, което би могло да повиши избирателната активност. Председателят на ВКС Галина Захарова заяви, че Пленумът на ВКС е изразил подкрепа именно за идеята вота да остане на окръжно ниво, тъй като това е една възможност за по- висока масовост на избора.
В срок от 14 дни след влизането в сила на промените, веднага слеед обнародването им Държавен вестник, Пленумът на ВСС да приеме правила за избор, а след тяхното гласуване започва да тече 7-дневен срок, в който да се свикат общите събрания на съдиите, прокурори и следователите.
След като вчера комисията реши, че в новия ВСС няма да влизат председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, ако в предходния мандат за заемали тези тези постове, днес бе прието, че при предсрочно прекратяване или при изтичане на мандатите им пленумът на Висшия съдебен съвет ще определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на условието, че едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прекрати временното изпълнение на съответните функции и преди изтичане на 6 месеца.
От ДБ предложиха предложения за „предсрочно освобождаване на главния прокурор да могат да правят освен министърът на правосъдието и председателят на Върховния касационен съд, пленумът или общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд, не по-малко от трима от членовете на пленума на Висшия съдебен съвет, омбудсмана и не помалко от една пета от народните представители и Висшият адвокатски съвет.
Срещу това предложение се изказа омбудсманът Велислава Делчева, която най-общо каза, че не е не работа на обществения защитник да се занимава с въпроси на съдебната власт и така да се разделението на властите.
От прокуратурата съзрязаха тенденциозност в предложението – то не се отнасяло и за председателите на върховните съдилища.
Атанас Славов отговори на омбудсмана, че предходния и.ф. главен прокурор (Сарафов б.р.) като се е задържал на поста дълго след законовия срок е нарушил правата на много български граждани и тъкмо това е една причина омбудсманът да има основание да иска отстраняването му.
Намеси се министърът на правосъдието Николай Найденов, който като вчера за смесените съдбени състави на ВКС и ВАС, отклони дискусията с мотива, че целта на законопроекта не са „подпъхнати“ предложения, а как да се организира избор на нов ВСС, а когато той избере главен прокурор, тогава ще се мисли за освобождаването му.
Надежда Йорданова остро възрази като напомни, че те са вносители на законопроект и предложението е една това неговите цели, а не е подпъхнато предложение, каза тя.
Мирослав Иванов от ПП допълни, че не си спомня някой от председателите на съдилища да е обявявал, че над него е само господ, както е правил главен прокурор. Спря дотук, макар, че в паметта на на българските граждани са заложени множество скандални изявления и действия от съвсем близкото минало, за които от прокуратурата мълчат и не се дистанцират от тях.
В някои случаи, остана впечатление, че депутатите от мнозинството са под влияние скрити ментори от високите етажи на съдебната власт. Не е безопасно да огласяваш едни намерения, а сетне да сваляш гарда по (не) известни причини.
Над 80 съдебни шефове са подали оставки през последната седмица,
за да се възползват от все още активния кариерен бонус, който им позволява повишение без конкурс. Действащия в момента чл. 169 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) урежда изискванията за назначаване на административни ръководители в съдебната система (председатели на съдилища, административни ръководители на прокуратури и техните заместници), както и правото им да запазят магистратската си длъжност след края на мандата си.
Правосъдният министър Николай Найденов обясни, че повечето от хората, подали оставка, са заместник-шефове на съдилища, които бързат, за да се възползват от все още действащата разпоредба, която управляващите приеха, че трябва да отпадне. Новят закон премехва възможността за зам.-шефове в съдебната система да се назначават магистрати от по-ниско ниво, а това означава, че сегашните съдебни шефове няма да могат да останат в органа, който са ръководили.
Надежда Йорданова (ДБ) коментира, че текстът се използва, за да се заобикалят конкурсите за повишаване, и това е много разпространена практика във ВСС. По принцип от по-ниско на по-високо ниво се преминава само с конкурс, но не са малко случаи, при които някой става зам.-шеф за няколко месеца и така се заобикаля процедурата на конкурса с директно повишение.
Удължен бе давностния срок за образуване на дисциплинарни производства от 6 месеца на една година.
Висящите съдебни производства във връзка с конкурсите се довършват по досегашния ред т.е. ВАС ще приключи делата, а според взетото решение решение, новите ще бъдат поети от състав на ВКС, когато става дума за конкурси в общите съдилища, прокуратурата и следствието.
Всички кадрови решения се отлагат за следващия състав на ВСС, с изключение на решенията за младшите магистрати.
За следващия състав на ВСС остава изборът на директор и зам.-директор на Националния институт на правосъдието. На действащия ВСС изрично бе забранено да увеличава броя на магистратите и служителите.
Главният прокурор ще има до трима заместници, като отпадна досегашното решение единият да е директор на Националната следствена служба.
Министърът на правосъдието ще може да оспорва всички решения и актове на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им, като такава жалба ще спира изпълнението на решенията.
„Можем да се поздравим, че изпълнихем обещанието си пред избирателите за промени в Закано за съдебната власт“, обобщи председателят на комисията Янка Тянкова на финала на заседанието.
Очаква се другата седмица целият законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт да бъде разгледан на второ четене и в пленарната зала.
