Последни новини
Home / Законът / Съдия Цариградска за тайното следене на магистрати: Поголовен контрол – нулеви резултати

Съдия Цариградска за тайното следене на магистрати: Поголовен контрол – нулеви резултати

Defakto.bg

 За мен няма нищо скандално в това, което излиза през последните дни и седмици, благодарение на разследващите журналисти от Bird.bg и техните колеги, които обработват огромен масив от информация и я представят по достъпен за обществото начин.  За мен това е по-скоро притеснително. Още на 13 февруари 2024 година – по време на изслушването ми във Висшия съдебен съвет след убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, призовах за институционална проверка и отговор на вече видимата тогава опасност от злоупотреба с инструментите на тайния контрол – СРС-тата, но не само тях. Става дума и за прокурорски проверки, проверки от НАП и други механизми за натиск„, заяви пред Нова тв в предаването „Здравей, България”  съдия Владсилва Цариградкса, член на  УС на Съюза на съдиите в България.

По думите ѝ за съжаление съдебната власт не е успяла чрез своя най-висш орган да даде институционален отговор на въпроса дали съдебната система е била уязвена. „Именно в момента, в който призовах тези обстоятелства да бъдат проверени, се активираха така наречените заплахи от „Червения пират“ и други подобни действия. За мен това беше ясен знак колко значима е тази информация за поддържането на модел на страх и подчинение„, припомни тя.

Според Цариградска именно този страх, че властта те наблюдава постоянно, че подслушва телефона ти и следи живота ти, е разрушителен за демокрацията.Съдиите, които са високообразовани и добре познават начина, по който функционира системата, отлично разбират възможностите на този инструментариум. Когато съзнават, че с лекота могат да бъдат поставени под подобно наблюдение, те неизбежно започват да се съобразяват с този риск. А това подкопава независимостта, която е в основата на справедливото правосъдие„, категорична е тя.

В  “ принципен план тайният контрол със специални разузнавателни средства не е нещо вредно.Напротив. В съвременното общество, особено при тежка организирана престъпност и корупция, именно специалните разузнавателни средства са необходими и понякога са условие, без което тези престъпления не могат да бъдат доказани. Не  казвам, че съдиите не подлежат на таен контрол. Но единствената законна цел на този таен контрол е да се разкриват и преследват извършители на престъпления. Но ние виждаме

поголовен контрол и нулеви резултати.

Във Фейсбук съдия Цариградска  уточни, че за индивидуалните права на всеки гражданин изглежда най-страшно, че съдията може да получи външно указание как да реши делото.  Най-голямата заплаха обаче за цялостното функциониране на правосъдието произтича от създаването на среда, в която съдията просто знае как е “правилно” да отсъди (в интерес на силния).  Достатъчно е съдията да знае, че за него съществува архив с чувствителна информация, събрана от държавни или недържавни центрове на влияние или че такава може да бъде създадена или изфабрикувана. Това е проявление

„охлаждащия ефект“ (chilling effect),
който ЕСПЧ разглежда като самостоятелна опасност за правосъдието.
Според Цариградска журналистическите разкрития налагат институционални действия, които  включват:
1. Пълна проверка на всички случаи на СРС спрямо магистрати от аферата “Красьо Черния” до днес.
2. Анализ кой е заявител – прокуратура, КПКОНПИ, ДАНС и др., както и конкретните длъжностни лица, които са били ангажирани
3. Анализ колко от случаите са завършили с обвинение и колко – без резултат.
4. Анализ дали заявленията изначално са били обосновани или представляват изфабрикуван привиден повод за започване на таен контрол над магистрати
5. Осъществен ли е ефективен съдебен контрол или съдията е действал като “гумен печат”
6. Има ли събрани действително доказателства чрез способите на СРС за неправомерна дейност от магистрата и какво се е случило институционално (има ли “чадъри”, дела “на трупчета”, шантаж и др.)
7. Проверка дали са унищожени материалите съгласно Закона и стандартите на ЕСПЧ.
8. Проверка дали засегнатите лица са били уведомени за тайния контрол спрямо тях, ако не са последвали наказателни обвинения.
Едва тогава може да се отговори на въпроса дали става дума за отделни злоупотреби или за структурен механизъм за контрол върху съдебната власт,  а вероятно и върху целия политически елит, припомняйки си как по времето на Гешев бяха контролирали президента в нарушение на Конституцията.

About De Fakto

Проверете също

Михаил Екимджиев: Опитът на прокуратурата да демонизира Теодора Георгиева пред европейските власти, се провали

Адвокат Михаил Екимджиев коментира проваления опит за уволнението на Теодора Георгиева от европейските институции и …

Особено мнение: Прокурорската колегия с изтекъл мандат, не е имала право да назначи Емилия Русенова за шеф на СГП

С 2:1 два на един гласа състав на Върховния адиминстративен отхвърли жалбата на следователя на …

Един коментар

  1. Иванов

    СРС та са прилагани срещу общо 15 или 16 магистрати за общо 7 години. Стига сте занимавали всички с тази тема. Един магистрат е 18 бройки в статистиката. Обяснявам един магистрат е общо поне 6 броя способи, като следене, подслушване, документиране, Проникване, кореспонденцията и т.н. като удължиш поне два пъти срока зя прилагане на способите, става 6х3 = 18 броя В статистиката. От тук и идват 250 броя,които обаче са 16 души максимално. Всяко ченге и прокурор и съдия , прилагал някога СРС знае, че това е истината. Стига лъжи и раздувки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.