Имперски хабеас корпус при незаконно задържане

Defakto.bg

 

д-р Васил Крумов Петров,

съдия в Софийския районен съд

  

1. Комфортът на 72-часовото задържане за прокуратурата и наказателния съд

Както е обобщено теорията (Вучков, В. Наказателен процес на РБ. С., Сиби, 2026, 190-191), в нашето законодателство при данни за извършено престъпление от общ характер са възможни четири вида задържания като мярка за държавна принуда:

– задържане под стража като постоянна мярка за неотклонение по досъдебно производство – вземана от съд;

– задържане с постановление на прокурор с цел довеждане на задържания до съда, за срок до 72 часа;

– административно задържане по реда на ЗМВР и други специални закони на полицейското право – за срок до 24 часа;

– задържане по реда на чл. 12а НК на лице, извършило престъпление.

В законодателството ни няма забрана за „кумулиране“ на 24-часовото полицейско задържане и 72-часовото прокурорско задържане (така Чинова, М. Досъдебното производство по НПК. Теория и практика. С., Сиела, 2013, с. 259) и не са редки случаите, в които задържания обвиняем не бива изправен пред съд в продължение на 96 часа от своето фактическо лишаване от свободата на придвижване.

На 17 юни 2026 г. Народното събрание прие изменения в НПК, все още необнародвани в Държавен вестник, с които се въвежда съдебен контрол върху прокурорското задържане. Предвижда се обвиняемият и неговият защитник да могат да обжалват законността на постановлението за задържане пред съответния първоинстанционен съд, след връчването му. Жалбата се подава чрез прокурора, който е длъжен да я изпрати на съда, заедно с материалите от досъдебното производство, незабавно след получаване на жалбата.  Съдът разглежда жалбата в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник незабавно след постъпването ѝ. Съдът се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебното заседание и се изпълнява незабавно. Определението може да се протестира от прокурор и да се обжалва от обвиняемия или неговия защитник пред съответния въззивен съд в тридневен срок от съобщаването му. Въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в закрито заседание с определение, което е окончателно.

Това изменение несъмнено цели да засили гаранциите за неприкосновеността на личността на задържаните, но ще създаде неудобства за работата на наказателните съдилища и на прокуратурата. Досегашната уредба позволяваше удобно на прокуратурата – особено когато, както често се случва, действа в синхрон с органите на полицията – да задържи обвиняемия в четвъртък или петък на работната седмица и да го доведе пред съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение в понеделника на идната седмица. Това спестява и на прокурора, и на съдията нуждата да заседават през уикенда или през нощта – периоди от време, в които не е приятно да се работи. Още повече, 96-часовото задържане, позволява на прокуратурата да прави forum shopping, като води обвиняемия („вкарва мярката“) пред съда в ден, в който заседава съдия, от когото очаква да го задържи за постоянно, а не неудобен съдия – това е възможно в съдилища, в които мерките за неотклонение се разглеждат от различни дежурни съдии в различните дни от работната седмица.

При новата уредба механизмът, който е избрал законодателят, за да пресече подобни практики на „мудно довеждане“ на обвиняемия пред съда, е обжалването на прокурорския акт. Това е стандартен модел в континенталното право. Един държавен орган издава в официална форма акт; този, чийто права, свободи и законни интереси, след това има даден от закона срок и ред да обжалва този акт.

Тук защитата е не срещу държавния орган, постановил мярка против жалбоподателя, нито срещу разпоредените фактически действия, а срещу официалния акт. Неслучайно в страните от континенталноевропейската система номенклатурата на делата е по номера и дата на някакъв държавен акт (дело № х от година Y е образувано по жалба на Иван Петров против наказателно постановление с номер и дата…), а в англосаксонските страни номеклатурата на делата е с имената на физическо лице държавен орган (Марбъри, жалбоподател, срещу Мадисън, държавен секретар на САЩ, и пр.).

 

2. Хабеас корпус не е обжалване

Въведеният у нас през 1995 г. и доразвит през 2000 г. съдебен контрол върху задържането в досъдебното производство в изпълнение на задълженията на страната ни по чл. 5 ЕКПЧ се обявява като форма на гаранцията habeas corpus за лична свобода и неприкосновеност (така Друмева, Ем. Конституционно право. 4 доп. и прераб. изд. С., Сиела, 2013, с. 697; на с. 698 авторката нарича 72-часовото прокурорско задържане „удължен habeas corpus“).

Новите правила на обжалване пред съд на прокурорското постановление за задържане не са вид хабеас корпус, тъй като прерогативната заповед (writ) за habeas corpus („донеси тялото“) е заповед по общото право, издавана от съдия или съд, която изисква довеждането на затворник или арестант пред съда с точно определена цел – най-често за да се установи съобразеността на ареста, лишаването от свобода или задържането на дадено лице със съответните закони или конституционни разпоредби (https://www.britannica.com/).

Производството не е обжалване. Всяко трето лице – не само обвиняемият и защитникът му – могат да поискат издаването на такава прерогативна заповед. При това, след 19 век, такава прерогативна заповед може да бъде издадена не само против задържане, извършено от държавен орган, но и от частно лице. С прерогативната заповед не се атакува държавен акт, обективиран в хартийка – прокурорско постановление, заповед на полицейски орган за задържане и пр. – с нея се разпорежда пряко на този, който е извършил задържането да извърши точно определени действия. Санкциите за неизпълнението на прерогативната заповед са сериозни и не са насочени против анонимен държавен орган, а против конкретно лице, което отговаря наказателно и граждански с личното си имущество и със собствената си свобода при неизпълнението на прерогативната заповед.

 

3. От Царя Освободител неприкосновеност на личността

Всъщност у нас имаме процедура за habeas corpus, но тя не се прилага и дори не знаем, че съществува. Става въпрос за нормата на чл. 17, ал. 5 НПК, според която съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода.

„Бабата“ на тази разпоредба в действащия НПК е нормата на чл. 7 от Закона за углавното съдопроизводство от 1897 г., според която всякой съдия или прокурор, като узнае, че в пределите на неговата съдебна област е задържан някой в затвор, но не в надлежното място или без постановление от упълномощените за това места и лица, длъжен е да вземе мерки, щото задържането да се извърши по установения ред, или да се освободи неправилно задържания.

ЗУС 1897 г. е рецепция на Съдебната реформа на Цар Александър II, конкретно на Устава на углавното съдопроизводство от 1864 г. Конкретно според статия 10 и статия 11 от УУС 1864 г. всеки съдия и всеки прокурор, който в рамките на своя участък или район се убеди, че някой е задържан под стража без постановление от упълномощените места и лица, е задължен незабавно да освободи неправилно лишения от свобода. Съдията или прокурорът, до когото достигне сведения, че някой в рамките на неговия участък или район се държи не в надлежното място за задържане, трябва да предприеме мерки за настаняването му по установения ред.

Руската доктрина и практиката на Касационния департамент на Управляващия сенат на Руската империя тълкуват еднозначно същината на правилата на ст. 10 и ст. 11 УУС 1864. Така (вж. Фойницкий, И. Я. Курс уголовнаго судопроизводства. Т. I. 2 пререраб. изд. С.-Петербург, Типография Стасюлевича, 1896, с. 204-210) приема се, че:

– незаконно е задържано едно лице, ако няма акт на държавен орган за задържането, или е издаден акт от некомпетентен орган, при превишение на правомощия или не по установения ред или в незаконна форма;

– незаконно е и задържането обаче, ако лицето е задържано с надлежно оформено постановление на компетентния орган, но се задържа не в определените за арест надлежни места, а другаде;

– всеки прокурор и всеки съдия в съответния съдебен окръг, независимо от ранга си в съдебната йерархия, има правото и задължението да се намеси при незаконно задържане на лице в неговия окръг; по всяко време на деня и нощта; през почивни  и през работни дни;

– прокурорът и съдията може да бъде уведомен за незаконното задържане от кое да е трето лице или от самия задържан; има право на отиде на място и да изиска документи, удостоверяващи законността на задържането, или да получи устни обяснения;

– ако прокурорът или съдията счете, че задържането е незаконно, той издава разпореждане задържаният да бъде приведен в надлежното място за задържане или да бъде освободен, ако няма законово основание за задържането.

И така, средството против неизпълнението или мудното изпълнение на задължението на прокурора и полицията „да донесе тялото“ на задържания обвиняем в престъпление пред съд, което чл. 17, ал. 5 НПК дава, е именно възможността за всеки съдия да провери на място основанията за задържане и законността на задържането и да разпореди прекратяване на незаконното лишаване от свобода.

Същината на руския имперски хабеас корпус е, че дава право на всеки загрижен гражданин – свързан или несвързан с незаконно арестувания – в 3 часа през нощта през уикенда да почука на вратата на съдия или прокурор и да сигнализира за незаконно задържано лице, а съдията или прокурорът – без да чака деловодно входиране на жалба и насрочване на открито заседание – да иде и да провери на място истинността на сигнала и да разпореди освобождаване на незаконно арестувания, ако сигналът е основателен.

 

4. Съдията и прокурорът като административна юрисдикция

На практика, днес у нас не се прилага действителния смисъл на правилото на чл. 17, ал. 5 НПК като контрол над фактическите незаконни лишавания от свобода. Новите правила за съдебен контрол над прокурорското задържане също не предвиждат молба за хабеас корпус, а уреждат форма на обжалване от обвиняемия и защитника му. При подадено оплакване по чл. 17, ал. 5 НПК от самия лишен от свобода до съдия, прокурор или разследващите органи действително е налице обжалване. Когато то се прави против действия на орган на полицията или на друг административен орган, е налице съдебно-административна жалба и решаващият орган действа като административна юрисдикция (така Бончев, Б. Полицейско право. 2 изд. под ред. на д-р Васил Петров. С., ИК „Петко Венедиков“, 2026, с. 121, за хипотезата на чл. 7 ЗНС 1897 при задържане от полицията под стража, когато жалбата следва да се подаде до прокурор, а при липсата на прокурор – пред съдия).

По такава жалба обаче не се процедира като при жалба против обикновен административен акт – по която се насрочва открито заседание в някаква бъдеща дата в работен ден след редовно призоваване на всички страни; при такава жалба прокурорът или съдията действа бързо и прави проверка на място.