DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд обяви за противоконституционно решение на парламента от 13 март т.г, с което задължи Министерския съвет да внесе в Народното събрание проект на закон за ратифициране на присъединяването на България като държава основателка към Устава на Съвета за мира, създаден по инициатива на САЩ.
Делото бе образувано по искане на служебния кабинет „Гюров“, а докладчик по него е съдия Галина Тонева.
Решението на НС бе подкрепено от 100 депутати – ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „Има такъв народ“ и петима нечленуващи в група народни представители.
Против бяха 54 депутати – „Продължаваме промяната-Демократична България“, „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“ и „Величие“. C „въздъpжaл ce“ глacyвaxa eдин дeпyтaт oт „Bъзpaждaнe“ и двaмa oт MEЧ. „Aлиaнc зa пpaвa и cвoбoди“ нe yчacтвaxa в глacyвaнeтo.
Решението бе следствие на изненадващата инициатива на бившия премиер Росен Желязков , който в оставка, присъедини България към Съвета за мир на американския президент Доналд Тръмп заедно с още 18 държави, а ЕС остана резервиран към събитието.
През април служебното правителство на Андрей Гюров оспори пред КС акта на НС, като посочи, че той противоречи на принципа на правовата държава, разделението на властите и недопустимо навлиза в компетентността на други държавни органи.
Отдлено от правните аргументи служебният пpeмиep Гюpoв зaяви, чe : „Държавата и управлението се използват в частни интереси. Използва се в интерес на един човек, който иска да изтъргува своето място в списъка „Магнитски“ срещу националния интерес на страната. Служебното правителство не може да допусне такова нещо“, изтъĸнa тoй.
В решението си КС казва, че в своята трайно установена практика потвърждава, че съобразно принципа за разделение на властите парламентът не може чрез свои решения да навлиза в компетентността на други държавни органи, нито да се намесва неограничено във всяка сфера на държавното управление.
Конституционният съд не се отклонява от тази принципна позиция и в производството по дело №7/2026 г. и посочва, че с оспореното решение Народното събрание излиза извън пределите на собствената си компетентност, като възлага на Министерския съвет и на министъра на външните работи да изпълнят дейности и да приемат актове, които не произтичат от Конституцията и Закона за международните договори на Република България.
Съдът намира, че парламентът осъществява недопустима от гледна точка на Основния закон намеса в правомощията на Министерския съвет дали и кога да инициира пред Народното събрание процедура за ратификация на международен договор. Правомощието на законодателя да ратифицира международни договори не го овластява чрез своите решения да задължава Министерския съвет да внесе законопроект за ратификация.
Този извод за противоконституционност се отнася и за частта от оспореното решение – т. 3, с която се възлага на министъра на външните работи да обнародва в Държавен вестник закона за ратификация в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила, тъй като по Конституция единствено държавният глава има правомощието да обнародва законите, с изключение на тези за изменение и допълнение на Конституцията.
Конституционният съд посочва, че оспореното решение на Народното събрание е в противоречие с принципа на разделение на властите, защото нарушава конституционния баланс между законодателната и изпълнителната власт. Наред с това то нарушава и правната сигурност като формален елемент на принципа на правовата държава, тъй като възлага на органи на изпълнителната власт дейности и издаване на актове без законово основание.
В заседанието участваха всички 12 конституционни съдии. Решението е прието единодушно.
Цялото решение тук
